сряда, 24 юни 2015 г.

Ако бях лесбийка в България и...





- ...ако любимият ми човек, с когото съм прекарала целия си живот, влезеше в болница, нямаше да имам право да я видя;
- ако състоянието й беше толкова тежко, че някой трябва да взима решения вместо нея, не аз щях да бъда този човек;
- ако имахме дете, което сме отглеждали заедно, но само нейното име присъства като родител, детето можеше да отиде в дом, ако тя почине;
- за да притежаваме нещо заедно, трябваше да търсим законови врътки, а не просто да се позоваваме на нашето партньорство;
- нямаше да можем да ходим по улиците и да се държим за ръка, да се целуваме или докосваме, дори да го правехме, щяхме да гледаме притеснено зад гърба си;
- ако някой ни нападнеше заради това, ако дори ни убиеше, прокурорите вероятно биха третирали мотивите като чисто хулигански, защото в НК сексуалната ориентация не е изведена като утежняващо вината обстоятелство при престъпленията от омраза;
- вероятно щеше да се налага да лъжа семейството си, приятелите си, колегите си, на сватби да ходя с приятели, преструвайки се на нещо, което не съм;
- щях ежедневно да бъда обиждана от дебелашките шеги на хора, от чиито морал изпитвам неподправено отвращение като Петьо Блъсков (който днес заявил в ефир, че не разбира с какво са дискриминирани не-хетеросексуалните хора в България);
- ...
Но съм хетеросексуална и така привилегирована, че за горните неща обикновено дори не се замислям.
Прайд е обратното на срам. Прайд е да излезеш от вкъщи с гордо вдигната глава, това е шествие за равни права, което цели да повдигне горните въпроси, защото медиите в България се страхуват от такива дебати. Ще се проведе в София на 27 юни.
И е колкото за ЛГБТИ хора, толкова и за всички хора изобщо, които не могат да търпят една част от обществото, състояща се от патриархални дебелаци с путински маниери, да определя правилата (дали в медиите, в политиката или на улицата) и в крайна сметка да ограничава свободата на всички ни.

понеделник, 22 юни 2015 г.

Mинавайте, минавайте, но не оставайте. Македонската 'стратегия' за бежанците



Снимка: Гардиан
Бях прочела онзи ден тази новина в Балкан Инсайт за ситуацията с мигрантите в Македония. Но не очаквах потокът от хора от Афганистан, Сирия и Йемен да е толкова голям, че и аз, преминавайки набързо на път за Косово вчера, да видя група от 30тина души, включително деца, които ходеха по магистралата. В началото си помислих, че някой автобус се е счупил или стопират, но после се загледах, че се движат в обратната посока на движението. Напред ходеха мъжете, а отзад жени с деца, с големи раници и чанти. Всички хора в автобуса започнаха да коментират. Като попитах в Скопие, ми обясниха, че това е обичайна гледка напоследък и мигрантите предпочитат да следват магистралата, за да не се губят из Македония.

Страната се оказва предпочитана дестинация напоследък, като според властите само за седмица 8500 души били преминали през нея от Гърция към Западна Европа. Първо се зачудих защо точно Македония. Но има логика. Първо, условията в центровете в България и Гърция. Второ, заради Дъблинските регламенти е по-добре т.нар. първа сигурна държава, в която човек попадне, да е някоя по-приемлива и богата държава. Причината е, че по същество тези регламенти на ЕС предвиждат, че първата държава-членка, в която търсещият убежище влезе, става отговорна за нея/него. Това егоистично правило поставя непосилна тежест за страните в периферията на ЕС и пази отдалечените страни (примерно, Скандинавските или Великобритания). Трето, гръцко-македонската граница напоследък била изключително лесна за преминаване и явно слухът е плъзнал бързо сред хората, които искат да избягат от конфликтните зони. Вероятно има и други причини.

Колкото до властите в Македония, те се оказали неподготвени за този наплив. В началото се чудели какво да правят и мигрантите били третирани като "нелегални". Така за последните имало два сценария - или отвратителни претъпкани центрове за задържане в Македония, или укриване от властите. Вторият означава рискуване на живота по влаковите релси или попадане в ръцете на контрабандисти. Релсите се ползват по същата причина като магистралата - за ориентация, но са и по-скрити от погледите на полицаите. В резултат на това има много случаи на ранени хора, вкл. 25 убити.

В четвъртък обаче Македонският парламент промени Закона за убежището и временната закрила. Сега мигрантите имат 72 часа да преминат през страната, без властите да ги пипат. Като ако нямат пари, просто ходят пеша (от друга страна, дори и да имат - казаха ми, че влаковете били толкова претъпкани, че се наложило да пуснат допълнителни, но за тях пък отсъствала каквато и да било конкретна информация - кога, къде, как и само късметлиите успявали да се окажат на правилното място в правилния момент).

По-нататък новият маршрут продължава през Сърбия, където властите също искат максимално бързо да се отърват от тях. Унгария в случая се явява първа сигурна страна (Гърция не се счита за такава заради условията в бежанските центрове). И, явно уплашена от новата стратегия на Гърция, Македония и Сърбия да си затварят очите за мигрантите и дори да асистират максимално бързото им преминаване, Унгария започва строеж на стена по цялата граница със Сърбия. Това пък може да усложни взаимоотношенията между двете страни, които и без това си имат главоболия покрай унгарското малцинство във Войводина. Може и да смени посоката на движение към Хърватска.

Както и в България, така и в Македония, се заформят групи във Фейсбук за помощ - вода, храна, лекарства, но и указания за бързо ориентиране. Първоначално имало вариант и да ги карат с коли. Обаче после се уплашили да не обвинят и тях в трафик на хора. И наред с всички парадокси в тази история, и това ме изуми - няма проблем европейските алтернативни туристи да пътуват почти навсякъде на стоп, но хората, които наистина имат нужда.. не.

сряда, 3 юни 2015 г.

The True Cost





"Обещанието на глобализацията беше, че ще бъде уин-уин, че потребителите в богатите страни ще получават по-евтини стоки, а хората в по-бедните части на света ще се сдобият с работни места и че тези работни места ще им дадат възможност за излизане от бедността. Това обещание не бе изпълнено. Причината за това е, че глобализацията и глобалната икономика работи през призмата на капиталистическите отношения. Така че, вместо уин-уин, тя се оказва експлоатация на работната сила, която само намали цените и разходите за производство." Джон Хилари

Филмът Истинската цена обещава да бъде интересен. Струва 10 долара и засега не се предвиждат прожекции в България. 

вторник, 2 юни 2015 г.

Jamie xx - In Colour



In Colour, дебютният албум на Джейми, който съставлява половината от the xx, излезе на 1 юни. И от днес целият е в Спотифай. За съжаление, на другите места са достъпни само 4 песни. Бързам да ви кажа - ако още не сте чули Loud Places, чуйте я веднага! Този албум си го представям как лети по дълги шосета и направлява хаотични мисли. Особено си представям Obvs и The Rest is Noise... Втората е цяла история, която трябва да се слуша концентрирано. А Obvs е... не знам, не ме бива да пиша ревюта на албуми. Затова най-добре прочете това. Самият Джейми бил коментирал Obvs тъй: "it reminds me of paradise". А хората, които умеят да пишат ревюта, са казали и други работи:

"breakbeats and a pulsing synth that suggests the cosmos, merging the closest possible feelings with the vastness of the infinite",

"the thrill of the moment never quite obliterates the wistful sadness that comes from knowing it will all end too soon".

Или ако предпочитате по-простички думи:

i go to loud places 
to search for someone 
to be quiet with

Човекът на Ню Йорк Таймс в Техеран





Томас Ердбринк е човекът на Ню Йорк Таймс в Техеран. Тук можете да намерите и другите му кратки филмчета за живота на хората в Иран.

за предразсъдъците ни





Ясмин Абдел-Магийд за предразсъдъците, които всички ние таим в себе си, дори без да си даваме сметка. И една много хубава история за жените и класическата музика:

Броят на жените в симфоничните оркестри бил осезаемо по-нисък от този на мъжете, считало се, че на мъжете повече им се отдава. Затова през 1952 г. в Бостънския сифоничен оркестър решили да направят експеримент - по време на изслушванията за нови музиканти върху очите на журиращите били поставени кърпи. За съжаление, резултатите не се различавали много - мъжете продължавали да бъдат предпочитани и когато журито е с кърпи на очите...

...докато кандидатите не били помолени да свалят обувките си (така че да не се чува шумът от токчета, който издавал жените). Тогава възприятията на журито рязко се променили, като полът престанал да бъде фактор.