вторник, 26 август 2014 г.

NU SAGA | CHAPTER ONE



Знам, че търсехте това:

петък, 22 август 2014 г.

beautiful




петък, 15 август 2014 г.

Humans of Йордания



След Ирак популярната фейсбук страница се мести в Йордания. И ето този коментар прочетох току що:

Ahmed N. Al-Zoubi Hey HONY, I'm Jordanian citizen and I would like to thank you from the bottom of my heart for your work to humanize the Middle East and improve the image of Arabs and Muslims there despite all the media war against us.
We extremely need this kind of me
dia to show the world that we are normal people just like you.
This page hasn't just showed the real image of middle east , it also showed us that there still humans out there do care about us , I'm sorry for telling you that in some periods I gave up and thought all man kind is against us but when I read these beautiful comments from very gentle people , I knew that HUMANITY will not die.

Come and visit us in Irbid (it's about 25 mins to the south of Zaatari Refugee Camp) , I'd like you to try Mansaf , the most popular dish in Jordan. 
Lots of Love 

Човекът е коментирал тази снимка:


"След като ме набиха, чух изстрели. Отидох до съседния магазин и намерих съседа си мъртъв на пода. Беше един от най-милите хора в града. Всеки ден изнасяше храна за котките. Казвах му: "трябва да спреш да ги храниш, влизат ми в магазина." Но знаех, че той никога няма да спре. Казваше ми: "Трябва да ги нахраня, иначе ще умрат."

вторник, 12 август 2014 г.

Джамии в Иран. Вътре



хипнотизиращи фотографии на Мохаммад Домири, публикувани в Bored Panda.


понеделник, 11 август 2014 г.

Las Patronas




Само до преди 10 години броят залавяни непридружени деца-мигранти на югозападната граница на САЩ е бил около 6200 на година, до 2013 г. тази цифра е нараснала до близо 25 000, а от октомври 2013 г. до сега броят им е зашеметяващ - 57 000. Докато повечето от заловените деца са тийнейджъри, най-голямото увеличение е сред деца на възраст под 12 години.

Влака на смъртта

Според Обама потопът от деца, търсещи убежище от насилието и бедността на Централна Америка, представлява "хуманитарна криза на границата." Той e призовал лидерите на Хондурас, Гватемала и Ел Салвадор да се намесят, разубеждавайки децата да предприемат толкова опасното пътуване върху влака "La Bestia" ("Звяра", наричан също - "Влака на смъртта" и "Влака на непознатите"), който е товарен и прекосява цяло Мексико. Макар че имам големи съмнения в тъкмо тези лидери и способността им да убедят дете да остане в държава, където на ден умират почти толкова хора, колкото в Сирия. Разбира се, и на Обама не му е лесно на фона на протестите в Калифорния, където част от нацията се опитва насила да връща обратно автобуси с мигранти, предимно жени и деца.

И така, пътуващите бягат от Централна Америка, качвайки се отстрани и на покрива на този влак, рискувайки да загубят крайник или дори да загинат при удар в някой тунел или дърво, или при рязко спиране. Там са мишена и за местните престъпни групировки и наркокартели, които "таксуват" услугата за возене на влака и ако не можеш да платиш, просто те изхвърлят.

"¡Gracias, amor, gracias!"

Същевременно Ла Бестиа пътува дълго и ако не спре, "нелегалните" нямат достъп нито до храна, нито до вода. И тук, съвсем неочаквано, идва хубавото, заради което се зачетох в цялата история. Една група жени, които наричат себе си "Las Patronas", са се организирали да помагат. Те подават храна и вода на напълно непознати за тях хора, които висят от влака. Подават е слаба дума, защото влакът се движи бързо и тези жени буквално се хвърлят към него, сами рискувайки много. Просто вижте в двете видеа долу... Без значение, че е на другия край на света, стори ми се важно.

Ето видео:



И по-подробно на английски:



Снимката е от тук.

петък, 8 август 2014 г.

Humans of New York in Iraq



Когато вчера прочетох във фейсбук, че Humans of New York се отправя на 'околосветска обиколка' из 10 държави, си представих снимки от Рим и Париж. Ами - не. Тази сутрин установих, че фотографът Брендън Стентън е в Ирак. Много смело от негова страна, при все че ситуацията в Ирак в момента е изключително тежка и опасна /естествено, глупави са такива етикети и подобен двоен аршин, защото какво изобщо значи тежка и опасна ситуация за туриста, при положение че там хора живеят, всеки ден стават и се сблъскват с реалността./

Идеята е много добра, защото последователите на страницата са близо 9 млн. души. Хора, на които им е приятно да гледат снимки и да четат историите към тях, да намират познати физиономии, да ги тагват и коментират, много от тях са американци, които чуват за Ирак от новините с всички обобщения и стереотипи, които се налагат там и без никакви лица и истории. Е, истории и лица е това, което ще получават в близките дни, от там, а вероятно и от други места, които трябва да познаваме по-добре.

Любопитен е контрастът на последната снимка от Ню Йорк с последващите от Ирак:























Децата вдясно са язиди, религиозно малцинство, подложено на масови предледвания от групировката ИДИС в момента. Крият се със семейството си в планината и си правят играчки-автомобили от консерви. (повече информация за язидите и джихадистката офанзива срещу тях).


"Казахме й да поседне с нас, за да споделим тъгата й." (Dohuk, Iraq)


I normally go into my conversations with a set of proven questions to ask, that I find will elicit a wide variety of anecdotes from people's lives: happiest moment, saddest moment, things like that. But with people fleeing war, it is absolutely impossible to discuss anything beyond the present moment. Their circumstances are so overpowering, there is absolutely zero room in their minds for any other thoughts. The conversation immediately stalls, because any topic of conversation beyond their present despair seems grossly inappropriate. You realize that without physical security, no other layers of the human experience can exist. "All day they do is cry for home," she told me. (Dohuk, Iraq)


Today in microfashion…. (Shaqlawa, Iraq)

През следващите седмици ще пре-публикувам някои от снимките му тук.

Humans of New York е фейсбук страница, фотоблог, който включва улични портрети на хора, намерени по улиците на Ню Йорк и кратки интервюта към тях. Създаден е през ноември 2010 г. от фотографа Брендън Стентън. През 2012 г. Брендън е събирал улични портрети в Иран.

Българи/не-българи: една позиция на българската полиция




Всеки българин, пишещ на български с маймунски букви+цифри, не е българин!

И скрийншот:


четвъртък, 7 август 2014 г.

България и Конвенцията от Истанбул



Във връзка със случая със залятото с боя момиче:

Важно е да се знае още нещо. България не е сред 36-те държави в Европа, които  са подписали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул).

Ето списък с подписалите.

Конвенцията от Истанбул е първият международен документ, който създава всеобхватна правна рамка за предотвратяване на насилието над жени. Ценно е, че включва и редица дефиниции, сред които на принудителните бракове, принудителни аборти, female genital mutilation, преследване (stalking), физическо, психическо и сексуално насилие, предвижда и създаването на международна група от независими експерти за мониторинг. Изрично се посочва вътре, че насилието срещу жени е основано на пола насилие, както и че насилието срещу жени е един от основните механизми, чрез който жените са поставяни в подчинено положение в сравнение с мъжете.

Пълният й текст.
Резюмирана информация на български.

Emel Mathlouthi - Ma Lkit




насилие



Заливането на жена с боя от неин бивш интимен партньор е нова и изключително жестока форма на насилие срещу жените в България. Идентично със заливането с киселина, тя има за цел публично да унижи и обезобрази жената – физически, психически и социално. Медийното отразяване на такъв случай в щадящ и оправдаващ извършителя контекст е още една форма на масово, обществено санкционирано насилие срещу жените.

Това написа колежката ми Диляна Ангелова във връзка с този случай

И аз да добавя към всички смеещи се и криещи се зад кадър мъже, че жените разполагат със своето тяло и със своята сексуалност. Те избират партньорите си, те избират и кога да ги сменят. И никой няма право да ги наказва за това. Камо ли физически.

Не знам дали само нашата култура тук е изродена. Но съм сигурна, че обилно подхранен с патриархално мислене, със сексистки шеги, подмятания и етикети от хората наоколо, включително и от интелигентни такива, този 28-годишен Петър Бакалски и неговите приятелчета са си въобразили, че им е позволено да се отправят към момичето с кофата блажна боя и да я нападнат по най-мерзкия начин - отзад. И че тъкмо защото има зад гърба си тази огромна социална подкрепа, той в момента дава интервюта и обяснява как постъпката му е напълно в рамките на нещата и че не съжалявал.

И до журналистите. Споделянето на видеото с лицето на момичето е нищо друго освен търсене на сензация и повдигане на трафик. Това конкретно се отнася до Офнюз, които държат да изглеждат като изразители на морала, доколкото знам. 

Освен това. Дали е имало "лъжи и изневери", какво се е случило във връзката им, дали е наранен този мъж или не... Всичко това е абсолютно неотносимо, правно ирелевантно. Нищо не може да оправдае физическо насилие, още по-малко когато е толкова жестоко и явно абсолютно неосъзнато от извършителя. Журналистите нямат право да представят неговата версия, сякаш може да има някакво логично обяснение за поведението му. Следващия път да предложат на някой изнасилвач да разкаже своята версия за случилото се?

А колкото до полицията. Реакцията им 10 дни по-късно и на свой ред, техните нелепи обяснения, че било "прецедент"... Надявам се някой да вземе мерки и да има санкционирани както медии, така и представители на органите на реда. А във връзка с Бакалски - чл. 128 или 129, 146, 148... НК.

сряда, 6 август 2014 г.

кокили



Една от любимите ми снимки на фотографа Виктор Троянов е била селектирана от National Geographic за августовския им брой.


Много се зарадвах, a този човек на кокили в Барселона е селектиран и върху моята стена вкъщи. Ако и вие обичате кокили, препоръчвам ви филма No mires para abajo.