Песен за понеделник сутрин, когато вместо на работа, неочаквано отиваш на море. Песен за пожълтяла от слънцето трева, за стопиране насред пустошта, за крака висящи от зелен Москвич, песен за сламени шапки напълнени с вода, песен за залепнали от топлото едно за другото бедра, песен за тънки бели ресни по иначе идеално синьото небе и за водорасли, гъделичкащи те по носа.
(И за моя скъп читател Аврамов специално!)
(И за моя скъп читател Аврамов специално!)
Няма коментари:
Публикуване на коментар