неделя, 29 март 2015 г.

Не се спасявай





Agus Acosta е визуален артист от Гранада, на когото случайно попаднах в MySpace преди 5-6 години. Прави клипове с текстове на известни поети, предимно латиноамерикански. И от него се запалих по Марио Бенедети. (Наскоро установих, че всичките му видеа са изчезнали от интернет, което ме натъжи. Разтърсих се за някакъв негов контакт и му написах мейл за това, че ми липсват. Той отговори. Каза, че мейлът ми толкова много го е зарадвал и не само ми праща видеото, но и ми дава всички права да го кача, където намеря за добре. Снощи така и направих. И за да не потъне, местя този пост от 2012 г. най-отгоре.)

Марио Бенедети пък е уругвайски поет и писател, считан за един от най-великите латиноамерикански литератори на 20 век.

No te salves ми е любимото му стихотворение, може би заради клипчето с препускащия кон и музиката. Вероятно го има и в субтитрите на филма Тъмната страна на сърцето (мрачен, красив и оригинален филм, чийто сценарий се крепи изцяло върху поезията на Бенедети и двама аржентински поета).

No te quedes inmóvil
al borde del camino
no congeles el júbilo
no quieras con desgana
no te salves ahora
ni nunca
no te salves
no te llenes de calma
no reserves del mundo
sólo un rincón tranquilo
no dejes caer los párpados
pesados como juicios
no te quedes sin labios
no te duermas sin sueño
no te pienses sin sangre
no te juzgues sin tiempo
pero si
pese a todo
no puedes evitarlo
y congelas el júbilo
y quieres con desgana
y te salvas ahora
y te llenas de calma
y reservas del mundo
sólo un rincón tranquilo
y dejas caer los párpados
pesados como juicios
y te secas sin labios
y te duermes sin sueño
y te piensas sin sangre
y te juzgas sin tiempo
y te quedas inmóvil
al borde del camino
y te salvas
entonces...
no te quedes conmigo.
Не стой неподвижен
на края на пътя
не вледенявай радостта си
не обичай с неохота
не се спасявай сега
нито никога
не се спасявай
не се изпълвай със спокойствие
не взимай от света за себе си
само един тих ъгъл
не разрешавай да се притворят клепачите ти
тежки като присъда
не загубвай своите устни
не спи без да сънуваш
не си се представяй безкръвен
не се самоосъждай без време
но ако
въпреки всичко
не можеш да го избегнеш
и вледеняваш радостта си
и обичаш с неохота
и се спасяваш сега
и се изпълваш със спокойствие
и взимаш от света за себе си
само един тих ъгъл
и разрешаваш да се притворят клепачите ти
тежки като присъда
и пресъхваш без устни
и спиш без да сънуваш
и си се представяш безкръвен
и се самоосъждаш без време
и стоиш неподвижен
на края на пътя
и се спасяваш
тогава…
не оставай със мен.

* Оригинално публикувано на 26.09.2012 г.

Sniper Alley



“The first time I came to Sarajevo I drove from Split with the British photographer Tom Stoddard in a Lada we bought from [the ads]. We drove through the mountains via Jablanica, and got to the last Serbian checkpoint at the start of the ‘Sniper Alley.’ We had been told by another journalist in Zagreb that you could either drive straight down the road to the Holiday Inn, which was the most exposed way, or risk taking the back road where you might get lost and end up on the front lines, so we decided to drive as fast as we could straight to the Holiday Inn.
Tom drove the old car as fast as it could go, and we set off hoping that a sniper would not target us. We had gone just a few hundred meters when a soldier jumped out holding a Kalashnikov, and held up his hat for us to stop. We pulled up fast, afraid it was an ambush or the road was maybe mined. We wound down the window, and the soldier leaned in and said, in good English, ‘Are you from London?’ When we replied ‘Yes’, he said, ‘I thought so, you are driving on the wrong side of the road, here we drive on the right. Be careful, you might hurt someone!’”
British photographer, Paul Lowe

събота, 28 март 2015 г.

we are running down a street



chestita sabota

петък, 27 март 2015 г.

как да разберем дали тази играчка е за момче или за момиче? наръчник




Играчката управлява ли се посредством гениталиите?


да
тази играчка не е за деца!

не
в такъв случай е и за момичета, и за момчета.

сряда, 25 март 2015 г.

кърменето, женското тяло



Снимка: People of Sofia

Да бъде ли разрешено публичното кърмене? Прессъобщението, че БХК завежда дело от името на жена, която е изгонена от охраната на Мол, излезе в понеделник и предизвиква много интересни и изненадващи за мен коментари. От една страна, консервативни, пуритански, сексистки, кой-плаща-на-БХК и т.н., но те са очаквани. От друга обаче ме изненада отпорът, който хората с противоположно мнение дадоха. Мислех, че темата ще бъде осмяна и подмината, но истината е, че се получи дебат. И това е полезно. Защото темата е важна.

Защо е важна?

Ще попитате. И веднага ви казвам. Тук не става дума просто за гладно дете, което трябва да бъде нахранено. Ако беше така, то дебатът щеше да бъде за това дали моловете (а и други обществени места, ресторанти, паркове, институции) са длъжни да направят помещения за кърмене, в които жената спокойно да храни бебето си. Не. Става дума за нещо съвсем различно. Става дума за женското тяло, за лицемерните морални норми, а и за тоталитарното минало, което формира мисленето ни.

Дебатът за кърменето на публични места е актуален далеч не само в България, а из целия 'цивилизован' модерен западен свят, особено в САЩ. Защо? Ми, и аз това се чудя, струва ми се абсурдно нещо толкова естествено да се поставя под въпрос. От една страна, изглежда сякаш в Европа и САЩ живеят много разчупени хора, сексуални революционери, чието ежедневие е обградено с голи тела (най-вече женски), разговори за секс и изобщо речник изпълнен с думи, препращащи към секс и гениталии. И все пак защо се страхуваме от женски гърди? Защо те предизвикват такъв дебат?

Жената и нейното тяло (като гърдите са най-ярък пример за туй) в съвременното западно общество, към което и ние се числим, са обективизирани, те са обекти, призвани да галят окото на мъжа. Бидейки обект, женското тяло трябва да отговаря на определени изисквания за форма, да е красиво, младо, стегнато и най-добре намазано с масло, за да лъщи. Тези тела са почти продукт, те могат да се подобряват, да се купуват, да се присвояват, да се обсъждат и са дотолкова стлизирани, че често не отговарят на реалността. В случая реалността е следната - женските гърди обикновено са по-големи и обли от мъжките, защото в някакъв момент от живота на жената може да й се наложи да произвежда мляко, с което да нахрани новороденото си дете. Кой и кога е забравил това (кой е решил, че не мъжките, а само женските гърди ще се приемат за сексуален обект, кой е решил кои точно части от човешките тела да са сексуализирани и, съответно, неприлични и причина за срам)... не е ясно, вероятно е бил богат и бял християнин, имал е земя и право да гласува, но и това не е важно за жените, които искат днес да хранят децата си, където намерят за добре. А и за всички останали членове на обществото, които биха искали да задават въпроси. Като например, защо изкуствено наложената сексуална функция на женските гърди да е по-приемлива от естествената й такава? Защо втората да е някак отблъскваща? Пфф.

Ще кажат, както жената има право да си разполага с тялото, така и аз имам право на възмущението си от гледката. Ще им кажа, гледайте в друга посока. Имайте правото си на възмущение, но то не е по-голямо от правото на останалите да живеят в общество, в което природно предопределените функции на тялото са по-важни от социално конструираните такива. В крайна сметка, телата ни са единственото, с което несъмнено разполагаме на този свят. И не виждам защо да позволяваме на хора, които все още ползват думи като "срамотии" да налагат контрол над тях.

После ще ми кажат (и не знам защо през цялото време си представям лицето на Мартин Карбовски) защо да не уринираме и дефекираме на публично място. Това ще го подмина, защото е тъпо.

Ще кажат, жените, които кърмят на публично внимание, търсели внимание. Всъщност онези, които търсят внимание, са бебетата им. За бебетата кърменето е от изключителна важност в първите 6 месеца и доколкото разбирам, често си го искат. И тук, неусетно изплува друг аргумент. Ама защо публично?

Жените, които искат да кърмят, може би имат и други неща за вършене, които са публични и чисто практически трябва да полагат грижи за детето си и извън дома. Или чакайте, чакайте! Дали пък не? Дали от тях не се очаква да бъдат просто майки? Обитаващи само частната сфера? Хм.

И изобщо - дали да е разрешено кърменето на публичното място? Извинете, коя е тази публика, на която робуваме, която разрешава и забранява? Жената и бебето несъмнено са част от нея. И с това дебатът в България ми се струва някак по-специален. Имам чувството, че това е заради тоталитарното ни минало. Дали не сме откърмени с разбирането, че много неща са забранени и неприемливи, и не бива да привличаме внимание, и т.н. Дали не сме свикнали да сме обградени от правила, да се съобразяваме с тях, без да се замисляме защо са там, какви аргументи стоят зад тях. Без да имаме право да зададем простия въпрос... защо?

Затова не подценявайте този дебат. 

PS: Реакцията към Анджелина Джоли и медицинските интервенции, които предприема, също ни казва много за социалните очаквания към женското тяло. Тук има интересен коментар на Милена Фучеджиева, който, макар и да поставя Джоли в една идея по-юбер позиция от необходимото, има много силни попадения: "Важното е, че сме свидетели на една физическа деконструкция, която ще накара много хора да променят мисленето си за рака, за страха, за женското тяло, за секссимволите, за феминизма, за волята да живееш заради децата си, но и заради света. [...] Анджелина Джоли в крайна сметка е един много рационален човек, който се движи в света с абсолютната яснота, че животът е кратък и трябва да сме максимално будни."

PSS: Дебатът има много допирни точки и с онзи за раждането вкъщи.

вторник, 24 март 2015 г.

Press Freedom on the Balkans



Катарина Тадич, политоложка от Сърбия (а и моя съквартирантка), за свободата на медиите на Балканите и евроинтеграцията в списанието Kosovo 2.0.


According to the latest annual evaluation by Reporters Without Borders, a non-profit organization with the mission of defending the right to receive and distribute information worldwide, media freedom suffered a drastic decline over the last year. The cause for this is partially because the media was largely suppressed in conflict territories such as Ukraine, Syria, Iraq and Palestine. However for us, the most significant and relevant trend is the decline in press freedom throughout the Western Balkan countries. After twenty years of democratic transition and fifteen years of involvement in the EU integration process, these states are still struggling to meet basic criteria of the democracies they modeled themselves after.

Compared with the last year, Serbia has dropped from 54th place to 67th in press freedom rankings. Montenegro ranks 114th out of 180 for two years in a row, and Bosnia has also held fast at 66th. Kosovo’s results have fallen seven places compared with the previous report, now occupying the 87th position. According to Reporters Without Borders, “the European Union-Balkans region is in the lead by far, but nonetheless recorded the biggest fall between the 2014 and 2015 editions.”

For the countries in this region, or at least for their civil society organizations and ordinary citizens, the European Union has usually been perceived as a  driving motivator in conducting internal reforms. The reasoning is very simple — if the country keeps improving its democratic performance, it will move step by step toward the final goal: membership in the EU. However, if we compare the data regarding media freedom with the country’s progress in the integration process, the results are rather surprising.

Namely, although Montenegro ranks at 114th (having only Macedonia behind it), the country is still a front-runner in the EU integration process. It has already opened two negotiation chapters and is generally perceived as the next member state. The fact that the country has not improved a disturbingly low level of press freedom does not stop EU officials from praising Montenegro as a model for other states in the region. Serbia, after many years of stagnation, has similarly progressed over the past two years toward the European path — gaining candidate status and receiving the green light from the European Commission for opening the accession talks. However, since the focus has been on the negotiations talks with Kosovo, deterioration of media freedom in the country has still not been raised as an obstacle for further integration.

On the other hand, the trend among actual member states is also not very encouraging. Hungary, being only one place before Serbia, is continually declining from previous years, while Bulgaria has dropped from 100th to 106th place. Croatia is the only country in the region that has improved freedom of the press compared with the last Reporters Without Borders report. However, it is noteworthy that if we compare the years which countries entered the EU, Croatia in 2013 had a lower level of media freedom than Bulgaria did in 2007.

One can conclude that first, conditional politics are not as powerful as one would expect or better yet — some conditions are more important than others. Second, it indicates an inability of the EU to develop mechanisms capable of effectively preventing or sanctioning the deterioration of one of its fundamental principles, such as freedom of expression, among its own member states. However, the most important and the most dangerous consequence is a message sent to the political leaderships of the countries in the region. Ironically, an example of “Montenegro as a model for other states in the region” can be interpreted as a permission for harassment, censorship and threatening of journalists as tolerable behaviour. And the reward will apparently be  progress on the EU path. Difficult times for journalists are yet to come.

събота, 21 март 2015 г.

Шел Силвърстайн



Шел Силвърстайн е бил американски поет и художник.


четвъртък, 19 март 2015 г.

Машроу Лейла





Машроу Лейла. Ливанска група за алтернативен рок. Страшни!

вторник, 17 март 2015 г.

India's Daughter



Спомняте си груповото изнасилване и убийство в един индийски автобус през 2012 г. Тогава последваха множество сложни реакции от различни жени, свързани с Индия. Техните коментари адресираха положението на жените в Индия, но и това кой е легитимиран да говори по темата, колониализма, расизма в западните страни. Днес гледах интересен репортаж на Ал Джазира за реакциите срещу документалния филм по случая - India's Daughter. Той трябваше да бъде разпространен на 8 март, но индийските власти го забраниха. Все още не мога да намеря самия филм, така че ако някой е попаднал, може да ми пише.

събота, 14 март 2015 г.

weird Balkan mosques



A Reiffeisen-mosque
Mostar, Bosnia and Herzegovina
March 2015
A supermarket-mosque
Pristina, Kosovo
July 2012
A mosque with lamps
Tirana, Albania
July 2014

PMG Kolektiv



PMG Kolektiv са от Скопие. Вчера имаха концерт в Сараево, едно момиче с миксер и две момчета, едното с електрическа китара, другото с лап топ. Стилът електронен ню уейв, поп, македонски Депеш Мод, македонска Нова Генерация...

Казаха, че благодарят за енергичната публика, защото се били изморили от 14-часовия път с автобус. Стана ми мило, че са си хванали обикновен автобус и се радват на хората. Представих си ги с раници пълни с миксери и мак-ове по негостоприемните балкански автогари. На сайта им пише, че са ritualistic dance band. И хич не лъжат. Всички хора в залата бяха погълнати от музиката снощи, да не кажа трансирани. Някой трябва да ги покани в София! И който го направи пръв няма да сгреши!

Пускам три от песните, които най-много ме впечатлиха снощи. Първата е кавър на стар югославски хит, на сръбската група Идоли. И пак, снощи, насред тази зала, докато изненадано гледах как босненците около мен избухнаха на нея, си помислих колко неща ги свързват тези хора все още. Такива, дето ние отстрани трудно можем да разберем.