неделя, 29 декември 2013 г.

Новогодишно обръщение



Точно 2 години след този пост, а аз вече не просто знам името на президента, но и нямам търпение да чуя новогодишното му обръщение, така както през 2011 г. бих чакала новия албум на някоя група или някой фестивал, филм или каквото там ме е интересувало. Аполитичността е на път да изчезне от българското знание и то за дълго. 2013 г. наложи ново разбиране на думата "политика". И не, тя не е на чичковците пред Панорама, това не е нещо скучно и изтъркано, за което е тъпо да се говори. Политиката е там, където трябва да бъде, в нашите разговори, в нашето настояще, по площадите, форумите, медиите. Интересът на младите /простете този ейджизъм/ към политиката не е пренебрежим фактор, вече не може да бъде изтикан в ъгъла и маргинализиран, оставен да кротува, докато някой друг се занимава с нея вместо тях. 

И знаете ли какво? Ако през 2014-та година има нови избори за Народно събрание, те ще са разчетени от младите като победа, като успех, като нещо, за което са се борили заедно месеци наред. Те ще бъдат ценност. А ценностите не се подминават току тъй, радваш им се, възползваш се от тях и се грижиш всичко да е наред с тях.  

А Плевнелиев ми харесва, съвсем чистосърдечно си го казвам, харесва ми, че наложи вето на Закона за горите, че обвини Камерън в национализъм, че от юни насам заема категорични позиции, че търси диалог и въобще... се държи като модерен европейски политик. Затова с интерес ще го чакам да чуя каква равносметка ще направи. Досущ като младежите из Франция и Германия.

четвъртък, 19 декември 2013 г.

Mohsen Namjoo - Toranj



като ме питат защо ми е толкова интересен Иран.. ами, ето затова е:



(текстът на песента е изграден върху две поеми, едната на Хафез - когото водят върха на средновековната персийска поезия)

Борис Христов е поет



Борис Христов е поет, роден е през 1945 г.
някъде около Перник. Бил е учител там
и журналист,
а после и сценарист.
Днес, освен че напомня външно на Хемингуей,

живее в село
Лещен, из Родопите.

Поради това на места го определят като отшелник.

Чувах думите на "Стената" откъслечно
и не долавях смисъла, нито разбрах името, само си записах
"ако трябва сега да извикам, извикал бих само:
"Аз викам."
Чак днес,
докато се взирах разсеяно в нея, открих тази бележка
върху корицата на една тетрадка със слонове, които се движат,
но това е друга тема.
Хубаво е, даже още по-хубаво като е цяло, като го чувам и виждам ясно.
Ето:

СТЕНАТА

Пак ще живея - една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата
и от листа ще си правя сандалите...

Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите - двама по двама.

Без да мисля тогава, че дойдох да живея,
аз затворих очи, за да нямам свидетели -
и я блъсках, и дращих, и вих срещу нея,
докато не покапа кръв от ръцете ми.

И припаднал накрая в дивия бурен,
плаках тайно от гняв и обида -
извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,
каквото напишеш - няма кой да го види.

Последната моя надежда тогава издишах
и сам си отрязах крилата наболи -
какво е човекът, щом малката мишка
може спокойно да мине отдолу!..

Но свършва живота, ще прекипи като сода -
всичко друго е вятър и стихове.
И ако трябва сега да извикам свободно,
извикал бих само: "Аз викам."

Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.

1979

Сега, като го намерих, продължавам да се ровя и откривам красивата поезия и още много думи, подходящи за скриване и откриване:

ужасно е да гледаш как по хълма се задава - задъхана от тичане мечтата как край тебе отминава. - моята глава тогава ще бъде къща на щурците с камъчета обзаведена - и няма път и влак, а като камъче отронен стоиш и стискаш стръкчето отскубано до корен - тъкмо заспива главата бълбукаща - към сушата, където моята надежда се задъхва като риба.

И в някоя нова сутрин ще ги намеря в тефтера, за да се заровя в още думи, напомнящи ми разни работи, които отдавна съм забравила.

А на вас, ако ви е интересно, в Литернет има публикувана негова поезия. 

сряда, 18 декември 2013 г.

Деца с големи лица




Irving Penn (1917- 2009)
Cuzco Children, Peru, December 1948

Харесвах да гледам лицата на децата на Боливия и Перу. Тези малки човечета, които се научават да живеят веднага сред суровата природа, на онази височина, в онзи разреден въздух, на студено, бедно, семпло и нечисто, почти сами, в онзи свят, който ние не можем да си представим дори когато сме там.

събота, 14 декември 2013 г.

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Студентски Димпломатически Клуб



Тихо, нежно и бавно като високопланински снежинки статуквото вали по Софийския и завзема обратно своите територии. Заповядайте на едно благотворително парти.

Spotify в България



От днес Spotify е достъпен и у нас! Това е една добра новина. Не знаете как се ползва това? И аз не знам. Как съм завиждала на хората, които шерваха песни и ми се прехласваха колко удобна била тази програма, как се комплексирах и тежки думи думах за това, че живея в страна, от която няма достъп! До днес.

Спотифай е програма, която дава достъп до милиони песни. Музиката може да се браузва по изпълнител, албум, жанр, май и по вкус на приятели. Може би нещо като твое си радио, като вечната Пандора или Стереомууд. Отивам да свалям и да инсталирам. Заповядайте и вие.

Хората на годината



Хората на годината from BG Helsinki on Vimeo.

Моля ви, споделете видеото и подпишете тук.

вторник, 10 декември 2013 г.

Сирия. Война с детството. И Clandestino в България.



Пак направих грешката да се зачета в коментарите на родолюбиви българи относно "нелегалните" чужденци. Притесняват ме не крайните типове, тях ги има навсякъде, а това, че тезите им се възприемат масово, без да се мисли.

Първо. Ако се чудите откъде идват те, сирийските деца, с които вече живеем заедно в една държава. И защо са тук, понякога дори сами.

Източник: БНТ

Към края на ноември по данни на Oxford Research Group (ето и пълният доклад) в Сирия загиналите деца са 11 420.
389 - убити от снайперисти.
764 - екзекутирани.
над 100 – измъчвани.

Много от случаите са в Халеб/Алепо - град, който се намира близо до Турция. Затова бежанците, например, в софийския бежански лагер във Военна рампа идват предимно от този град.



Таргетирането на децата е неслучайно, ползва се, защото е мощен военен инструмент поради влиянието, което оказва върху обществото. "Когато знаеш, че детето ти е било измъчвано, убито, губиш желанието си за живот".

Към септември по данни на УНИЦЕФ децата, избягали от Сирия, са над 1 000 000.

Към март по данни на Save the Children (ето целият доклад), международна неправителствена организация за защита правата на децата, изнасилването на децата е друг военен инструмент, ползван за наказване на обществото. Изпълнителният директор на организацията Justin Forsyth припомня, че в повечето военни конфликти над 50% от изнасилванията са именно срещу деца. По думите му така e и в конфликта в Сирия, но това е феномен, за който се докладва рядко поради деликатността на въпроса, особено в консервативни общества. Въпреки това именно страхът от сексуално насилие е една от основните причини, посочвана от семействата, за това защо бягат от домовете си в Сирия.

България е първа сигурна държава за бежанците от Сирия, и деца, и възрастни, макар да няма граница с нея. Това е така, защото Турция поддържа "географско ограничение" по Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. - не е задължена да я прилага към хора от страни извън Европа, каквато е Сирия, и да дава бежански статут на търсещите убежище. Освен това няма механизъм, по който България може да й "връща" хората, преминали границата, защото Турция не е в ЕС и съответно не се прилага Регламент "Дъблин ІІ" и дори нямаме двустранна спогодба с нея, която да урежда подобно прехвърляне. (Все още не знаем дали и кога ще влезе в сила споразумението за реадмисия между ЕС и Турция.)


Второ, дори отвъд въпроса за Сирия, нелегални хора няма. Има хора, пребиваващи на територията на дадена държава без легално основание. Човек да бъде нелегален звучи чудовищно. Кой е собственикът на неговата нелегална глътка въздух, на това поточе, от което пие вода, на онзи облак, към който е погледнал? Хартии и картончета не могат да легитимират съществуването ни.

България за пръв път се сблъсква с тези въпроси, не и за последен. Имаме и ние нужда от един Ману Чао, който да ни изпее това: "Да живея вече ми е забранено, казaха ми властите. Сега вървя само с мъката си, сама върви и моята присъда, да бягам е моята съдба, защото нямам документи. Изгубен съм в сърцето на огромния Вавилон. Наричат ме "нелегален".

понеделник, 9 декември 2013 г.

в стомаха на околната среда



всяка секунда 206 килограма отпадъци се изсипват в океаните, по-голямата част от тях няма да се разградят никога и само малка част ще бъде отстранена.

за този филм пише, че е "a powerful visual journey into the heart of an astonishingly symbolic environmental tragedy".

ама може да се преведе и като мощно визуално пътешествие в стомаха на околната среда:

MIDWAY a Message from the Gyre : a short film by Chris Jordan from Midway on Vimeo.

тук има варианти за действие.
може и да не е толкова организирано.
може и просто да събираме разделно.
де да знам и аз. ужасна работа.

петък, 6 декември 2013 г.

Нелсън Мандела



Благодарение на Мандела разбрах какво значи Apartheid и Reconciliation.

Апартейд, институционализираният расизъм в Южна Африка, който малцинството бели са наложили над мнозинството, с насилие, убийства, унижения; заради които Мандела е прекарал 40-те, 50-те и 60-те си в миниатюрна килия.
Reconciliation, помирението между потисниците и потисканите, които, въпреки че са придобили властта, не са отмъстили. Достатъчно им е било признанието, за да дадат прошка за извършеното.
На много други места са се опитали да го направят, но само Южна Африка е разполагала с лидер, който да гарантира подобен процес - силен, усмихнат, самоироничен, умен, достоен, обичан.. Безспорен човек.

„Зад решетките те притежаваха моето тяло, моя труд, моето време и моя живот, но аз никога не им позволих да притежават ума и сърцето ми. В деня, когато бях освободен, трябваше да мина за последен път през проверяващия караул. На портала се спрях и погледнах назад към килията, стиснал зъби и юмруци. Болката и омразата, събирани ден след ден в каменните кариери, нахлуха в ума ми - исках да отмъстя. Но това трая само няколко секунди. Погледнах напред към света, в който влизах отново след едно твърде дълго отсъстване, и си казах: „Те са ме притежавали толкова дълго - няма да им позволя да ме притежават отново”.
R.I.P.

"Заради Нелсън Мандела днес децата ни могат да плуват, където поискат."



Хубава статия за четене има в Уошингтън пост. Отбрани моменти:
- по идея на Мандела се създава Комисията за истина и помирение. Не се водят процеси в стила на Нюрнберг, не. Правителството на Мандела насърчава казването на истината. От една страна, това означава, че убийците, които признават вината си, няма да бъдат преследвани от закона. Но това също гарантира, че семената на расовата омраза няма да бъдат засадени отново.
- Мандела използва световното първенство по ръгби през 1995 г., за да направи важна крачка към обединението на Южна Африка. На финала ЮАР печели срещу Нова Зеландия, а Мандела лично връчва купата на капитана на националния отбор, съставен основно от бели състезатели. Този жест се смята за основополагащ в страната
- Южна Африка е първата държава в света, която поставя защитата на правата на гей хората в Конституцията си. 
- Килията, в която е живял. Докато е в затвора, Мандела тайно пише голяма част от автобиографията си, която е изнесена на части от освободените затворници. 


Ъпдейт, 12.12.13:
Запис от предаването на Дарик от вчера, посветено на Мандела - важни факти и хинтове за индивидуално проучване. Участват адв. Маргарита Илиева и Димитър Бечев.

сряда, 4 декември 2013 г.



мисля си,
не бих могла да живея за постоянно другаде.
изпитвам ужас,
че не бих понесла чужди залези на друго място.
особено ако са тъй красиви
като днешния
над витоша

podoboq

вторник, 3 декември 2013 г.

Scratch Massive



Странно е, че почти не може да се намери информация за френското дуо Scratch Massive. Странно, защото са изумителни.
Музиката им е тъмна меланхолична електроника.
Активни са от 2003 г. и имат 7 албума, поне според Wikipedia страницата им, достъпна само на френски.
Напомнят ми новите албуми на Депеш мод, а Paris специално почти сбърках с тази песен на Crystal Castles.


понеделник, 2 декември 2013 г.

Миг от приказка в KMB



Eзикът на омразата не е български патент!

Златанова зове единични прояви да не се генерализират
Eзикът на омразата не е български патент!
Зинаида Златанова. Снимка: БТА
Българите сме известни като толерантна нация, езикът на омразата не е български патент, заяви вицепремиерът и правосъден министър Зинаида Златанова на конференцията "Речта на омразата и ролята на гражданското общество".

Анонименпреди 4 дни
Абе тоя ТРАВЕРС на снимката откъде го изкарахте ,бре?

Анонименпреди 4 дни
трябва да се върне смъртното наказание, дори и само за "бежанците", които вече ни колят наред. нулева толерантност към извергите и моментално екстрадиране или линч!

И в Иран можели



Едно доста странно видеo по случай навършването на 100 дни от началото на управлението на Рухани в Иран. Пуснато е от официалния Youtube канал на президента, а описанието долу е, че било инспирирано от Yes We Can видеото на Обама. Използват се думи на различни езици, представящи етнически малцинства в Иран. Изрично пише, че Рухани не е знаел за тази инициатива. Иначе светска музика по принцип не се допуска официално в страната - само религиозна и, по изключение, народна. Тук даже жени пеят.

Tim Bray via Google+
Got your social-media-promoted lavishly-produced YouTube-optimized postmodern theocracy right here.