сряда, 18 май 2016 г.

Турското подхлъзване към пропастта



Текстът ми от Измир за това как хората там гледат на случващото се в Турция през последните месеци. Оригинално текстът е публикуван в Дневник.



"Той напълно е загубил разсъдъка си и ни дърпа към пропастта. Мисля си срещна ли го някъде и имам ли пистолет в себе си, бих го застрелял. Не се шегувам", казва Айдън*.

Сепвам се, не само от думите, но и защото чувам абсолютно същото изречение за втори път тази седмица в Измир. Ако сте тук в малкия рибен ресторант до морския бряг и вие бихте се учудили. Айдън е учтив, тих човек, на около 40. От Истанбул е и по образование е инженер, но от години държи ресторантчето в Измир и посреща туристи от цял свят. Докато ни говори какво се случва с политиката в Турция, погледът му кръстосва бавно масите в полупразния ресторант.

Горните думи слагат край на разговора ни за състоянието на туризма в Измир тази година и са насочени към президента Реджеп Тайип Ердоган. Името му бързо изскача, след като питаме Айдън за бизнеса му. Измир е красив тримилионен град на Егейско море, който привлича гости със своите плажове, архитектура, история, с типичната за крайбрежна Турция пъстра атмосфера, в която човек ту се чувства на Средиземноморието, ту някъде в дълбините на Азия.

Атака срещу туризма

"Страх ме е за сезона тази година. Макар все още да не е почнал активно, осезаемо се усеща спад на клиентите", разказва Айдън. По думите му това се дължи на няколко фактора. След като Турция свали руски самолет, руските клиенти на Айдън внезапно изчезнали. През януари турското министерство на културата и туризма обяви, че очаква да загуби 4,5 милиона туристи от Русия тази година, след като Москва въведе санкции срещу Анкара и взе мерки, насочени срещу турската туристическа индустрия.

Другите фактори, които Айдън посочва, са бежанската криза и терористичните атаки.

Така, докато ние избираме сувенири от пъстрите претъпкани пазари, на метри от нас в квартал Басмане хиляди бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан живеят на улицата или къмпингуват на плажовете наоколо в очакване за лодка, която да ги закара към гръцките острови и бленувания Европейски съюз. Днес много от тях са загубили надежда, сделката между ЕС и Турция вече е в сила и те са заклещени по островите, улиците и нелегалните си лагери.

Докато се разхождаме из хълмовете над Измир, американските, германските, израелските външни министерства разпространяват съобщения към гражданите си мигновено да напуснат страната поради опасност от атентати.
Докато спим край красивия морски бряг, турските сили за сигурност обявяват, че са заловили 15 члена на Ислямска държава, действащи в града. По улиците срещаме униформени мъже с автомати, а в градския транспорт периодично се качват цивилни агенти и с изпитателни погледи обикалят край пътниците.

Миналия октомври в Анкара са убити над 100 души при самоубийствена атака срещу мирно шествие на прокюрдски и профсъюзни активисти, през януари в Истанбул при друг терористичен акт загиват 10 туристи, през март в Анкара - близо 40 души, няколко дни по-късно в туристическия квартал Таксим загиват петима, през тази седица имаше самоубийствен атентат в Бурса. Атаките се свързват или с Ислямска държава, или с отцепилото се радикално крило на Кюрдската работническа партия (ПКК) – т.нар. "Кюрдски соколи на свободата".

Айдън обаче нехае за конкретния извършител. По думите му онова, което има значение в случая е не кой, а какво провокира тези атаки. И според него подобно насилие обслужва властта.

Атака срещу свободното слово

"Днес, тук в Турция трябва да си много внимателен с източниците на информация, които ползваш. Повечето медии са контролирани от правителството и изключително манипулативни, но не е достатъчно да четеш и анти-правителствените медии или да следваш социалните мрежи, трябва да си отваряш ушите и очите на 100 процента, за да не се оставиш да те манипулират. Имам късмет, че брат ми е журналист на свободна практика, който постоянно пътува – в най-затънтените кътчета на Анадола, по границата с Армения и Иран, в кюрдските райони на юг. Благодарение на него имам много ясна представа за случващото се в Турция", ми е обяснила две вечери по-рано Мариам*, красивото тъмно момиче със спокоен тон и горделиво изражение на лицето.

Нищо чудно, че мнението на млад и любопитен човек звучи така. Няколко седмици по-рано, през март, властта в Турция поема поредна офанзива срещу медии в страната. В нощта на 4-ти срещу 5-ти нахлу в редакцията на в. "Заман" и в следващите дни рязко променя редакционната му политика, преди това властите затварят и други медии като телевизионния канал "Каналтюрк" и вестника "Бугюн". Всички те се считат за свързани с ислямския духовник Фетхулах Гюлен, живеещ като изгнаник в САЩ от 1999 г.
Турското подхлъзване към пропастта



Мариам е отседнала в нашия хостел и се заприказваме на балкона, където тя пуши, а ние пием бира. Впрочем пием бира, след като сме се уверили, че е разрешено да се консумира алкохол в сградата. През последните години Турция започна да налага високи акцизи върху алкохола, и всячески да затяга ограниченията върху продажбата и консумацията. Собственикът на нашия хостел, сприхав, дребен човек от смесен турско-германски произход, сякаш намира въпроса ни за обиден. "На територията на този хостел можете да изпиете колкото искате бири - 20-30, няма значение Що за отношение се е сформирало у чужденците вече, тук не е Иран", измърморва той под носа си, докато снове из кухнята в търсене на отварачка.

Атака срещу кюрдите

Мариам прави докторантура по политология в Истанбул, но родом е от град Адана. Семейството й е с арабски корени. Въпреки това родителите й са националисти, гласуват за АКП, партията на Ердоган, съобщава ни тя и клати глава неодобрително. Самата Мариам е поддръжничка на ХДП (Демократичната партия на народите), про-кюрдска социалистическа партия, която набира популярност по време на протестите за Гези Парк през 2013 г. На двата парламентарни вота през 2015 г. изненадващо успява да прехвърли огромната 10 процентова бариера за влизане в турския парламент, като първия път дори проваля плановете на АКП за мнозинство.

"Етнически нямам нищо общо с кюрдите, въпреки това гласувам за ХДП, защото това не е просто про-кюрдска партия по модела на ПКК, те отричат насилието, налагат автентични прогресивни политики, издигат открити гей-хора за кандидати, в партията цари нечувано за Турция равенство между половете и уважение към всички национални малцинства", изброява Мариам. Според нея гореспоменатата атака срещу мирното шествие в Анкара е била насочено именно срещу ХДП.

"Обяснете ми как, в тази полицейска държава, където приятелите ми не могат да пренесат едно пакетче с трева от центъра до вкъщи, без полицията да ги пребърка, някой се вдига от Източна Турция, минава целия път до столицата, натоварен с експлозиви, без никой да го спре, без да предизвика подозрения, застава в центъра на столицата, насред централната гара и се гръмва ей така! ....", спокойният, равен глас на Мариам затихва. Тя издърпва дълбоко цигарата си и рязко изпуска дима през ноздрите си. "Булшит**", отсича.

Питаме я как би защитила кюрдите в контекста на упражняваното от ПКК насилие – основна критика към кюрдските политици, били те от ПКК, ХДП или където и да било другаде. Според нея ХДП не подкрепя терористичните актове, напротив – все по-ясно се дистанцира от ученията на основателя на ПКК - Абдула Йоджалан. Замисля се за миг и продължава: "Но ако искате искреното ми мнение – имам толкова приятели кюрди, те са близо 20% от населението на страната, а винаги са били третирани като хора втора ръка, особено там долу – на юг, толкова са страдали, през толкова са минали, не мога да ги виня за нито едно тяхно действие", казва ни Мариам.

Питаме я тази подкрепа колко далече може да стигне – подкрепа за повече граждански права, подкрепа за създаване на автономна област, подкрепа за отделяне и създаване на независима държава? "Не ми пука. Съвсем сериозно – не ме интересува. Кюрдските райони вече функционират като отделни от държавата Турция, ако искаш да навлезеш надолу, на юг, минаваш през военни пунктове, трябва да носиш паспорта си със себе си, това е отделна държава, която се е отделила не въпреки, а благодарение на наложените от централната власт ограничения. И да, аз нямам нищо против те да създадат собствена държава един ден. Това няма да ме засегне ни най-малко", споделя младото момиче и допълва, че думите й не са плод на младежка непокорност, а на трезва преценка на реалността.

Действително, кюрдите никога досега не са били толкова силни – имат своя партия в Парламента, управляват автономни региони в Ирак и Сирия. Питаме я дали очаква в Турция да избухне напрежение. "Какво напрежение? В Турция се води война. Югът е във война, ежедневно измират хора, военни и граждани, там се живее под военен режим с полицейски час и всякакви рестрикции трябва да пишете за Суруч, да пишете за Диарбекир, днес там смъртта е ежедневие, трябва да пишете за мазетата на Джизре, обградени от турската армия, която не допускаше линейки, не даваше на ранени, умиращи хора, дори вода. И вие очаквате от мен да наричам всички кюрди терористи, а моята държава да е бял ангел? Не съм толкова наивна", завършва Мариам преди да се извини и да отиде да си легне.

Според правозащитни организации и кюрдски източници по време на масови кланета от февруари тази година в Джизре 178 невъоръжени граждани са убити от турските власти, като телата им са намерени в три мазета. Мариам говори за това.



Малко по-късно в един препълнен бар в квартала Алсанджак продължаваме разговора за кюрдите там, където Мариам го е спряла. Група младежи от Анкара, пътуващи към крайбрежен град за сватбата на свой приятел, се опитват да ни обяснят про-кюрдската мания на прогресивните млади леви в Турция по прост начин: "Ние сме против идеята за национална държава, против сме насилственото налагане на етнически хомогенно общество, на чужди за нас консервативни ценности. И понеже тъкмо това се прави от държавата Турция днес, то ние подкрепяме кюрдите. Считаме, че няма по-голям шамар за Ердоган от това младите етнически турци да подкрепят кюрдската независимост", обяснява ни млада двойка, като един друг се прекъсват и допълват, умело преплитат мнението си с цитати на модерни философи, докато свиват цигари с тютюн (а и кой знае какво още).

Атака срещу интелектуалците

"Ако се окажа срещу него с пушка в ръка, не бих се поколебал да го застрелям", процежда през зъби Емир*, който идва в бара закъснял, както винаги. Повдигаме вежди, още не знаем, че ще чуем същото два дни по-късно в рибния ресторант. Емир е родом от Измир, но е прекарал последните години в правене на магистратура в Европа.
Турското подхлъзване към пропастта
Президентът Реджеп Тайип Ердоган
 Associated Press

"Всеки ден власт на Ердоган ни тласка към повече несвобода", продължава той – "тласка Турция към една нова Сирия, на сила поляризира обществото до крайности, затваря медии, които се опълчват, запушва устите на уважавани учени, хвърля ги в затвора, заедно с кюрдски сепаратисти, с военни... Управляващите в Турция се опитват да се окопаят в максимална степен и се готвят за финална атака, за авторитарна власт", казва Емир. Той споменава започналото разследване срещу близо 400 университетски преподаватели за терористична дейност.

Всъщност техният "терористичен акт" се състои в това, че през януари написват и разпространяват петицията, наречена "Ние няма да бъдем част от това престъпление". Тя представлява декларация, която осъжда военните операции срещу кюрдите в турския юг. Над хиляда университетски преподавателя, наричащи себе си "Академици за мир" заявяват публично, че се противопоставят на правителствената политика на държавата срещу кюрдите.

Разбира се, тези академици, а и хората, с които разговарямe, не могат да бъдат определени като представителна извадка. Измир и изобщо цялото западно крайбрежие на Турция, традиционно се считат за крепост на Републиканската народна партия, основана от Мустафа Кемал Ататюрк.

Айдън, Мариам, Емир, сватбарите от Анкара са будни хора с добро образование, идващи от големи градове. Не е за пренебрегване и фактът, че говорят английски език, което е рядкост в Турция.

Ислямизъм, национализъм и мафията на помощ

Безспорно е, че Ердоган се ползва с много широка обществена подкрепа. Той е популярен както в малките населени места, така и в големите градове. Все пак няколко месеца по-рано 49.5% от гласоподавателите в Турция са избрали АКП, неговата партия.

Притеснителен обаче е и друг факт - около управляващия елит гравитират редица тъмни субекти, които сякаш изричат на глас онова, което е неприемливо да излиза от устата на европейски партньори. Като осъждания мафиотски бос Седат Пекер, който в средата на януари заплашва университетските преподаватели, подписали гореспоменатата петиция със следните думи: "Ще пролеем вашата кръв и ще се къпем в нея".

В статията си на тема засилващия се тоталитаризъм в Турция професор Джихан Тугал разглежда и пробуждането на паравоенни формирования, като "Сивите вълци", "Османски огнища", кръга "Хаксьоз", кръга "Малатя" и други. Te комбинират националистическа с ислямистка риторика, осъществяват нападения срещу кюрди, вкл. срещу офиси на ХДП и други опозиционери. "Тези паравоенни групировки очевидно не са сами в борбата с кюрдите, но линиите между тях и официалните сили за сигурност са замъглени. По време на обсадата на няколко кюрдски града, турските военни и полицейски части използваха, както цитати от Корана, така и ултра-националистически лозунги, докато убиваха бунтовници", пише Тугал.

Гласът на Айдън нарушава настъпилата тишина около масата: "Най-стряскащото за мен е, че това подхлъзване в бездната се подпомага от ЕС". Според него заради краткосрочните си политически цели да угодят на националистите у дома и да не разпределят равномерно тежестта от бежанската криза, европейските лидери в дългосрочен план създават още една огромна зона на нестабилност. "Това ми се струва късогледо и се чудя, ако Турция се превърне в нова Сирия, къде ли ще избягаме ние", казва той и понечва да продължи, но в заведението влиза негов приятел.

Излизаме от ресторанта му с тягостно чувство, сякаш чуваме бученето от пропукващия се свят, бучене, което отеква най-силно в Турция днес. Държавата, която рязко попадна във епицентъра на всички големи проблеми на 21 век – религиозен фанатизъм, тероризъм, в средата на Голямото бягство от Изтока към Запада, която се оплита все повече в национализъм, сепаратизъм, плъзгане към бездната на тоталитаризма.

Излизаме от рибния ресторант на Айдън, а той нито се казва Айдън, нито ресторантът му е рибен, но на излизане ни моли да сменим личните му данни, ако ще го цитираме. Страхува се за сигурността си.

*Имената, отбелязани със звезда в текста, са сменени поради съображения за сигурност на интервюираните.
**Английски израз в превод "Глупости".

Няма коментари: