сряда, 26 ноември 2014 г.

“No teeth...? A mustache...? Smell like shit...? Bosnian Girl!”




Това е арт проектът на босненката Сейла Камерич, използващ графита "Без зъби ...? Мустаци ...? Мирише на лайна ...? Босненско момиче!" Надписът е надраскан от неизвестен холандски войник на стената на казармата в Поточари, Сребреница, някъде през 1994-1995 г. Войските на кралската армия са пратени от ООН за защита на босненския град, за да защитават т.нар. "безопасна зона" Сребреница.  През 1995 г. в присъствието на силите на ООН в града са избити около 8 хиляди души, предимно мъже и младежи.

Имах възможност да видя оригинала преди няколко дни. Още стои на една стена в Поточари, Сребреница, расизъм, мизогиния, един малък скрит надпис, казващ толкова много.


понеделник, 24 ноември 2014 г.

Чудесни занимания



[всичко, което харесвам на латиноамериканската литература, в един разказ]

Какво чудесно занимание е да отрежеш крак от паяк, да го сложиш в плик, да надпишеш „За господин Министъра на външните работи”, да прибавиш адреса, да слезеш, скачайки по стълбата, да пуснеш писмото в пощата на ъгъла.
Какво чудесно занимание е да тръгнеш по булевард „Араго” и да броиш дърветата, и на всеки пет кестена да спираш за момент на един крак, и да изчакваш някой да погледне, и тогава да нададеш внезапен и кратък вик, и да се завърнеш като пумпал с добре разперени ръце, също като птицата какуй, която стене из дърветата на аржентинския Север.
Какво чудесно занимание е да влезеш в някое кафене и да поръчаш захар, пак захар, три-четири пъти захар, и постепенно да образуваш една купчина в средата на масата, докато расте гневът зад бара и под белите престилки, и точно по средата на купчината захар да се изплюеш нежно и да проследиш спускането на малкия слюнков ледник, да чуеш шума на строшени камъни, който го съпътства и който се ражда в гърлата на петима постоянни посетители и на собственика, човек честен в часове на откровение.
Какво чудесно занимание е да вземеш автобуса, да слезеш пред Министерството, да си проправиш път, с официални пликове облепени с тежки печати в ръце, да отминеш последния секретар и, непоколебим и сериозен, да влезеш в големия кабинет с огледала точно в момента, когато един разсилен, облечен в синьо, връчва на министъра плика с нож за разрязване с историческа стойност, как той пъха внимателните си пръсти и как изважда крак от паяк, как се взира в него и тогава да наподобиш бръмченето на муха и да видиш как министърът пребледнява, иска да хвърли крака, ала не може, кракът го е сграбчил […]
[Кортасар]


петък, 21 ноември 2014 г.

Сребреница




Това е Сребреница, мемориален център "Поточари", в който са погребани над 6 хиляди души. Общо жертвите от юли 1995 г. са над 8 хиляди.

Сребреница бил малък планински град с преобладаващо мюсюлманско население. През май 1992 г. босненската армия успяла да завоюва града и той бързо се превърнал в остров, в гигантски бежански лагер. Много от босненските мюлмани избягали там, защото го считали за единственото място, на което ще са в безопасност. Освен това през 1993 г. градът получил специален статус от ООН - "безопасен район". Холандски войници на ООН били изпратени в града. Населението на града нараствало лавинообразно и между 1992 и 1993 г. достигнало около 60 000 души. Градът бил в хуманитарна катастрофа, нямало ток, вода, електричество, храна.

Масовото избиване на хора започнало на 6-ти юли. Но за всичко това можете да прочетете в уикипедия. За Ратко Младич, за всички нарушени обещания, за липсата на помощ от международната общност. Но никакви сухи факти не могат да се сравнят с усещането да си там, да влезеш в бившата щаб квартира на ООН и да видиш надписите по стените на холандските войници:


През 2004 г. с единодушно решение по делото Кръстич Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY), постанови, че избиването на 8 хиляди мъже в Сребреница представляват геноцид, ICTY се позовава и на насилственото преместване на между 25 000 и 30 000 босненски жени, деца и възрастни като доказателство за намерението за геноцид.

По-долу са откъслечни кадри от филм за Сребреница, който гледах във видео центъра, наскоро изграден край мемориалния център "Поточари". Знам, че не е хубаво така да се говори, но само като му видя физиономията на Младич и ми става лошо.



четвъртък, 13 ноември 2014 г.

Gazi Husrev-begova Library




Понеже Вьечница явно няма да функционира като истинска библиотека скоро, поне не докато съм тук, си извадих карта за друго място, което случайно ми препоръчаха. Библиотеката на Гази Хусрев-Бей. Казва се също както джамията в Стария град на Сараево. Библиотеката е създадена през 1537 г. Разполага с една от най-богатите колекции от ориенталски ръкописи в Европа, с над 10 000 ръкописа на арабски, персийски и турски език, както и такива, написани на босненски с арабски скрипт. По време на Обсадата сърбите нарочно са таргетирали при ударите си културни центрове като музеи, библиотеки и джамии. Затова книгите от Гази Хусрев-Бей са били разпръснати в различни хранилища на града и често са сменяли местоположението си, така че тази библиотеката не е последвала съдбата на Вьечница и е успяла да съхрани огромната си колекция. От 2013 г. се намира в сърцето на Стария град в нова и красива сграда (построена с пари на Катар), от която в момента пиша това. Ако ви е интересно, има цял филм за нея, който можете да видите тук. Ето и трейлър:

вторник, 11 ноември 2014 г.

Ibrahim Maalouf





Всяко година през първата седмица на ноември в Сараево се провежда Sarajevo Jazz Fest - най-големият джаз фестивал в Югоизточна Европа. Тази година и аз бях там, и аз слушах. Ибрахим Маалоуф. Който упражнява пълен контрол върху тромпета си и може едновременно да звучи като сух джазмен, арабски фолк музикант или тъжен слон.

Намерих го случайно преди време. Както може би още много други хора, които са търсили новия албум на Бейрут, но вместо на американската група, са попаднали на ливанския тромпетист. Заради тази песен долу. Когато смесваш джаз с ориенталски елементи, обикновено се получава или много красиво, или много кичозно. Ибрахим бил на 12, когато написал песента. През 1992 г. се разхождал из Бейрут, разрушен от Гражданската война там. Пред него избухнала бомба и с очите си видял неща, които не искал да вижда, пуснал си уоукмена и избягал, слушал Цепелин. Каза, че в Сараево хората добре могат да го разберат. Аз ви препоръчвам и другите му композиции, например True Story.



понеделник, 10 ноември 2014 г.

Hills of Sarajevo



И след като подминеш Вьечница, ако завиеш вляво покрай плод зеленчука и тръгнеш право нагоре по улицата, неусетно ще стигнеш по тези места:




сряда, 5 ноември 2014 г.

Вьечница. Сараевската библиотека





Що за човек трябва да си, че да бомбардираш библиотека? Ами бомбардирай военни обекти, институции, паметници... символи на това, което те дразни и заради което воюваш. Но библиотека... Чудя се. И, докато се чудя, изтръпвам при мисълта, че именно в това се състои геноцидът, да искаш да изтриеш някого. И не само физически, но и спомена за него, това, което би могло да остане след него - културата му, науката, вярата, снимките, писмата, историята.

Сградата, която се е считала за най-красивото наследство от австро-унгарския период на Сараево е била почти напълно разрушена, заминали са декорациите, интериорът, но най-важното - в пламъците е изгоряла 70% от литературата вътре, над 2 млн. книги, документи. И това при положение, че архивът е бил много богат. Което ме подсеща, че макар Босна днес да е сред най-бедните в Европа, голяма част от населението й се състои от грамотни хора, много от тях - добре образовани.

На снимката е Ведран Смайлович, популярен с това, че по време на обсадата обикаля улиците на Сараево с челото си и свири, най-често Adagio в G Minor, свири по време на бомбардировки и погребения като протест срещу смъртта и насилието, наричан е "Челиста на Сараево". Снимката е правена през 1992 г. в сградата на Националната библиотека на Босна и Херцеговина. На 25 и 26 август същата година тя е бомбардирана от сръбските военни части.

Попаднах на тази снимка, докато търсех информация за това как да стигна до някакъв бар, в който колегите ми щяха да празнуват Хелоуин. Ориентирът беше, че се намирал срещу Вьечница, така босненци я наричат Библиотеката.


Докато се ровех из уикипедия, установих, че преди 6 месеца, през май 2014 г., библиотеката е окончателно възстановена и отворена за посетители. Вчера реших да предприема посещение. Видях я отдалече и й се зарадвах кат малко дете. 


Макар хората да твърдят, че не си е възвърнала предишния блясък, аз все пак останах впечатлена, докато обикалях вътре. Архитектурните й корени, пишеше, са някъде в ислямското изкуство на Северна Африка и Испания. Стените са изрисувани с фигурки, напомнящи малко интериор на баня. Разбира се, изумително красива баня.



Възстановена е с пари на държавата Австрия, Европейската комисия и града Барселона. Това също го пишеше вътре. Това, което обаче не го пишеше, а чух днес е, че сараевските власти решили за най-удачно да си ползват сградата за целите на Градския съвет. Колкото до библиотеката - не е ясно кога и дали ще се отвори отново. Евентуално ще се помещава просто в някоя по-малка стая. Което е жалко, защото един от проблемите на Сараево е липсата на голяма хубава библиотека с дълго работно време. 

Ъпдейт от 13.11.2014 г. - намерих библиотеката на Гази Хусрев-Бей. Там ще уча.

вторник, 4 ноември 2014 г.

Протест срещу Рашидов



Според предварително огласената информация Вежди Рашидов ще бъде отново министър на културата.

И веднага си спомних за следното: "Най-неприятното съсловие са гейовете, защото те са съчетание от най-лошите качества на жената и най-долните качества на мъжа."

Спомняте ли си тази амалгама от патриархалност, сексизъм, хомофобия и комунистическа ретроградност с жълти от пури мустаци? Само един щрих от портрета на бъдещия ни министър, чийто ресор би покривал работата на Оскар Уайлд, Марсел Пруст или пък Фреди Меркюри, ако творяха днес в България.

Дори само за туй си заслужава да се иде на този протест утре, макар Лукарски и Горанов да не са по-малко нелепи.

Или, както написаха Дневник: "Според наблюдатели не е изключено част от имената да са огласени неофициално, за да се види обществената реакция по тях и тогава да бъде взето решение дали остават в кабинета."

Протестът срещу назначението на Рашидов е утре, от 18.30, пред НС.

Блогъри срещу езика на омразата



Този блог беше поканен да бъде лектор на това обучение - насочено е към блогъри за противодействие срещу езика на омразата, ще се проведе на 17 ноември в София. За съжаление няма да може да участва, понеже, знаете, сега се намира в Сараево. Въпреки това силно препоръчва на всички български блогъри, които минават от тук, да попълнят формата за кандидатстване и да се включат. Участниците, които пътуват от места извън столицата, получават безплатни пътни, дневни и една нощувка. Обучението ще бъде на английски език и ще се води от експерт на Съвета на Европа и представители на български НПО.

Ако сте стигнали до тук, то значи се вълнувате от темата. Достатъчно е да погледнем коментарите в интернет, за да видим как хората не се свенят да споделят най-отблъскващи възгледи, например тук: "А кога ще разлепят плакати "Не на толерастията!" ?Задръжте си "евро ценностите"...предпочитам да съм "дива" българка от още по-дивите Балкани,но всяка жаба и всеки мангал,фес и тем подобна напаст да си знае мястото."

Възможно ли е хората да са толкова зли, дали винаги са били такива или те са малцинство, но просто вдигат много шум, дори чрез различни профили? Независимо кой е отговорът на този въпрос, пространство за такива мнения не бива да се дава. Свободата на словото ни свършва там, където започват правата на хората около нас, а именно - тяхната сигурност, достойнство, свобода от унижения. Такива мнения трябва да се трият от администраторите във форумите, а лидерите на словото на омраза да не получават медийна трибуна. В момента в България омразата ни залива отвсякъде. Тя е като една голяма отворена уста, която повръща около нас и дори днес да не е насочена срещу нас, ако не я затворим навреме, тя рано или късно ще ни достигне. И докато я затваряме, непременно трябва да отворим нашите. Защото ако мълчим, ставаме съучастници.