понеделник, 25 януари 2016 г.

Албанските бойци на ИДИЛ




Улица "Байрам Келменди" се намира в центъра на Прищина, буквално на метри от модерната част на града, където малки барчета обсипват тротоарите, а жени с ярки червила надигат дълбоки винени чаши и надничат в смартфоните си. Улица "Байрам Келменди" обаче е различна. В месеца на Рамазан всички магазини и ресторанти по нея са затворени, а кварталът е необичайно тих.

В Прищина обикновено само новодошлите използват официалните имена на улиците, те или са новоизникнали вследствие на бурното нерегулирано строителство през последните 15 години, или имената им са сменени наскоро и вече величаят албански наместо сръбски национални герои. Но не е нужно много време да се досети човек, че именно "Байрам Келменди" е мястото, което местните наричат "Консервативния квартал" или "Улицата на уахабитите". Районът е неофициалният център на практикуващите мюсюлмани в града. По време на Рамазан те спазват пост в светлата част на денонощието и не консумират нито напитки, нито храна, затова и заведенията са затворени. Онова, което работи, е джамията в квартала и няколко малки магазинчета за продажба на ислямско облекло, броеници и други религиозни предмети.

Някои от обитателите на района носят дълги бради и панталони, които не покриват глезените им – два от типичните външни белези за уахабитите. "Обществото вижда тези мъже непременно като радикали, като потенциални престъпници", казва пред "Капитал" Шпенд Курсани, експерт в областта на сигурността. Според него, макар физически кварталът да не е отделен от светския център, разделителната линия в обществото между либерални и консервативни хора става все по-дебела. Това потвърждава и Йета, с която се срещаме нагоре по улицата. Йета работи в мюсюлманска организация и носи забрадка. "Обществото в Косово е тласкано към агресивна ислямофобия. Всеки нормален ислямски ритуал и практика се анализира през призмата на "потенциална ИДИЛ-изация", казва тя. И уточнява, че често забрадката й създава необясними за нея проблеми в работата и ежедневния живот в Косово.

Нарастващата социална чувствителност към признаците на екстремизация не е изненадваща. Докато стотици хиляди бежанци вървят към Балканите, прогонени от конфликтите в Близкия изток, друга, по-малка група поема по същия път, но в обратната посока. Според различни данни над 900 ислямски бойци са се върнали в Западните Балкани, след като са се сражавали за "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Те са основно от Босна, Косово, Македония и Албания. Което обяснява защо службите периодично получават информация за подготвяни атентати в Косово например и регионът около България се счита за застрашен от тероризъм.

Албанската връзка

Около 300 граждани на Косово са се присъединили към сунитски екстремистки организации в Сирия и Ирак според съобщения в медиите и официалните изявления на Скендер Хисени, министър на вътрешните работи на страната. Числото е голямо на фона на малкия брой население – под 2 млн. души. Така според данните от представения през април 2015 г. доклад на Косовския център за изследване на сигурността (КЦИС) Косово се нарежда на първо място сред западните изпращащи държави по брой на глава от населението. Същевременно между 100 и 200 души според различните източници са чуждестранните бойци от Албания. А според приблизителната оценка на властите в Македония там броят е между 130 и 146 души. Следва да се подчертае, че в Косово албанците са около 93% от населението, в Македония – около 25%, в Албания - около 97%. Но докато в първите две държави албанците се самоопределят предимно като мюсюлмани, в Албания ислям се изповядва от едва 60% от населението. Историята на македонците и косоварите, които през миналия век са били част от славянската Югославия, също се различава от тази на албанците, които над 40 години са живели в отделна държава, макар и под управлението на тоталитарния лидер Енвер Ходжа. Общото между всички тях е редкият албански език, което улеснява общуването помежду им в различни държави по света.

Според доклада на КЦИС ислямският екстремизъм е дошъл в Косово след края на конфликта със Сърбия и е започнал да се разпространява интензивно след 2005 г. чрез албански имами от Македония, обучени в Близкия изток. Техни последователи се събирали в частни помещения и в две незаконни джамии, построени без разрешение от религиозните власти.

Счита се, че 25-годишният Лавдрим Мухаджери от южния косовски град Качаник е бил командир на албанскоезичните бойци в ИДИЛ (или "Даеш"), както и връзката между групировката и етническите албанци в Албания, Косово и Македония. На 29 юли 2014 г. той придобива печална популярност в Косово, когато поредица от снимки, показващи обезглавяването на млад иракчанин, са публикувани във Facebook профила му. Това предизвиква спешни срещи на високо ниво в Косово, които водят до редица арести през лятото и есента на 2014 г. През това време някъде от Близкия изток Мухаджери дори дава интервюта за албански медии, където заявява, че иракският тийнейджър е бил убит по подозрения в шпионаж и обявява, че албанските имами, които критикуват "халифата", също трябва да бъдат обезглавени. Сведенията къде се намира той днес са противоречиви. Някои медии на Балканите го обявяват за мъртъв през август 2014 г., други твърдят, че все още е в Ирак или Сирия, а наскоро беше разпространен и слух, че се укрива в района на Скопие. 

В едно от пропагандните видеа на ИДИЛ, разпространено през юни 2015 г., са включени балкански бойци, които призовават сънародниците си да се включат в борбата срещу сирийския президент Башар ал Асад. Във видеото се появява и боец от Косово, представящ се с името Абу-Мучатил ал Косови. Местните медии го идентифицират като Ридван Хачифи, продавач на сладолед и самообявил се имам от Гниляне, град в източно Косово. Според някои анализатори днес той заема лидерското място на Мухаджери. Във видеото, което разказва и историята на Сребреница, Хачифи заявява: "Изпращам съобщение на неверниците от Косово, Македония, Албания и всички краища на Балканите. Не сме забравили как потискахте мюсюлманите."

Под знамената на ИДИЛ

Феноменът "чуждестранен боец" в неговото религиозно измерение, и то намиращ оправдание в ислямската вяра, се счита за продукт от съветската инвазия в Афганистан през 1979 г., когато мюсюлмани от различни държави се стичат натам в подкрепа на своите братя по религия. Твърди се също, че арабски бойци са изиграли съществена роля в чеченските войни между 1994 и 2009 г. По време на балканските войни през 90-те също се включват няколкостотин бойци от Саудитска Арабия, Египет, Пакистан и Алжир, включително ветерани от войната в Афганистан. Продължителната гражданска война в Сирия за пръв път привлича чуждестранни бойци от Балканите към Близкия изток.

Наличието на албанскоезични чуждестранни бойци в ИДИЛ е официално признато и от самия Абу Бакр ал Багдади по време на речта му през юни 2014 г., когато той обявява създаването на ислямски халифат и се самопровъзгласява за халиф. Тогава международните медии остават изненадани от факта, че освен на масово използваните английски, френски, немски, турски и руски, речта му е преведена и на албански език.

Не всички бойци от Албания, Косово и Македония се присъединяват към ИДИЛ. Според доклад на Международния център за изследване на радикализацията и политическото насилие първоначално повечето от новобранците от Западните Балкани (около 83%) са се присъединявали към "Джабхат ал Нусра", организация, която се води официален "партньор" на "Ал Каида" в Сирия. Едва в края на 2013 г. ИДИЛ се е превърнала в основна притегателна сила. "В началото на конфликта в Сирия режимът на Асад беше осъждан от мюсюлманите в световен план и конкретно в Албания. Тази съпричастност беше използвана от терористичните групировки за привличане на последователи. Така първата група от Албания се присъедини към "Джабхат ал Нусра" от чувство на хуманен дълг към своите събратя", разказа пред "Капитал" Еби Спахиу, експерт по религиозен екстремизъм към базирания в Тирана Албански институт за международни изследвания.

Фактор ли са парите

"Имаше слухове, че на хората са им предлагани пари, за да се присъединят към ИДИЛ, но аз не съм намирала никакви свидетелства за това", коментира Спахиу, която е интервюирала бойци от Албания и техни близки. Тя пояснява още, че някои хора дори са продали домовете си, за да финансират пътуването си до Сирия. Мнозина са взели със себе си и своите семейства, включително деца. Така например към лятото на 2015 г. около 20 деца от Косово се намират в Сирия или Ирак заедно с родителите си. Наскоро бяха разпространени данни, че над 30 деца с албанско гражданство също са в контролирани от ИДИЛ и Джабхат ал-Нусра територии.

Според Спахиу това е ясна индикация, че финансовите придобивки не са фактор. "Обикновено е изключено да вземеш семейството си със себе си, когато работиш в условията на военен конфликт – оставяш ги у дома в безопасност, а по-късно се връщаш със спечеленото, за да им осигуриш по-добър живот", обяснява тя. По думите й зад решението на повечето чуждестранни бойци в ИДИЛ се крие нещо далеч по-голямо от финансов интерес - идеята да бъдеш част от създаването на дългосрочна политическа система.

Бедността, която ражда чудовища

Освен че също изключва заплащането като мотив, Шпенд Курсани посочва и друга гледна точка. "Най-малкото ИДИЛ им осигурява храна, подслон и дрехи, докато в Косово някои хора нямат дори това", казва той. Той има предвид катастрофалната икономическа ситуация в страната, където безработицата достига близо 50%, а около една пета от населението живее с по-малко от евро на ден. За Спахиу е трудно да се разделят факторите бедност и образование. "Обикновено общата хипотеза е, че хората, които са бедни, са озлобени към системата, друга хипотеза е, че бедността не генерира качествено образование, а граждани, които не са добре образовани, са лесно манипулируеми", посочва тя. Факторът образование е особено относим към случая на Косово, където по време на режима на Слободан Милошевич и поради бойкота на паралелната държава на Ибрахим Ругова официално образование на практика не съществува в продължение на 10 години.

Битката за умовете

"Може да изглежда, сякаш някой се радикализира, на следващия ден хваща пистолет и заминава за Сирия, но не е така - да обучиш някого как да използва "Калашников" отнема пет дни, но да накараш някого да иска да ползва "Калашников" отнема години", казва Ервин Чафмоя. Днес той живее и работи в Косово, но през 90-те е бил привлечен от салафистки кръгове в Тирана. В юношеските си години той контактува с няколко благотворителни саудитски организации, в частност "Ал Харамейн", която през 2004 г. ООН обявява за свързана с "Ал Каида" и Осама бин Ладен. По думите му хората от организацията, с които той е общувал в Тирана, са пътували непрестанно между Албания, Босна и Косово. 

Чафмоя разказва как заедно с невръстните си приятели е посещавал частни лекции на "независими имами", които лесно се срещали край кварталните джамии в Тирана през 90-те. Полу на шега, полу на сериозно ги нарича терористични лагери. Там се проповядвало как всички неверници трябва да бъдат убити и че това е правилният ислям, а всички останали са изгубени. Видеокасети, показващи зверства в Чечня – обезглавявания, убийства, се разпространявали съвсем открито. "Родителите ми не знаеха какво гледам и нямаха време да се замислят. Представете си какво беше тук, на Балканите", стрелва с поглед той и продължава: "Албания току-що се беше отървала от брутален комунистически режим... Босна минаваше през ужасяваща война... Косово имаше своя конфликт. Регионът беше благодатна почва за проповядването на всякакви идеологии. Кой би обърнал внимание?"

Това, което спасява Ервин според неговите думи, е четенето. Първоначално са му давани индивидуално подбрани книги - или от хората, които е срещнал край джамията, или от служителите на фондация "Ал Харамейн". Тези книги включвали например творбите на Хасан ал Бана (основателя на "Мюсюлманско братство" в Египет). По-късно обаче започнал да чете самостоятелно. "Спомням си, че уахабитите се чувстваха неудобно от този факт, казваха ми, че с четенето дяволът може да постави мисли в ума ми, които да ме накарат да се съмнявам в съществуването на бога", разказва Чафмоя. Според него четенето дори на т.нар. терористична литература е начин за бягане от подобно влияние, тъй като то се превръща в навик и човек впоследствие започва да чете самостоятелно. "Имаше и такива книги, които не ни бяха особено препоръчвани, например тези, написани от други египтяни, за чудесата на исляма, на корана, книги, които са мирни. Там човек ще прочете за божията благодат, за неговата милост и любов към мира и че животът е прекрасен сам по себе си. Така постепенно ще започне да тълкува корана сам", обяснява той.

Според експертите един от силните козове на екстремистите е, че дават далеч по-прости отговори от науката по отношение на големите въпроси, свързани със смисъла на живота, космологията, проблемите в брака, имуществените спорове. Ервин Чафмоя не помни екстремистите - и араби, и албанци, да са говорели много-много за вярата като такава, за духовност, за мъдрост. "Учеха ни много практически неща – колко да ти е дълга брадата, как да не докосваш ушите си, докато се молиш, кога ти е позволено да плюеш на земята, как да правиш секс със съпругата си. Общо взето саудитите ни говореха така: "Това е харам (забранено), онова е халал (чисто, разрешено), харам, халал, харам, халал, убий неверника и толкова", казва той през смях.

Как се бори вътрешния враг

Същевременно предприетите от властите в Албания, Косово и Македония мерки все още имат неясен ефект. Основно те се изчерпват със законодателни промени. От 2014 г. албанският и македонският наказателен кодекс са изменени, а през март 2015 г. косовският парламент приема специален Закон за забрана на присъединяването към въоръжени конфликти извън държавната територия. И трите акта съдържат сходни разпоредби, според които присъединяването, набирането и организирането на лица за участие във военни действия в чужда страна се наказва с лишаване от свобода за срокове между 3 и 15 години. Само през август и септември 2014 г. в Косово при масови полицейски акции са арестувани 62-ма души, които впоследствие са освободени поради липса на доказателства. Спорадичните арести продължават и през 2015 г.

Имам от Прищина, който пожела самоличността му да не бъде разкривана, защото разследването срещу него продължава, коментира, че след полицейските акции религиозните хора в Косово са наплашени. "Тези мъже, които заминаха за Сирия, направиха погрешен избор, но това е техен избор и обществото не може да носи отговорност за чужди решения. Ефектът на подобни необмислени действия, в които властите нападат не агресивни, а религиозни хора, е всъщност пробуждане на исляма", казва имамът. Той добавя, че за 16 години от края на войната не знае за нито един акт, доказващ радикализация вътре в Косово. 

Действително, данни за терористични атаки няма, с изключение на един неясен инцидент от нощта на 12 юли 2015 г. Тогава петима души са арестувани край язовира над населения предимно със сърби град Грачаница. Подозрението е, че са планирали да сложат отрова във водоизточника, който осигурява вода за почти половината население на Прищина. По първоначални данни в автомобила на мъжете са намерени боеприпаси и знаме на ИДИЛ. Случаят предизвиква медийна истерия, която достига дори медии като Guardian и New York Times. През декември миналата година обаче става ясно, че точката за отравяне на водата е отпаднала от обвинителния акт на прокуратурата поради липса на доказателства. Според прокурорите единствената цел на мъжете била да прочетат клетва за вярност към Ал Багдади край язовира и да запишат видео.

Със задълбочаването на конфликта в Сирия, засилването на ИДИЛ и увеличаващият се брой хора, които се вливат към ислямистки групи, а зад гърба си оставят поляризирани и уплашени общества, за страните от Балканите е важно да разберат какво тласка хората към подобно радикално решение и как да се предотврати това. И докато политиката в областта на религията е тънка и хлъзгава плоскост, по която от години спорят експерти, журналисти, религиозни лидери и управляващи, то има и далеч по-важни и непротиворечиви мерки, които могат да бъдат взети в засегнати държави като Косово, Албания и Македония. Една от тях е подобряването на образованието, особено в неглижираните райони като селските такива в Косово. "За да изкореним тероризма, не ни трябва да водим война - трябва да плащаме по-добре на учителите", казва Йета със спокойна усмивка малко преди да се разделим и да потъне някъде из кривите неасфалтирани пресечки на "Байрам Келменди".

Какво прави албанците различни от останалите чуждестранни бойци на ИДИЛ?
  • Отличителна черта на албанците е огромният им про-американизъм. Благодарността към САЩ за тяхната помощ в преустановяването на сръбската власт над Косово може да се усети навсякъде - от американските знамена, през булевардите на име "Джордж Буш" и "Бил Клинтън" в Тирана и Прищина, паметниците на живи американски президенти, имената на магазини, имитацията на ресторанти за бързо хранене.
  • Тъй като в Албания се проповядват три религии, албанските националисти в Македония, Косово и Албания никога не са използвали активно религията като маркер за идентичност в процеса на национално изграждане. Вместо това обединителният фактор е бил езикът.
  • Любопитна е и изключителната популярност на дервишкия религиозен орден бекташизъм сред албанците. Дори хора, които не се определят като вярващи, се придържат към някои от неговите традиции, както е в косовския град Джакова. Бекташизмът се определя като независим от традиционния сунитски ислям, а понякога дори като ерес. Например, бекташите открито пият алкохол и техните ритуали могат да бъдат ръководени от жени. Централното управление на ордена е в Тирана.
Според анализаторите тези три белега са сред факторите, които пречат на широкото разпространение на крайни религиозни учения сред албанците и правят работата на уахабитите много трудна.

Оригинално публикувано в Капитал.

Няма коментари: