сряда, 29 май 2013 г.

Много сме будните тази нощ





Това ми заприлича първо на турска народна песен в електронен вариант. Но не. Nordpolen е соло проект на Pelle Hellström, на 26 от Упсала, Швеция. Засега май има два албума - “På Nordpolen” (“На Северния полюс”), 2008 г. и "Vi är många som är vakna i natt" ("Много сме будните тази нощ"), 2013 г. А този трак е до-оста добър. Описват го като: "a curious blend of sweet, somewhat folky pop with thumping house and club-ready electronica". Ей тук още една песничка.

Застрашеният, Борхес




Es el amor. Tendré que cultarme o que huir
Crecen los muros de su cárcel, como en un sueño atroz.
La hermosa máscara ha cambiado, pero como siempre es la única.
¿De qué me servirán mis talismanes: el ejercicio de las letras,
la vaga erudición, el aprendizaje de las palabras que usó el áspero Norte para cantar sus mares y sus espadas,
la serena amistad, las galerías de la biblioteca, las cosas comunes,
los hábitos, el joven amor de mi madre, la sombra militar de mis muertos, la noche intemporal, el sabor del sueño?

Estar contigo o no estar contigo es la medida de mi tiempo.

Ya el cántaro se quiebra sobre la fuente,
ya el hombre se levanta a la voz del ave,
ya se han oscurecido los que miran por las ventanas,
pero la sombra no ha traído la paz.

Es, ya lo sé, el amor: la ansiedad y el alivio de oír tu voz,
la espera y la memoria, el horror de vivir en lo sucesivo.
Es el amor con sus mitologías, con sus pequeñas magias inútiles.
Hay una esquina por la que no me atrevo a pasar.
Ya los ejércitos me cercan, las hordas.
(Esta habitación es irreal; ella no la ha visto.)
El nombre de una mujer me delata.
Me duele una mujer en todo el cuerpo.
Застрашеният

Любовта това е. Ще трябва да се крия или да бягам.
Растат стените на затвора й, като в кошмар.
Красивата маска се е сменила, но, както винаги, остава само тя.
С какво ще ми помогнат моите талисмани: заниманието с литература,
смътната начетеност, изучаването на думите, с които си е служил
суровият Север, за да възпява своите морета и своите мечове,
тихото приятелство, галериите на библиотеката, обикновените неща,
привичките, наивната любов на майка ми, настойчивата сянка на моите мъртъвци, извънвременната нощ, вкусът на съня?

Да бъда с теб или да не бъда с теб е мярката на моето време.

Вече се чупи стомната във извора,
вече се надига човекът при крясъка на птицата,
вече са помръкнали онези, които гледат през прозорците,
ала мракът не донесе покой.

Вече знам, любовта това е: тревогата и облекчението да чуя гласа ти,
очакването и споменът, ужасът от живота по-нататък.
Любовта това е, със своите митологии, с малките си магии безполезни.
Има един ъгъл, покрай който не смея да мина.
Вече ме обкръжават армиите, ордите.
(Тази стая е нереална; тя не я е видяла.)
Името на една жена ме издава.
Боли ме една жена в цялото тяло.

[5:57:55 PM] Diana: me duele una mujer por todo el cuerpo
[5:58:04 PM] Diana: she go procheta i cqloto
[5:58:18 PM] Diana: no tova sum go chuvala i mn mi haresva
[5:58:55 PM] Diana: chuvala sum daje bg variant, mai ot egoist, qvno sa go kopirali: "boli me edna jena pod lujichkata"
[5:59:03 PM] Diana: tva ot ligaviq noisy
[5:59:07 PM] Diana: ili taka si mislq
[5:59:17 PM] Mirela: мислиш ли, че той по онези времена е чел борхес
[5:59:35 PM] Diana: mi, tva e mn specifichine izkaz
[5:59:37 PM] Diana: ama ne znam
[5:59:52 PM] Diana: moje borges ot nqkude da go e kradnal
[5:59:59 PM] Diana: i li mujete romantici da sa banalni
[6:00:01 PM] Mirela: а къде е лъжичката?

Още латино поезия: Марио Бенедети от Уругвай и Оливерио Хирондо от Аржентина.

И проза на Льоса от Перу и на Маркес от Колумбия, и на Боланьо от Чили, и на Кортасар от Аржентина.

И самият Борхес още: Aлефа и Кръглите развалини.

вторник, 28 май 2013 г.

терминално



като го писах това, не знаех, че ще излезе цялото, а предполагах, че ще го вмъкнат в разказ, заедно с още 100 мнения. така че малко се стреснах, но това е положението. темата е "Настроение: терминално. Какво е да си емигрант в собствената си страна?"

Случва ли ти се да си служиш с фразата "Терминално ми е"? Чувстваш ли се понякога емигрант в собствената си страна?

След като видях резултатите от изборите си помислих именно това. Така ясно личеше, че живея в някаква паралелна реалност. "Чудя се за кого да гласувам – Зелените, Костов или Кунева", това беше основното изречение, което чувах през последния месец, когато се стигнеше до разговор за политика. А до такива разговори се стига рядко. Повечето ми приятели са с хубаво образование, имат сравнително добра работа, спортуват много, почти всеки уикенд са извън София. И освен това те не се интересуват от политика. До миналата неделя. Тогава покрусата беше повсеместна. Чак се учудих, че е възможно всички изведнъж да заговорят за избори, дори тези, които не бяха гласували. Всички изведнъж се стреснаха. А аз се чудех как да ги успокоявам, понеже все пак тези резултати бяха очаквани. Един човек ми написа, че не можем да виним твърде много Борисов, Станишев или Бареков и че си мисли за собствената вина – че не би се наел да прави партия, както и никой от познатите му, пък мислел, че познава хора, за които би гласувал. Мисля, че е прав. Но мисля, че и за пръв път се стигна до такъв шок и че хората около мен, и партиите, за които гласувахме, си направиха някои изводи. Така че надеждата ми е при следващите избори, които дано са скоро, да се постигне сериозно обединение - дясно и зелено, и хората да гласуват. Тези партии трябва да разберат, че просто друг изход в момента няма.

Така че чак терминално не ми е. Но безспорно ми е тъжно като гледам депутатите.

Мислиш ли да емигрираш в обозримото бъдеще - до година, две?

Емиграция ми се струва смешна дума. Не мисля, че в днешните условия хората взимат такова решение и се превръщат в "емигранти" за цял живот. Имам желание да направя магистратура за година-две в чужбина, бих могла и да поработя. Това не значи, че няма да се върна. Предпочитам да живея тук, въпреки че човек никога не знае. Светът е отворен и, ако говорите с хора от Западна Европа, пътуването и преминаването на граници е част от живота. И не само политически, заради ЕС, но и заради технологиите. Подобно говорене само насърчава трагизма на цялото бг битие, става нов повод за мрънкане – именно причините, които ни доведоха до тези резултати от изборите. Усещането за безизходица, песимизмът, както и легитимирането им на всички институционални и медийни нива не би довело до нищо положително. Те биха могли да доведат до много лоши работи – създават почва за популизъм, изместване на проблемите, бла-бла говорене, за краен национализъм и за капсулиране на малцинствата. И именно това е, което наистина би ме притеснило - крайният национализъм.

Омразата, която видях вчера в напълно обезумелия Волен Сидеров, желанието за някакво отмъщаване, стократно повторената фраза за това кой бил обиждал някаква неясна, хомогенна група на "българите", това вече е недопустимо и напълно просташко. То трябва да се подминава с презрение, а не да се насърчава с показване по медиите. Не искам да виждам такива хора по телевизията, камо ли в Парламента. Не искам да се дава трибуна на омразата, особено на такава фашистка омраза към цели колективи от хора, не на базата на индивидуалните им актове, а на принадлежността им към някаква група. Етническият мир трябва да бъде първата грижа не само на политиците, но и на медиите. Крайният национализъм е кичозен, неприятен и опасен. Само това би ме отблъснало надалеч и за дълго.

В коя група се оказа след изборите - на представените или непредставените в парламента? 

Напълно непредставена съм – не ми харесват тези необразовани, арогантни и примитивни хора от ГЕРБ; левите идеи, особено идващи от наследници на чудовищна комунистическа партия, никога не са ме привличали; болният национализъм на "Атака" е вулгарен и напълно далеч от всички принципи на модерния свят; не ми харесва и партия, която би си позволила да слага човек като Делян Пеевски в листите си. Всичко е абсурдно. И гледам да не мисля за политика, защото се ядосвам. Иначе гласувах за ДСБ. Чувствам се раздразнена. Падението на Костов е продукт на години пропаганда срещу политик, който е непопулярен най-вече заради това, че не беше популист и правеше болезнени, но наложителни реформи. За мен категорично той е най-важният, интелигентен и работещ премиер, който България е имала. Не разбирам защо дебатът за управлението му се води на толкова срамно ниско ниво, макар и наистина някои от действията му да са спорни.

Защо според теб точно групата на образованите и млади градски хора, които са и най-шумни, активни и видими в блоговете, социалните мрежи, се оказа в малцинството на непредставените?

Не знам, за съжаление. И аз не мога да си обясня как е възможно адекватните гласоподаватели да са толкова малко. Вероятно основният проблем са социолозите и масовите медии – две големи телевизии и няколко евтини вестника. Но е време и те да се замислят накъде водят тази страна.

Публикувано в Капитал.

четвъртък, 23 май 2013 г.

Ешкенази, Печенката и Астор Пиацола!





Това танго идва за вас благодарение на цигуларя Веселин Ешкенази, концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам (да не се бърка с братовчед му - диригентът Максим Ешкенази), бийтбоксърката Адриана Николова-Печенката и аржентинския композитор Астор Пиацола. Стилен клип, хубава композиция, оригинално изпълнение. Всичко ми харесва.

петък, 17 май 2013 г.

prane




на него не му пука за памука

четвъртък, 16 май 2013 г.

вторник, 14 май 2013 г.

Костов, видео обръщение



Едно достойно и емоционално обръщение на Иван Костов, който подава оставка като лидер на ДСБ.

"Това е лично обръщение към членовете и симпатизантите, към привържениците на "Демократи за силна България", към тези, които сами се наричат "костовисти".[...] Сигурен съм, че ще преживеем тежки изпитания като общество и ние с вас като общност. И точно така съм сигурен, че вие последни ще се поддадете на хаоса и разпада, които ни обхващат.[...]"

Харесвам Костов. Но май е време да се отдръпне назад и Радан Кънев да излезе на преден план.

Ето и един много добър анализ на Евгений Дайнов по темата защо българите мразят Костов:

всичко се изсипва върху костов по простата причина, че той е най-големият; именно нему дължим, че българия е член на ес и нато – за разлика от македония и сърбия и беларус.
българите си живееха така, както бяха свикнали от 60-те години. ходеха на работа в държавния завод, където не работеха нищо полезно, но получаваха някаква заплата. междувременно вземаха от завода всичко, което им трябваше, за да работят и "на частно" – в сивия сектор.
костов наистина им "взе всичко" – взе им света, който харесваха, защото в него не поемаха нито рискове, нито отговорности.
свалиха костов… и го заместиха с царя, защото преведоха неговите витиевати послания на езика, който разбираха: "вервайте ми, аз ще ви оправя, аз ще ви дам..."

нови избори



дано има нови избори
дано има нови избори
дано не се сформира правителство
дано всички други се обединят някакси
зелени, сини, стари, нови
на цената дори на болезнени компромиси
по-добре
само не и това, което е сега
защото всички
всичките 4 партии
по съществото си са
чисти комунисти
с комунистически идеи
не социални
и зад тях застават комунисти
дори и да не се съзнават като такива
нещата си отиват към нов 9-ти
и саморазправи
и сакралната формула
"произхожда от бедно работническо семейство"

дано има нови избори

дано има нови избори

защото и ние сме тук

понеделник, 13 май 2013 г.

Дейв, на кого ме остави?




Светлини от фарове проблясват зад сцената. Три минибуса се отделят от тъмнината, отваря се порта и те бавно преминават през нея.


Дейв Геън, Мартин Гор и Анди Флетчър са вътре. Току що свърши концертът им в София, публиката обаче засега не знае това. И продължава, като едно огромно цяло тяло, да крещи за още. Втори бис няма да се състои. Но първият беше по-силен от самия концерт. 5-те песни, които изпяха накрая, комбинацията между тях, постепенното увеличаване на темпото от интимното Home до бясното Never Let Me Down приличаха на правене на любов с публиката, наелектризираха я до такава степен, че тя в момента се държи като прелъстена и изоставена и просто не може да приеме, че всичко е свършило.

Депеш мод на живо притежават онази сила да предизвикват равносметки. Отлепяш за миг очи от Дейв, затваряш ги и отделни моменти от живота ти просто си прехвърчат неконтролируемо. Кога видя клипа на Enjoy the Silence за пръв път? Какво беше на концерта през 2006 г.? Чии ръце ти подариха Ultra? Спомняш ли си как Део ти ги пускаше по Джубокс?

Дейв. Дейв танцува. Дейв танцува убийствено, музиката сякаш влиза в него през ушите му и се разлива през всяка пора по цялото му тяло. Танцува ужасно секси, мърда си дупето понякога като ориенталска танцьорка, докосва се, поти се, вие си ръцете и опъва пръстите си нагоре. Красив е. Макар и съвсем не в стандартите. I'll penetrate your soul, I'll bleed into your dreams, You'll want to lose control, I'll weep into your eyes... Не си представям кой може да го изпее по-убедително.

И все пак. Мартин. Мартин ми изглежда сърдит и тъжен. Дейв се обляга на него и флиртува с китарата му. Мартин му обръща гръб и си се връща обратно в ъгълчето. Не гледа към публиката, все едно не е там. Знаем си го - той е чувствителният творец, нещастен в любовта, геният в групата, който тихичко пише цялата музика, който закодира посланията, който измисля концепциите, а иначе никой не го забелязва на фона на Дейв (ето, например, In Your Room вижте). Но снощи беше разтърсващ. Именно той. Още първия път, когато излезе да пее соло, докато Дейв се преобличаше, публиката го прие с отворени обятия. Higher Love и When the Body Speaks, спокойно, без излишни движения. Около час по-късно се върна на сцената на бис, сам, придружен единствено от едно пиано. Това беше кулминацията за мен. Само той, такъв слабичък и малък физически, но огромен с целия си талант и емоции, всички запалки, които се запалиха под мрачното софийско небе, на олющения стадион... тогава нищо друго нямаше значение. Освен музиката. И тогава наистина бяхме едно. И тогава той се усмихна и погледна всеки един от нас в очите.



Ще ми липсват. Докато гледах как светлините на колите се разтапят в тъмнината, се почувствах като изоставена от близък човек. На мрачното небе, на олющения стадион, на депресиращата политическа ситуация, на неонацисти, мафиоти, мутри, социалисти - по съществото си, всички, комунисти. Какво следва?*

Снимки: Вести.бг
*Текстът е писан в нощта след изборите за Народно събрание.

петък, 10 май 2013 г.

Gender bending the ads





готино видео. защо голите тела са толкова необходими на рекламната индустрия, а оттам - и на хората? има нещо интересно в това как те обичат да гледат телата на себеподобните си. защото в крайна сметка какво би могъл да постигне един мъж с полуголата жена от билборда/списанието/телевизора?

Skateistan



Скейтистан е международно НПО, базирано в Кабул, Афганистан. Сайтът им е тук. Вече имат проект и в Камбоджа. Работят с деца между 5 и 18 години, 40% от които - момичета (ето видео специално за тях).



Идеята е на Оливър Перкович, австралиец, скейтбордист. Пристига в Кабул през 2007 г. с няколко скейта. Интересът на децата е толкова голям, че Оливър се връщa за още, а в края на 2009 г., с помощта на Афганистанския олимпийски комитет, построява цял скейтпарк в Кабул с обособени зали - за момчета и за момичета. Образователните цели, които си поставят от организацията, надхвърлят скейтборда. На сайта пише, че това е просто 'куката' за привличане на млади хора, иначе трудни за достигане (най-вече деца, работещи на улицата). Останалото е образование, личностно развитие, общуване. Звучи странно, но афганистанците са народ с много силно междуетническо противопоставяне -  пущуни, таджики, хазари, узбеки, аймаки. (Спомняте ли си, в "Ловеца на хвърчила", омразата, на която беше подложено хазарското дете.) Идеята на организацията е всички да имат равен достъп до скейтбордите и да ги карат заедно.

сряда, 8 май 2013 г.

Издухана етика



Вчера 21-годишният тенисист Григор Димитров постигна безпрецедентна победа над лидера в световната ранглиста - сърбина Новак Джокович (Ноле). След мача Джокович каза: "Искам да поздравя Димитров, защото той бе тенисистът, който се представи по-добре на корта." Роджър Федерер, който също участва в турнира, написа в Туитъра си: "Изненадан съм, но в същото време съм вдъхновен от желанието ти за победа, Григор! Поздравления". Самият Григор Димитров също е впечатляващ със скромността си: "Все пак това е Новак и можеш да очакваш всичко от него. Той игра страхотно в този тайбрек и аз не можех да направя много повече."

"Да го д***т сърбите начело с Ноле!", "Оставете Джокович... Димчо Дебелянов е казал: "Мъртвият не ни е враг"!", "Сърбите винаги са ни дишали прахта!" - думи на председателя на Етичната комисия във Висшия съдебен съвет Ясен Тодоров. Този човек с шкембе се оказа далеч по-нескромен по отношение на победата на тенисиста и заля Фейсбук с рядко тъпите си коментари (публично достъпни), изпълнени с очарователна смесица от цинизъм, злоба, тесногръдие и шовинизъм.

Не бих му обърнала внимание, ако не беше постът му, професията му, ако не цитираше Дебелянов... Фактът, че е във ВСС с протекцията на Атака обяснява поведението му, но кой ще ми каже как се е оказал шеф на етична комисия?



Ъпдейт, 13.05: Това същество е излязло с официална позиция по случая. Хакери му били хакнали профила. Иначе той бил дълбоко толерантен, понеже (!) обичал сръбски спортисти, треньори, кефел се на външния вид на някаква сръбска тенисистка и... "накрая призна, че уважава и сръбската кухня – обичал кайсиева, дюлева и крушева ракия."

Що за глупак?