петък, 28 юни 2013 г.

депутатите на бсп!



докато волен говори за гражданска война, привиждат му се терористи и кара мвр да се намеси силово. (срам - как не ви е срам?)

четвъртък, 27 юни 2013 г.

Отворено писмо до Мартин Захариев





Здравейте, г-н Захариев,

Пиша Ви това писмо, след като вчера получих неочаквания шанс да говоря с Вас на живо. Когато случайно Ви засякох пред Парламента, където отивах да "пия кафе", си позволих да Ви кажа, че от Вас съм най-разочарована. В началото не ме разбрахте. Обясних Ви, че не мога да приема, че именно Вие сте гласувал "За" Делян Пеевски. Вие казахте да се запозная по-добре с позицията Ви. Всъщност съм запозната с позицията Ви и внимателно я следя. Знам, че сте се почувствал фрустриран, че искате свикване на Кръгла маса, на която да седнат политическите лидери и гражданското общество. Но нямах възможност да Ви го кажа, понеже си тръгнахте. Вероятно бързахте. Затова сега Ви пиша, за да Ви доразкажа какво имах предвид, не мислете, че просто срещнах един депутат и исках да се заяждам с него. Не.

Вие, г-н Захариев, сте завършил право в СУ, преди това май Класическата гимназия. След това издавахте списание Егоист. Вероятно има и други депутати от Коалиция за България, които са разумни, запазили някакъв морал и социалистически идеали. Но заради последното гласът Ви "За" го чувствам почти като лично предателство. Егоист беше списание, което промени средата в България, с което израснаха много от хората, които в момента са на улицата. Вие бяхте човекът, който стоеше зад него. Има критики към претенциите му, окей, но истината е, че списанието разруши де що имаше комунистически стереотипи за писане, беше модерно, вдъхновяваше, караше хората да вярват, че могат да създават средата си по свой вкус, да прекрачват творчески граници. Беше важно.

И сега Вие, с хубавото си образование, с интересната си история, с вероятно умните си и забавни приятели, с целия си бизнес, се оказвате в позицията на депутат. И то се оказвате в позицията на депутат, на когото му казват как да гласува против волята му. Както онези депутати на ГЕРБ, които като не знаеха как да гласуват, молеха Фидосова да тича да звъни на Борисов. Вие такъв депутат ли сте?

Сергей Станишев Ви заплашва - и Вие се оставяте?

Волен Сидеров става шеф на Комисията за борба с корупцията и парламентарна етика - и Вие сте съгласен?

Станишев заявява, че за тях не са важни исканията на гражданското общество, а присъствието на "Атака" в Парламента - и Вие не виждате чудовищната подмяна на правдата?

Волен Сидеров обявява, че партията му ще въвежда "граждански ред" и ще арестува провокатори - и Вие сте съгласен да останете в Парламента на тази цена с тази БСП, която предпочита да остане на власт, ако ще и гражданска война да се случи?

Според мен никой разумен и отговорен човек няма място в този Парламент.

Затова ви моля. Не бъдете егоист. Подайте оставка. Имате това право. Ситуацията е извънредна и е време за нови избори, не за кръгли маси. Покажете, че уважавате демокрацията и парламентаризма, дайте знак на обществото. Член 72, алинея Първа, точка Първа. Конституцията.

Поздрави,
М.

Получих и следния отговор:
Martin Zahariev
18:44 (15 hours ago)

Здравейте Мирела,
благодаря Ви за пространното и откровено мнение. Моят депутатски стаж е едва едномесечен, за да си посипя с пепел главата за всичките безобразия на НС през последните 23 години. Политическото инженерство, сътворено в нечии сарай, респективно централи - катастрофира!!!!
За Ваше сведение виждам всичко, дори и това което Вие няма как да видите, стоейки отвън на сградата на НС.
Засега работата ми "вътре" ще има много по-значим резултат за това, което всички се борим - промяна на системата!!!! Член 72 - винаги е опция, когато преценя като крайна мярка!
Пожелавам Ви повече оптимизъм и усмивки!
Моля вижте повече в долните два линка!
Поздрави
МЗ

http://bta.bg/bg/c/BO/id/628112

http://news7.bg/Още-нещо/Мартин-Захариев-Повярвах-в-промяната-на-БСП-но-се-хванах-на-мръсно-хоро_l.baa_i.14094_b.5439.html

вторник, 25 юни 2013 г.

Отивате си. Точно вие. Точно сега.



две неща.

Понеделник, 24 юни 2013 г., 21:29 ч.
Многохилядното шествие срещу правителството върви по Витошка. Малко сме се забавили на Орлов мост и затова сега сме най-отзад. От паркираните вдясно коли се отлепя тази на снимката долу (съжалявам за качеството) и полека се врязва в групата на протестиращите точно преди пресечката с Левски. Не разбирам от коли, но явно тази е скъпа. Полицаят, който стои на кръстовището, се обръща и се насочва към колата, обяснява, че е напълно забранено да се шофира в тази зона в момента. Шофьорът нагло се оправдава и нервира вътре, а около колата се натрупват все повече от шестващите хора. Полицаят е непреклонен. Ръкопляскаме му. Онзи успява да се отърве някак от множеството и полицая, скача върху газта, а явно и върху спирачката, защото се чува онова свистене, характерно за колите на страшните пичове и с висока скорост продължава към Петте кьошета. Отивам до полицая и му казвам, че съм снимала номера на автомобила (тогава не знаех, че е толкова размазан). Той отговаря, че добре знае кой е този и че вече се е обадил на колегите си на Петте кьошета да го спрат там. Да не се притесняваме. Ръкопляскаме.


Не знам докъде ще стигнем с протестите. Но за едно съм сигурна - търпимостта на хората към онези, които не желаят да спазват правилата и се чувстват над закона, става все по-ниска. Всъщност, достигнала е критично ниски нива. Виждам около себе си хора, които преди биха зацъкали с език и биха почнали да говорят за дередже, а днес говорят за върховенство на закона. А не е ли именно това базата, върху която трябва да се гради обществото?

И тук идва второто. И най-важното. Назначавайки Пеевски, БСП, ДПС и Атака доказаха, че за тях върховенството на закона не значи нищо. Един акт, който казва всичко. Станишев, Орешарски, Сидеров, Местан продадоха депутатите си (а и избирателите си) на най-мръсни интереси, защото извън личното падение на хора като Стефан Данаилов и Мартин Захариев, натискът очевидно е бил безпрецедентен. Лидерите в тези партии потъпкаха парламентаризма и се опитаха окончателно да слеят нелегитимните бизнес интереси с властта. Да, може би поведението им е резултат на дълги години надграждано усещане за безнаказаност. Но именно те достигнаха връхната му точка и всеки нов техен ден на власт е унижение за цялото общество. Никога няма да забравя неподправения страх, който изпитах, след като разбрах, че Делян Пеевски става шеф на Държавната сигурност. И заради този страх никога няма да им простя.

Нито съм толкова красива, нито толкова ситаИ не това е темата. Никой да не смее да я подменя, моля! Искам върховенство на закона, искам стабилни закони, не такива, които се променят, за да угодят на някого, не искам публичните средства, нашите пари, да създават олигарси, искам нашите пари да са равномерно разпределени във всички частни банки, искам работещи закони за регулиране на медиите, монополите в тях и явните лъжи, искам за такива манипулации (като това, например) да има осъдени медии и не, това не е намеса в свободата на словото, това са механизмите на демокрацията, с които тя се самозапазва, искам реформа на съдебната система, искам службите за сигурност да не се подмятат от място на място и от закон на закон, обърквайки дори най-старателните студенти по право, искам цялостна концепция за тях. Искам типове като онзи горе да плащат глоби, докато не им омръзне и не почнат да спазват - кое - да, закона! Защото далеч от всякакъв болен национализъм, аз обичам България до полуда, обичам й природата, обичам й селцата, обичам й столицата, обичам й хората, обичам й планините, обичам, че е еднакво далеч от Армения и от Германия, обичам да пътувам в нея, обичам си приятелите. И искам точно тук да живея. И не съм само аз, хиляди сме и все повече ще ставаме.

Искаме правителството да си върви. Да, Станишев, Орешарски, Местан, Сидеров. Точно вие. Точно сега.

Обещаваме да ръкопляскаме.




ПС: Дотогава - можем да прочетем и подпишем тази Харта, а утре да пием кафе пред Парламента. 

(препубликувано в Дневник)

неделя, 16 юни 2013 г.

Рухани



Улиците на Техеран също са пълни с хора. За президент бе избран единственият умерен кандидат, анти-екстремист. Хасан Рухани. Още тук.

Любопитно е, че Рухани завършва Каледонския университет в Глазгоу, Шотландия, впоследствие се сдобива и с докторска степен степен по конституционно право от същия университет. (Май) владее арабски, английски, френски, немски, че и руски.

петък, 14 юни 2013 г.

Казусът Пеевски - правен механизъм за отмяна?



Довечера излизаме, но какво бихме могли да поискаме? Чудовищността на решението за назначаване на Пеевски се крие най-вече в това, че няма правен механизъм за отмяна на това решение, няма орган, към който довечера гражданите да се обърнат и да поискат вето, отмяна, ревизия или каквото и да било.

След промените в ЗДАНС от вчера:
- не се изисква акт на президента, за да бъде назначен Пеевски;
- "тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията" вече отпадат като основания за отстраняване.

Оттук нататък отстраняването му от поста преди изтичането на 5-те години може да стане само:
1. ако членува в политически партии или коалиции или организации с политически цели;
2. ако участва в управителни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
3. ако е нает по трудово или служебно правоотношение.
4. ако бъде осъден за умишлено престъпление от общ характер;
5. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси;
7. при смърт;
8. по негово искане.

За първите 3 варианта съм сигурна, че се е презастраховал. Всъщност... и за следващите 4 също.

Така че решението за отстраняване на Делян Пеевски е ръцете на... Делян Пеевски. 

Механизъм Народното събрание да прегласува само решенията си не виждам. Решенията му се контролират от Конституционния съд (КС), но само в случаи на противоконституционност. Тук е действано в рамките на закона. Поне на пръв поглед. Единствен вариант би бил да се атакуват пред КС вчерашните промени в ЗДАНС, например - отмяната на президентския указ. И ако КС ги обяви за противоконституционни, да бъде отменен и изборът на Пеевски, който така не би покрил старите критерии, променени специално заради него. Въпросът сега е да се намери противоречие с Конституцията.

Дано някой ме опровергае и намери други варианти.

Update: Народното събрание (това или следващо) отново да промени ЗДАНС, така че законно Пеевски да не може да остане на поста. Или да се наложи някоя хитра схема - примерно, НС  прегласува председателя на всеки 6 месеца на база оценката за работата му.

Делян Пеевски



Днес Делян Пеевски бе избран за шеф на ДАНС

Днес отново сме изправени пред предизвикателството да начертаем границите на своята търпимост. Делян Пеевски шеф на ДАНС. Това звучи кошмарно. Но, помнете, че винаги може да стане по-зле.

Затова довечера трябва да бъде заявена позиция.
София, Ларгото, Министерски съвет, 18:30
Благоевград, Американския университет, 17:00
Бургас, сградата на общината, 18:30
Варна, сградата на общината, 18:30
Димитровград, сградата на общината, 18:30
Казанлък, Лъвовата чешма, 18:30
Ловеч, сградата на общината, 18:30
Перник, на площада, 18:30
Плевен, площад "Възраждане", 18:30
Пловдив, паметник Съединение, 18:30
Сливен, сградата на НТС към общината, 18:30
Стара Загора, пред общината, 18:30

Биография на Пеевски - подробно в Капитал. Моменти:
  • скандал, в който беше замесено неговото име [...], беше свързан с приватизацията на столичната зала "Универсиада"[...]
  • към 2006 г. в биографията на Пеевски се твърдеше, че той е докторант по административен процес в ЮЗУ, каквато информация обаче няма в официалния регистър на образователното министерство.
  • 13 април 2005 г. ВСС назначава Пеевски за следовател в икономическия отдел на Столичната следствена служба. Това се случва по "втория" начин, тъй като синът на Ирена Кръстева няма необходимия стаж.
  • лятото на 2007 г. Ирена Кръстева с помощта на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев купува от Петьо Блъсков вестниците "Политика", "Монитор" и "Телеграф". Тези медии се подпомагат финансово от банката и групата фирми около Цветан Василев.
Промените в Закона за ДАНС бяха мълниеносно обнародвани вчера, 13 юни и днес вече са в сила. В резултат ДАНС дори получава нови правомощия:
  • полицейски - да задържат за 24 часа и да обискират;
  • разследващи.
А възможността председателят да бъде отзоваван предсрочно "при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията." е махната.

четвъртък, 13 юни 2013 г.

архив за егоист



Спорейки с Румен, който за съжаление не е сред умните ми приятели, се сетих за една рубрика в Егоист, която беше забавна. Приключенията на Малката тъпа Гина. Сетих се за онзи момент, където Гина се качи и написа следното стихотворение:

"слънцето грее,
славейчето пее,
Дони е пич!"

Една от най-силните поезии, която се е случвала на българската литература от следосвобожденско време насам. Хубаво, ама какъв беше контекстът, нямам никакъв спомен. И го търсих в Гугъл, не, и потърсих в Гугъл Бинг и после и в Бинг търсих и пак не. Добре бе, обяснете ми как е възможно всичко от Егоист така недостойно да изчезне. Какво правим с бъдещите поколения, а? Писателският стил, тънката ирония и претенциозен хумор няма от само себе си да се изградят върху внуците ни, ако не си уважаваме историята! Ами, така е как.. Аз правих каквото можах с Ина Григорова, ама не мога с всичко да се занимавам. Трябва да се създаде архив, като онзи, дето го закриха и дето не можеше да се копи и пейства. Сега по-добре да може, за по-удобно като преписваш.

Ето малко от рубриката, запазена по разни сайтове:

елмаз (!)
Имало едно време един дядо и една баба. те живеели в къщичка на село, хранели кокошките, пиели млякото на кравата и когато им останело време, сядали на пейката пред къщичката и.... гледали видео .

В същото време, в другия край на света, малката захлупена Гина подскачала из полето, правела си китки от слънчогледи и звънливо пеела. Внезапно телефонът и звъннал. звънял, звънял, па престанал. когато се прибрала вкъщи малката тъпа Гина се досетила, че телефонът и е звънял и разбрала, че я е търсила нейната ослепителна майка, за която може да се кажат само добри неща. Почтената и разсъдителна жена- майката на малката захлупена Гина я била търсила, за да и каже, че както преди години и била казала нейната майка, която пък го чула от своята майка , идва момента когато едно малко и захлупено момиче, трябва да си намери правоверен съпруг. той трябвало да е висок, да не пие и пуши, да е сериозен човек, но с чувство за хумор, висшист, симпатяга, с гладка кожа, винаги с лъснати обувки и!!, с голяммм член.. С две думи, изяснила Гинината майка, на малката захлупена Гина и трябвала опора в живота.

Малката захлупена Гина се замислила, и след няколко години стигнала до великото умозаключение, за което почти не получи Нобелова награда, че Моооже би и е крайно време да се задоми. Тя седнала на един сравнително почистен пън и написала на голям лист хартия всички онези качества, които трябвало да притежава бъдещият Гин. започнала с големия член и начертала с едри букви в горната част на листа, не какво да е, а "The". това обаче не и се видяло достатъчно и, скъсала листа и на нов, още по-бял лист, с още по-едри букви написала "THE". Нарисувала 2-3 маргаритки, една принцеса с вълшебна пръчка и стихотворението: "бъди смел кат' смъртта, чист кат' сълза, и гордей се, че носиш името жена".

бипием
Един ден малката тъпа Гина реши, че е крайно време да се сблъска с Живота, защото й беше станало прекално скучно. Дори близането на розова близкалка взе да й писва, а да не говорим, че бая я измори, тъй като тя беше малка и тъпа, а близкалката беше нещо, с което тя едва успяваше да се справи, имайки предвид капацитета на малкото й гладко мозъче.

И значи, излезна тя да търси Живота и да се блъска в него, щото имаше нужда да усети нещо ново. По пътя си първо срещна Пенчо и тя го попита за Живота, ама Пенчо нещо не беше много в час, защото тъкмо се връщаше от един от дъ Файт Клъбс в столицата и сега крепеше ченето си, защото Дърдън го беше цапардосал, а всички знаем къв удар има наш Тайлър.

Разхожда се Гинка цял ден и накрая даже взе да й писва да се разхожда. Тя си беше такава, бързо й омръзваха нещата. Интересно беше, как като беше такава посредственичка, знаеше кое й харесва и кое не, дори понякога изказваше собствено мнение. Е, не правеше велики умозаключения, но тези нейни изказвания учудваха нейните приятелки от Спайс Гърлз.

Вечерта тъкмо реши да се прибира и вече аха да влезне в малката си тясна квартирка - голяма, колкото да побере голямата й главица с малко мозък и двете й подути от разходки крачета и кой мислите се появи на вратата? Да, самият Живот. Носеше й сметката за телефона (а тя си мислеше, че този месец са я забравили и ще мине без да плаща). Тя много се зарадва! Дори извика от щастие. Наистина й трябваше малко на нея. Веднага го покани на едно Куба Либре, за да може да го напие и после спокойно да го поблъска и да прави с него, каквото си поиска. Той пък Животът веднага прие съблазнителната й покана. Все пак беще трудно да се откаже на Гина и на нейната петнайсе каратова усмивка - нищо, че едното предно зъбче стърчеше малко напред! Влезнаха в квартирката и си пуснаха малко комерсиална музика, защото малката маца си мислеше, че така изглежда много модерна. Грешеше, но това друг път.

След като омая главата на Живота, тя реши, че е тайм фор екшън и извади въпросника, който само Животът не беше попълвал. Понеже много сричаше тя бързо отегчи госта си и той отказа да отговаря на въпросите й и взе да си й разправя разни работи. Каза й, че едно момче и едно момиче били излизали заедно някъде по Земята. Той не знаеше защо, но я предупреди, че това било топ сикрет и трябва да си трае, щото иначе ще стане лошичко за нея. Ама то нали си знаете малката тъпа Гина колко е тъпа и след два часа, когато Животът вече си беше отишъл, тя забрави той какво я бе предупредил. Помнеше само първата част за момчето и момичето, които бяха се срещали под кестена. Това за кестена беше нейна измислица, ама й харесваше как звучи, много поетично и ърбън.

На следващия ден Гина пак излезна, ама този път не самичка, защото имаше среща с Ачо Кучето. Тя не знаеше защо му викаха Кучето, ама имаше леки подозрения. Веднага щом го видя тя взе да му разказва, какво й бе казал Животът, или поне първата част от това, което й беше казал. Тя не знаеше, че като си отвори малката устичка ще постави началото на края. Тя никога нямаше да може да стане приятелка на момчето и момичето, защото те със сигурност щяха да бъдат наранени от нейното непристойно поведение на мъничка клюкарчица. Те щяха да кажат, че тя няма право да се меси в техния живот и че те, както всички, имаха нужда от малко "неприкосновеност на личния живот", както гласеше някой от членовете за Правата на човека.

Обаче минаха няколко дена и тя разбра, че момчето и момичето са разбрали, че тя познава Ачо и че е говорила нещо с него за тях. Те не бяха очаровани и дори й се нацупиха, защото тя беше лоша като Бритни и въобще не ги разбираше. Тя говореше много, а не трябваше. Малката тъпа Гина все пак не проумя в какво се състоеше нейната вина и не разгада, какво трябва да значи обърнатата усмивка на момчето и момичето. Тя много време мисли и направи няколко извода, които бяха далеч над възможностите и :

1. Ачо е педал, защото не поиска да я изпрати след срещата.
2. Момчето и момичето нещо трябва да са я сбъркали с друг човек, защото тя не беше направила нищо лошо. Все пак един беше казал преди нея преди много, много време, че "За да живееш, трябва да участваш в диалог!", а тя нямаше как да постигне това, без да си говори с Ачо.
3. Никога повече да не пие Куба Либре с Живота, защото той просто я подстрекава да говори с Ачо Кучето.
4. All is full of love - това не го измисли тя самата. Просто го чу от някаква вреслива мацка по някаква телевизия. Реши, че само тя я е виждала и никой няма да разбере за плагиатството.

След като измисли всичко това, малката тъпа Гина си легна, защото се беше преуморила, а и да не говорим за махмурлука, който я мъчеше - все пак Животът беше учил в Силиконовата долина и определено знаеше какво значи: "Да ударим по едно на Софт-а!"

някакъв коментар
Един хубав, слънчев ден, докато малката тъпа Гина си седяла в редакцията на небезизвестното музикално списание “Обоист”, пред нея изникнал позеленелия от яд Зеленко Зеленков и и изкрещял: “Малка тъпа Гино, ти била ли си в известната компютърна мрежа ЛиповМед ?” Тя отговорила, че не е била.
Зеленко позеленял от яд и отишъл да прави обемисти флашове…
Гина потъркала малките си тъпи очички и се почудила какво ли представлява мрежата ЛиповМед. Пред нея се появил големия тъп Гнойзи, който пушел замислено и по изключение не крещял на никого. Гина го попитала, кой може да и обясни за ЛиповМед. Гнойзи я насочил към Зеленков, който по една случайност бил най- големия специалист по ЛиповМед и неговото приготовление, и всъщност работел за музикалното списание “Обоист” по грешка. Зеленко обаче се бил оплел в един доста големичък флаш и тогава Гнойзи я насочил към красивия като картинка Картин Картофски- той също много разбирал от ЛиповМед, въпреки и това да не му влизало в работата.
Картофски обаче не можел да си позволи да хаби ресурсите на своя интелект с такива дребни задачи- точно в момента бил зает с писане на статия, за това как бабите го блъскали в градския транспорт.
Гина се отчаяла и от мъничките и тъпи очички потекли сълзи. Тя си замърморила, че ще каже на татко си, и ще напише стихосбирка, и по телевизията ще каже, и по радиото, и …
(липсва край)

Иран избори 2013



Президентските избори в Иран (насрочени за 14 юни) са важни, защото:

- ще предопределят посоката на развитие на една от най-изолираните държави в света, която в крайна сметка е също толкова далеч от България, колкото е и Германия.
- спомняте си протестите, които избухнаха през 2009 г. след преизбирането на Ахмадинеджад. Властимащите рискуват да им се случи отново това, ако не внимават. Страна на ръба на революцията още от 2009 г., в която съществува солидно ядро от културни и образовани хора, насърчавани да се занимават с изкуство, но в рамки, наложени отвън. Страна, в която музиката е забранена (ако не е религиозна) и същевременно, в която се прави и рок, и хип хоп, и техно партита.
- фон са събитията в Турция, които едва ли ще утихнат скоро. А там хората се изправят срещу липсата на демокрация, авторитаризъм, насилствената ислямизация...

12 юни. Поддръжници на Рухани в Техеран и тук видео:


11 юни. Реформистки настроеният кандидат Мохамад Реза Ареф заяви, че се оттегля. Каза, че е посъветван да направи така от Мохамад Хатами, президент на Иран между 1997-2005 г., про-западно ориентиран. Това става само ден, след като от борбата се отказа и Голам Али Хаддад Адел. Смята се, че в оставащите до вота дни той ще подкрепи кандидатурата на Хасан Рухани. Странна работа.

Значи в момента са шестима. Тези, които оставят най-силно впечатление у мен, са Хасан Рухани и Саид Джалили. Либералният и консервативният, ако въобще мога да ползвам подобни западни определения. Но разлика между тях има. Пример: Рухани е обещал, че ще освободи политическите затворници, ако стане президент. Това включва и Мир Хосеин Мусави, който е под домашен арест от 2011 г. и беше кандидат за президент през 2009 г. Неизбирането му тогава доведе до протести и създаването на Иранското зелено движение (не е природозащитно), чийто лидер е Мусави.

Относно кандидатите - две много полезни връзки - графика на Гардиън и удобен доклад на Small Media. Дотук те се включиха в 3 дебата, в които обсъдиха следните теми:

7 юни. Вътрешна и външна политика
5 юни. Култура
31 май. Икономика

Ето и три цитата от дебата на тема Култура, които идват от тримата по-реформаторски настроени кандидати:
#Aref: We can't treat our artists and cultural experts as government employees
#Rouhani: Are our cultural/religious beliefs to be protected only by a guy working in an office, or can people do that themselves?
#Gharazi: So thinking that culture can be altered or ruled by government is untrue.

За културата на Иран и колко важна е тя там съм писала повече във връзка с филма Арго.

сряда, 12 юни 2013 г.

Uyuni - Tupiza, Bolivia



Някои хора като прочетоха текста ми за Боливия и ми искаха още снимки. За съжаление нямам хубави. Но потърсих малко чужди, защото усещането си заслужава.

Аточа е градче по средата между Уюни и Туписа. Смайва. Основното усещане е, че всичко липсва. Освен прахта. Няма вода. Магазини. Гледаш към хълма и се чудиш това къщи ли са или гробище.


Още снимки. И тук.

А на самия път има в този блог.

неделя, 9 юни 2013 г.

Боливия



След Аржентина, и един пътепис за Боливия:


Боливия е сурова. Мисля си го и вървя по онази улица, на която се оказахме преди 10 минути, когато излязохме от малката постройка на границата с Аржентина. Стискам силно паспорта на врата си, скрих в него и една бележчица, която ми дадоха преди малко с изричната заръка да им я върна на излизане. Побиват ме тръпки при мисълта, че мога да я загубя – нея или паспорта. Може да се каже, че съм шокирана.

Допреди час мислех, че се намирам на бедно място, в пустата и прашна Ла Киака, Аржентина. Тук бедността обаче е отвъд разглезеното европейско съзнание. Толкова далеч, че все още не мога да я проумея. Вървим по улицата във Виясон и внимаваме да не настъпим някое бебе. Тук е пълно с бебета – стоят върху гърбовете на майките си, увити в шарени цедки. Стоят и по земята, понякога изглеждат като да са съвсем сами. Лицата им са тъмни и кръгли, очите – огромни и все тъжни. Заглеждам се в едно, докато другите пазаруват храна за автобуса, очите ни се срещат и аз правя онази глупава клоунска физиономия, с която печеля всички бебета. То ме поглежда изумено, отваря леко уста, но изобщо не успявам да го накарам да се усмихне. Студенината на хората тук ме блъсва още сега и това почти няма да се промени до края.

Изтрий снимката!

Боливия е сурова също като климата си, като вятъра, който брули лицето ми и обелва устните ми, като невъобразимата надморска височина, от която се задъхвам и при най-малкото движение, сурова е икономическата ситуация в тази най-бедна южноамериканска страна. Осуровели са и хората. Тук да се живее не е лесно и на никого не му пука, че си турист, който е дошъл да преоткрива себе си и да събира истории, с които после да впечатлява приятелите си пред Народния. Никой не счита за необходимо да те кара да се чувстваш добре. Парите ти са нужни, да. Получаваш услуга, даваш ни пари. Ако успеем да те преметнем, толкова по-добре. Излишни услуги не предлагаме нито ние, нито децата ни. А да ни снимаш е безобразие, крадеш душата ни. Моля, изтрий снимката или ще направим скандал.


Другите се връщат. В магазина не е имало нищо освен мазен чипс и някакви бисквити. Останалото са картофи. И огромни хладилни камери, пълни с пиле. Тук пилето се яде навсякъде. "Пойоооо, пойоооо, пойоооо фрито", вика до нас майката на бебето, с което контактувах досега. Не спира да го прави през всичките 15 минути, докато съм там. С еднакъв тон, на равни интервали. Ако бях със затворени очи, вероятно щях да помисля, че е на запис. Но я виждам. И си мисля как го прави не само през тези 15 минути, а изобщо през цялото време. Сигурно няма и 18. Пържи пиле след пиле върху импровизирана скара и току го обръща и мачка с прашните си ръце и кафеникави нокти.

Продължаваме нагоре към автогарата. Преди малко си избрахме да отидем до Потоси. В книжката ни пише, че е най-високият град в света – 240 000 души на 4100 м. н.в. Впоследствие се оказа, че Lonely Planet не са прави, в Хималаите има градове и на по-високо, но все едно – сега посоката ни е Потоси. Явно дестинацията е модерна, защото със същото усърдие, с което онази жена викаше "пойо", тук отвсякъде се чува: "Потоси, Потоси". Въобще, в Боливия доста се вика, което вероятно компенсира липсата на техника и електронни табла.


Голяма задушна барака – това е автогарата. Влизаме от помещение в помещение и проверяваме офертите по различните гишета на фирмите, предлагащи транспорт. Коридорът е тесен и препълнен с хора, всички ни гледат втренчено. Нормално. Единствените чужденци наоколо сме и нямаме никакъв шанс да го скрием. Боливийците са много ниски хора, почти всичките с индиански черти, жените, дори младите, масово ходят с носии – сандали, дебели чорапогащници, къдрави шарени поли, малки тъмни шапки с периферия и две дълги до кръста черни плитки, завършващи с плетени приставки отдолу.

Имаме две условия към хората, които ни дърпат към гишетата и автобусите си. Да стигнем на сутринта, защото не искаме да се мотаем в напълно непознат боливийски град посред нощ. И да има тоалетна. (Това последното особено много го искат двама от хората, с които пътуваме и които преди няколко дни се бяха оказали без тоалетна в продължение на 30-часова екскурзия с автобус между Ла Пас и Парагвай.)


Фиксирани цени в Боливия няма. Пазариш се до дупка. Така че след дълги преговори избираме един автобус, натоварват ни набързо и потегляме. Напечени от слънцето и изморени от дългия път, всички заспиват. Аз се опитвам да се разбера със седалката, която стои неестествено напред, а като я дръпна назад трябва да натискам през цялото време, защото не ще да се задържи на място и постоянно ме перва през гърба. Накрая ми омръзва и решавам да ида до тоалетната. Внимателно прескачам бебето, оставено на пода между седалките, и слизам на първия етаж на автобуса. Да, тоалетна има. Но следващия път трябва изрично да уточним, че я искаме отключена. Връщам се унила и се зазяпвам през прозореца. Караме бавно и постоянно завиваме. В един момент край пътя забелязвам нещо като стена, струва ми се странно. Отнякъде блясва светлина и ясно виждам, че това не е никаква стена, а планини от индустриални боклуци.

"Потоси, Потоси!"

Сепва ме бодрият глас на шофьора долу. Още е тъмно, всички се събуждаме, само ние слизаме тук, някакво момче влиза цялото в багажника, изхвърля оттам самарите ни и тичешком скача във вече потеглилия автобус. Шофьорът вика. Оставаме съвсем сами. Поглеждам си часовника. Три часът.

Трябва ни само още едно пътуване по светло, за да разберем каква грешка сме направили с нощния автобус. Върхове, гледки, прах, кактуси, лами и облаци, почти докосващи покрива на автобуса. Пътищата на Боливия са изумителни и човек изпуска много, ако не пътува през деня.

Няколко дни по-късно сме в Уюни - малко туристическо градче, разположено до Солената пустиня. Местните се препитават от туризъм и мините наоколо. Търсим билети до Туписа. Намира се на около 200 км, поне така пише в Гугъл. Решаваме, че нещо сме се объркали, когато ни казват, че пътят бил 7 часа. Малко сме сънени, понеже легнахме късно, а сутринта ни събудиха сирени – една в 6 и една половин час по-късно. И докато първата някак си се направихме, че не я чуваме, втората вече наистина ни притесни. Докато тичах надолу по стълбите към рецепцията, бях сигурна, че ще ми кажат, че Ево Моралес е обявил война на Щатите. Оказа се, че ползвали предупредителните сирени вместо аларма за миньорите – да не се успиват за работа.


С Туписа обаче не сме се объркали. Боливийката, която продава билетите, вероятно просто по невнимание е пропуснала да ни уведоми, че път всъщност няма. Поне не и асфалтиран. Има кална пътечка на между 3 и 4 хиляди метра надморска височина, а завоите са толкова остри, локвите толкова дълбоки и дивите лами толкова непредвидими, че сигурно пътуваме с 10 км/ч. В един момент се оказваме в доста сложна ситуация – има свлачище и пътят съвсем е отеснял, от двете страни са пропасти, а трябва да направим завой. Пътниците надигат глави и започват да обсъждат ситуацията помежду си, усеща се лека паника и хората искат да слязат. Вратата обаче е затворена и шофьорът не ни пуска, пуфти зад завеската си и прави опит след опит, а все не успява да вземе завоя и автобусът затъва. Ненадейно от най-задната част се надига възрастна боливийка. Тръсва двете си плитки и се запътва право към шофьорската кабинка. Всички чуваме как дълго му шепне нещо, но не различаваме думите. След малко автобусът се засилва, свива рязко и отново влизаме на пътя за Туписа. Масово отдъхване. В това време чудноватата жена се обръща и тръгва обратно към мястото си в дъното. Върви горделиво, с изправен гръб и победоносна усмивка по ъгълчетата на устните, поздравления приема със сдържано кимване. И това ако не беше магьосница, възкликва сънената ми сестра.

Царевица

Усещам ги сурови и неприемащи тези хора. Но си и представям какво впечатление сме им оставили ние, европейците, през последните 200 години. В какво сме превърнали страната им. Страна на горд планински народ, резистентен към модерните порядки и все пак  заринат под планини от пластмасови боклуци. Може би, за да достигнеш такива хора, ти трябва време, да доказваш уважение и разбиране и така да получаваш по нещо, по някоя усмивка, някоя история, някой взет завой. Малко по малко, докато стигнеш по-същественото. Както се бели царевица.


Пиша това, а не мога да си изтрия онзи спомен как се връщаме от Боливия, как преминаваме границата, как вадя онази бележчица и я давам на граничаря Пабло, който колекционира монети и като дете се радва на 50-те стотинки, които му подарявам, как купуваме билети на фиксирани цени за удобния аржентински автобус. И как се качваме, и протягам крака напред без страх, че ще ги извадя заринати с прах и остатъци от нечия вечеря, и се заглеждам във величествения залез, който се е разпукал по небето от край до край, и ми става толкова щастливо, че си пускам парче на Coldplay. И как тъкмо в този момент внезапно се чувствам адски предателски спрямо хората, които остават зад гърба ми. Все едно мога да се чувствам добре само на подредено, на красиво, на богато. Просто поредният турист в Боливия, сигурно си е помислил Пабло, докато ме е гледал как тичам обратно по улицата покрай пазара във Виясон, покрай бебета с кръгли лица, обратно към границата с Аржентина, към пустата Ла Киака, към Буенос Айрес, към полета до Амстердам, към София.

Боливия (или Многонационална държава Боливия) е най-високата и най-изолирана страна в Южна Америка. Тя и Парагвай са единствените държави без излаз на море в двете Америки. Боливия е основен производител и износител на кокаин, заедно с Перу и Колумбия. Има 37 официални езика, испански, както и всички езици на местните народи на Боливия, сред които аймара, кечуа и гуарани. Сукре е конституционно признатата столица, макар че правителството се намира в Ла Пас. Преброяването от 2011 г. сочи, че почти 60% от населението е на възраст под 25 години. Според проучване на Програмата за развитие на ООН и УНИЦЕФ над 230 бебета умират на ден в Боливия поради липса на подходящи грижи, а 5 от всеки 10 деца живеят под прага на бедността.* През 2013 г. Боливия е обявена за най-неприятелски настроената към туристи държава в света.**

Снимки: Данита Заричинова

*Amnesty International Report 2007 – Bolivia

**The Travel and Tourism Competitiveness Report 2013

събота, 8 юни 2013 г.

Ирония по време на криза





Лятото на 2012 вдъхна увереност на разни млади, усмихнати, що годе образовани и модерни хора, че имат сила да променят тази страна. Лятото на 2013, след изборите и съставянето на Кабинета, ги зашлеви през лицето и им каза: "От вас нищо не зависи, бе! Ало, да влезе суверенът!"

Ами да. Обаче те са си тук. И засега не им се очертава да изчезнат. Извиняват се предварително за това.

И присъствието им сякаш става все по-осезаемо. Ирония! И-РО-НИЯ! Явно тя се явява като защитна реакция на хората срещу глупостта, национализма, цигарките, АЕЦ. Вместо отчаяние. Ами да бе, гледайте:

Неновините: Както е известно, тесногръдите хора у нас искат забрани за всичко, което не им допада или не съвпада с ограничения им мироглед, независимо дали не става дума за нещо, което съвсем не ги касае, или за нещо, което хич не им влиза в работата или компетенцията.

Неновините: Пуритани и стари хора с морал, но иначе склонни да гласуват за олигофрени, изразиха възмущение от предложението. Основният им довод е, че ако във всяко заведение може да се друса, то Какао бийч ще се обезсмисли и ще бъде покрит с бетон.

Фейк Сотир Цацаров.

Фейк Мая Манолова.

Японският вън от българските училища

  • И още едно искане: следващият премиер да е НЕГРАМОТЕН! Бойко беше изчел целия "Винету" и ей к'во стана. Без повече интелектуалци във властта!
    20Me gusta ·  · 


    Samuil Petkanov · 511 seguidores
    Hace 15 horas · 
    • Здравейте! За цифровизацията питам - нали няма цифрите да са на майчин език? И ще се пуши ли в цифровизацията?
    Копирам и част от един интересен разговор, който се проведе под тази снимка:



    • ML: айде да кажем не на всички чужди езици и българите да си стоят в българия поради невъзможността да общуват с други хора по света ? ;дд

      EA: DA SPASIM KLETATA MAIKA BYLGARIA!

    • MR: ne moga da kaja drugo, osven che se preklanQM pred MAJESTVoto ti!
    • KD: Току-що видях, че в СУ се преподава туркология - в сърцето на KLETA MAJKA BALGARIQ!!! Срам, резил, Содом, Гомор! България е малка, но за сметка на това бедна страна - не можем да си позволим ценният човешки капитал от будни хора, които са убедени, че правилно е да се напише "вишо", да се разпилява в учене на чужди езици и културно обогатяване - той ни трябва тук, във фейсбук, за да бори несправедливостите онлайн!
    • JY: Защо не на чуждите езици в Българските училища според мен колкото повече толкова по добре. Не на Турския език в Българските училища съм съгласен също така и за Ромски, но езици като японския ще са доста полезни за бъдещето на децата. Колко Българи говорят подобни езици. В момента образованието в България е под всякаква критика, и никой нищо не прави по въпроса. Смешно е как изказвате мнение и то е на латиница. Нали сме Българи, нали искаме да сме достойна държава, а не си правите и труда да напишете коментар на майчиния си език.
    • MR: pod[pisvam se zad vsqka duma kazana ot Juanito!!11@!

      KD: Жуанито (или е правилно Хуанито?), безотговорно твърдение като това, че японският, видиш ли, бил полезен за DECATA NA KLETA MAJKA BALGARIQ, може да дойде само от човек, който в свободното си време пише хайку и тренира карате! Това е езикът на зли, малки и жълти хора, които харесват нашето кисело мляко и поради тази причина искат да ни превърнат в свой сателит в Европа.

    • JY: Нека да кажем че е Жуанито, за да е по забавно. (Личи си чи силно се интересувате от езици.) Не виждам кое от моето мнение е безотговорно. Аз съм човек с широко скроено мислене и съм на мнение че езиците са в плус на всички. И хората знаещи повече от 2 езика, защото в днешно време всеки твърди че знае английски език, имат доста повече възможности за развитие в живота. И не говоря за езици като Ромски. Мога да твърдя че вашето твърдение е безотговорно защото в моите очи мнението ви е доста расистко. Не знам какво са ви направили, но с нещо явно доста са ви обидили. Моля ви да не правите предположения за какво правя в свободното си време. Но за едно сте права тренирал съм подобен спорт. Препоръчвам Джудо и на вас. Може да ви отвори очите, да погледнете и от другата страна на нещата, да ви научи на дисциплина, стриктност, и кой знае да науяите някоя друга дума. И да видите че не са толкова лоши хора колкото си мислите. Следващия път изказвайте вашето мнение по даден казус а не неща който сме чули по телевизията или прочели. "Don't judge a book by its cover." Аз говоря от неща който съм преживял или видял с които съм изградил мнение. Не се вияите от медийте всички знаем че това е най силното оръжие за маниполация на обществото. Надявам се да не съм ви обидил с нещо ако е така искренно се извинявам.

сряда, 5 юни 2013 г.

Ich bin ein Istanbuler




Source: BHC


Izmir yesterday


Ballet


Tilda Swinton for Istanbul


Occupy Gezi - cool looking girls


The girl with the red dress getting cult status and breaking stereotypes about Turkish women. Times of India. Dnevnik.


Pressroom.



Protest's hymn:
To your pepper, your gas,
Your batons, your sticks,
To your harsh kicks,
I say evala, evala



Members of many Turkish Orchestras and freelance musicians giving a concert in Gezi Park.


 Atatürk flag


Occupy Gezi - gay flag

Protesters cleaning the streets...