неделя, 29 декември 2013 г.

Новогодишно обръщение



Точно 2 години след този пост, а аз вече не просто знам името на президента, но и нямам търпение да чуя новогодишното му обръщение, така както през 2011 г. бих чакала новия албум на някоя група или някой фестивал, филм или каквото там ме е интересувало. Аполитичността е на път да изчезне от българското знание и то за дълго. 2013 г. наложи ново разбиране на думата "политика". И не, тя не е на чичковците пред Панорама, това не е нещо скучно и изтъркано, за което е тъпо да се говори. Политиката е там, където трябва да бъде, в нашите разговори, в нашето настояще, по площадите, форумите, медиите. Интересът на младите /простете този ейджизъм/ към политиката не е пренебрежим фактор, вече не може да бъде изтикан в ъгъла и маргинализиран, оставен да кротува, докато някой друг се занимава с нея вместо тях. 

И знаете ли какво? Ако през 2014-та година има нови избори за Народно събрание, те ще са разчетени от младите като победа, като успех, като нещо, за което са се борили заедно месеци наред. Те ще бъдат ценност. А ценностите не се подминават току тъй, радваш им се, възползваш се от тях и се грижиш всичко да е наред с тях.  

А Плевнелиев ми харесва, съвсем чистосърдечно си го казвам, харесва ми, че наложи вето на Закона за горите, че обвини Камерън в национализъм, че от юни насам заема категорични позиции, че търси диалог и въобще... се държи като модерен европейски политик. Затова с интерес ще го чакам да чуя каква равносметка ще направи. Досущ като младежите из Франция и Германия.

четвъртък, 19 декември 2013 г.

Mohsen Namjoo - Toranj



като ме питат защо ми е толкова интересен Иран.. ами, ето затова е:



(текстът на песента е изграден върху две поеми, едната на Хафез - когото водят върха на средновековната персийска поезия)

Борис Христов е поет



Борис Христов е поет, роден е през 1945 г.
някъде около Перник. Бил е учител там
и журналист,
а после и сценарист.
Днес, освен че напомня външно на Хемингуей,

живее в село
Лещен, из Родопите.

Поради това на места го определят като отшелник.

Чувах думите на "Стената" откъслечно
и не долавях смисъла, нито разбрах името, само си записах
"ако трябва сега да извикам, извикал бих само:
"Аз викам."
Чак днес,
докато се взирах разсеяно в нея, открих тази бележка
върху корицата на една тетрадка със слонове, които се движат,
но това е друга тема.
Хубаво е, даже още по-хубаво като е цяло, като го чувам и виждам ясно.
Ето:

СТЕНАТА

Пак ще живея - една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата
и от листа ще си правя сандалите...

Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите - двама по двама.

Без да мисля тогава, че дойдох да живея,
аз затворих очи, за да нямам свидетели -
и я блъсках, и дращих, и вих срещу нея,
докато не покапа кръв от ръцете ми.

И припаднал накрая в дивия бурен,
плаках тайно от гняв и обида -
извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,
каквото напишеш - няма кой да го види.

Последната моя надежда тогава издишах
и сам си отрязах крилата наболи -
какво е човекът, щом малката мишка
може спокойно да мине отдолу!..

Но свършва живота, ще прекипи като сода -
всичко друго е вятър и стихове.
И ако трябва сега да извикам свободно,
извикал бих само: "Аз викам."

Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.

1979

Сега, като го намерих, продължавам да се ровя и откривам красивата поезия и още много думи, подходящи за скриване и откриване:

ужасно е да гледаш как по хълма се задава - задъхана от тичане мечтата как край тебе отминава. - моята глава тогава ще бъде къща на щурците с камъчета обзаведена - и няма път и влак, а като камъче отронен стоиш и стискаш стръкчето отскубано до корен - тъкмо заспива главата бълбукаща - към сушата, където моята надежда се задъхва като риба.

И в някоя нова сутрин ще ги намеря в тефтера, за да се заровя в още думи, напомнящи ми разни работи, които отдавна съм забравила.

А на вас, ако ви е интересно, в Литернет има публикувана негова поезия. 

сряда, 18 декември 2013 г.

Деца с големи лица




Irving Penn (1917- 2009)
Cuzco Children, Peru, December 1948

Харесвах да гледам лицата на децата на Боливия и Перу. Тези малки човечета, които се научават да живеят веднага сред суровата природа, на онази височина, в онзи разреден въздух, на студено, бедно, семпло и нечисто, почти сами, в онзи свят, който ние не можем да си представим дори когато сме там.

събота, 14 декември 2013 г.

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Студентски Димпломатически Клуб



Тихо, нежно и бавно като високопланински снежинки статуквото вали по Софийския и завзема обратно своите територии. Заповядайте на едно благотворително парти.

Spotify в България



От днес Spotify е достъпен и у нас! Това е една добра новина. Не знаете как се ползва това? И аз не знам. Как съм завиждала на хората, които шерваха песни и ми се прехласваха колко удобна била тази програма, как се комплексирах и тежки думи думах за това, че живея в страна, от която няма достъп! До днес.

Спотифай е програма, която дава достъп до милиони песни. Музиката може да се браузва по изпълнител, албум, жанр, май и по вкус на приятели. Може би нещо като твое си радио, като вечната Пандора или Стереомууд. Отивам да свалям и да инсталирам. Заповядайте и вие.

Хората на годината



Хората на годината from BG Helsinki on Vimeo.

Моля ви, споделете видеото и подпишете тук.

вторник, 10 декември 2013 г.

Сирия. Война с детството. И Clandestino в България.



Пак направих грешката да се зачета в коментарите на родолюбиви българи относно "нелегалните" чужденци. Притесняват ме не крайните типове, тях ги има навсякъде, а това, че тезите им се възприемат масово, без да се мисли.

Първо. Ако се чудите откъде идват те, сирийските деца, с които вече живеем заедно в една държава. И защо са тук, понякога дори сами.

Източник: БНТ

Към края на ноември по данни на Oxford Research Group (ето и пълният доклад) в Сирия загиналите деца са 11 420.
389 - убити от снайперисти.
764 - екзекутирани.
над 100 – измъчвани.

Много от случаите са в Халеб/Алепо - град, който се намира близо до Турция. Затова бежанците, например, в софийския бежански лагер във Военна рампа идват предимно от този град.



Таргетирането на децата е неслучайно, ползва се, защото е мощен военен инструмент поради влиянието, което оказва върху обществото. "Когато знаеш, че детето ти е било измъчвано, убито, губиш желанието си за живот".

Към септември по данни на УНИЦЕФ децата, избягали от Сирия, са над 1 000 000.

Към март по данни на Save the Children (ето целият доклад), международна неправителствена организация за защита правата на децата, изнасилването на децата е друг военен инструмент, ползван за наказване на обществото. Изпълнителният директор на организацията Justin Forsyth припомня, че в повечето военни конфликти над 50% от изнасилванията са именно срещу деца. По думите му така e и в конфликта в Сирия, но това е феномен, за който се докладва рядко поради деликатността на въпроса, особено в консервативни общества. Въпреки това именно страхът от сексуално насилие е една от основните причини, посочвана от семействата, за това защо бягат от домовете си в Сирия.

България е първа сигурна държава за бежанците от Сирия, и деца, и възрастни, макар да няма граница с нея. Това е така, защото Турция поддържа "географско ограничение" по Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. - не е задължена да я прилага към хора от страни извън Европа, каквато е Сирия, и да дава бежански статут на търсещите убежище. Освен това няма механизъм, по който България може да й "връща" хората, преминали границата, защото Турция не е в ЕС и съответно не се прилага Регламент "Дъблин ІІ" и дори нямаме двустранна спогодба с нея, която да урежда подобно прехвърляне. (Все още не знаем дали и кога ще влезе в сила споразумението за реадмисия между ЕС и Турция.)


Второ, дори отвъд въпроса за Сирия, нелегални хора няма. Има хора, пребиваващи на територията на дадена държава без легално основание. Човек да бъде нелегален звучи чудовищно. Кой е собственикът на неговата нелегална глътка въздух, на това поточе, от което пие вода, на онзи облак, към който е погледнал? Хартии и картончета не могат да легитимират съществуването ни.

България за пръв път се сблъсква с тези въпроси, не и за последен. Имаме и ние нужда от един Ману Чао, който да ни изпее това: "Да живея вече ми е забранено, казaха ми властите. Сега вървя само с мъката си, сама върви и моята присъда, да бягам е моята съдба, защото нямам документи. Изгубен съм в сърцето на огромния Вавилон. Наричат ме "нелегален".

понеделник, 9 декември 2013 г.

в стомаха на околната среда



всяка секунда 206 килограма отпадъци се изсипват в океаните, по-голямата част от тях няма да се разградят никога и само малка част ще бъде отстранена.

за този филм пише, че е "a powerful visual journey into the heart of an astonishingly symbolic environmental tragedy".

ама може да се преведе и като мощно визуално пътешествие в стомаха на околната среда:

MIDWAY a Message from the Gyre : a short film by Chris Jordan from Midway on Vimeo.

тук има варианти за действие.
може и да не е толкова организирано.
може и просто да събираме разделно.
де да знам и аз. ужасна работа.

петък, 6 декември 2013 г.

Нелсън Мандела



Благодарение на Мандела разбрах какво значи Apartheid и Reconciliation.

Апартейд, институционализираният расизъм в Южна Африка, който малцинството бели са наложили над мнозинството, с насилие, убийства, унижения; заради които Мандела е прекарал 40-те, 50-те и 60-те си в миниатюрна килия.
Reconciliation, помирението между потисниците и потисканите, които, въпреки че са придобили властта, не са отмъстили. Достатъчно им е било признанието, за да дадат прошка за извършеното.
На много други места са се опитали да го направят, но само Южна Африка е разполагала с лидер, който да гарантира подобен процес - силен, усмихнат, самоироничен, умен, достоен, обичан.. Безспорен човек.

„Зад решетките те притежаваха моето тяло, моя труд, моето време и моя живот, но аз никога не им позволих да притежават ума и сърцето ми. В деня, когато бях освободен, трябваше да мина за последен път през проверяващия караул. На портала се спрях и погледнах назад към килията, стиснал зъби и юмруци. Болката и омразата, събирани ден след ден в каменните кариери, нахлуха в ума ми - исках да отмъстя. Но това трая само няколко секунди. Погледнах напред към света, в който влизах отново след едно твърде дълго отсъстване, и си казах: „Те са ме притежавали толкова дълго - няма да им позволя да ме притежават отново”.
R.I.P.

"Заради Нелсън Мандела днес децата ни могат да плуват, където поискат."



Хубава статия за четене има в Уошингтън пост. Отбрани моменти:
- по идея на Мандела се създава Комисията за истина и помирение. Не се водят процеси в стила на Нюрнберг, не. Правителството на Мандела насърчава казването на истината. От една страна, това означава, че убийците, които признават вината си, няма да бъдат преследвани от закона. Но това също гарантира, че семената на расовата омраза няма да бъдат засадени отново.
- Мандела използва световното първенство по ръгби през 1995 г., за да направи важна крачка към обединението на Южна Африка. На финала ЮАР печели срещу Нова Зеландия, а Мандела лично връчва купата на капитана на националния отбор, съставен основно от бели състезатели. Този жест се смята за основополагащ в страната
- Южна Африка е първата държава в света, която поставя защитата на правата на гей хората в Конституцията си. 
- Килията, в която е живял. Докато е в затвора, Мандела тайно пише голяма част от автобиографията си, която е изнесена на части от освободените затворници. 


Ъпдейт, 12.12.13:
Запис от предаването на Дарик от вчера, посветено на Мандела - важни факти и хинтове за индивидуално проучване. Участват адв. Маргарита Илиева и Димитър Бечев.

сряда, 4 декември 2013 г.



мисля си,
не бих могла да живея за постоянно другаде.
изпитвам ужас,
че не бих понесла чужди залези на друго място.
особено ако са тъй красиви
като днешния
над витоша

podoboq

вторник, 3 декември 2013 г.

Scratch Massive



Странно е, че почти не може да се намери информация за френското дуо Scratch Massive. Странно, защото са изумителни.
Музиката им е тъмна меланхолична електроника.
Активни са от 2003 г. и имат 7 албума, поне според Wikipedia страницата им, достъпна само на френски.
Напомнят ми новите албуми на Депеш мод, а Paris специално почти сбърках с тази песен на Crystal Castles.


понеделник, 2 декември 2013 г.

Миг от приказка в KMB



Eзикът на омразата не е български патент!

Златанова зове единични прояви да не се генерализират
Eзикът на омразата не е български патент!
Зинаида Златанова. Снимка: БТА
Българите сме известни като толерантна нация, езикът на омразата не е български патент, заяви вицепремиерът и правосъден министър Зинаида Златанова на конференцията "Речта на омразата и ролята на гражданското общество".

Анонименпреди 4 дни
Абе тоя ТРАВЕРС на снимката откъде го изкарахте ,бре?

Анонименпреди 4 дни
трябва да се върне смъртното наказание, дори и само за "бежанците", които вече ни колят наред. нулева толерантност към извергите и моментално екстрадиране или линч!

И в Иран можели



Едно доста странно видеo по случай навършването на 100 дни от началото на управлението на Рухани в Иран. Пуснато е от официалния Youtube канал на президента, а описанието долу е, че било инспирирано от Yes We Can видеото на Обама. Използват се думи на различни езици, представящи етнически малцинства в Иран. Изрично пише, че Рухани не е знаел за тази инициатива. Иначе светска музика по принцип не се допуска официално в страната - само религиозна и, по изключение, народна. Тук даже жени пеят.

Tim Bray via Google+
Got your social-media-promoted lavishly-produced YouTube-optimized postmodern theocracy right here.  

петък, 15 ноември 2013 г.

Финалната реч на Великия диктатор, Чарли Чаплин





Взимам назаем превода на тази реч от блога lisa19.blog.bg. Казва много.

Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам и владея. Искам да помагам на когото мога – независимо дали е евреин или не, черен или бял.

Всички искаме да си помагаме. Това е присъщо за хората. Искаме да живеем чрез щастието на другите, а не да се мразим и ненавиждаме. В този свят има място за всеки. Животът може да бъде свободен и красив, но сме кривнали от пътя си. Алчността е отровила човешката душа и е изпълнила света с омраза. Тя ни тласка към страдание и кръвопролитие. Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Голямото изобилие ни остави незадоволени. Знанието ни направи цинични, уменията – груби и жестоки. Мислим много, а чувстваме малко. Имаме нужда от повече човечност, от повече доброта – блага и умения си имаме достатъчно. Без тези качества животът би бил жесток, а ние – изгубени.

Самолетът и радиото ни сближиха още повече. Самото естество на тези изобретения ни приканва към доброта и задружие. Дори в този момент думите ми достигат до милиони хора – отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на системата, която кара хора да измъчват и затварят невинни. На тези, които ме чуват казвам: Не се отчайвате! Нищетата ви е причинена от алчността, от язвителността на хора, които се боят от прогреса. Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат и властта, която откраднаха от хората ще бъде върната отново на тях. Докато човекът е смъртен, свободата не ще загине.

Войници, не се оставяйте да ви водят хора, които ви презират и поробват, направляват животите ви и ви казват какво да правите, мислите и чувствате! Не позволявайте да ви третират като добитък и да ви използват като пушечно месо. Не се давайте на тези чудовища – те са хора без сърца! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Носите любовта на човечеството в сърцата си. Вие не мразите – само необичаните и безсърдечните мразят

Войници, не воювайте за робство! Борете се за свобода! Свети Лука казва, че царството божие е у самия човек. Не само в един от тях – а във всички! Във вас! Вие, хората, притежавате силата – силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие можете да направите живота свободен и красив – едно великолепно приключение. В името на демокрацията, нека използваме тази сила – нека се обединим. Нека се борим за един нов, по-добър свят, където ще можем да дадем на младите бъдеще, а на старите – сигурност.

С тези обещания гадовете се издигнаха. Но те ви лъжат! Те не изпълниха обещанията си. Няма и да го направят! Диктаторите са свободни, но поробват народа. Нека се борим за това! Нека се борим за свободата на света – за премахването на границите, алчността, омразата и презрението. Нека се борим за свят на разума, свят където науката и прогресът ще донесат щастие на всички. Войници, в името на демокрацията, нека се обединим!

Хана, чуваш ли ме? Където и да си, погледни, Хана. Облаците се разтурят! Слънцето се показва! Ние излизаме от мрака и навлизаме в светлината. Навлизаме в един нов свят – там хората ще се извисят над омразата, алчността и жестокостта си. Погледни, Хана! На човешката душа й поникнаха криле и тя най-после полетя. Полетя към дъгата, в светлината на надеждата и славното бъдеще, което принадлежи на теб, на мен и на всички нас. Погледни, Хана… погледни!

Ost(L)afka



понеделник, 11 ноември 2013 г.

150 days protests against the corrupted Bulgarian government



DAY 150.
We are still here.
We want this government to resign.



петък, 8 ноември 2013 г.

Парченца Грузия




Двете момчета

Двете момчета рязко спират и отбиват вдясно. Качват туристите, които току-що са вдигнали палци. В Грузия всеки втори до трети човек спира на стопаджии. Махваш и след 30 секунди вече се возиш нанякъде. Момчетата палят цигари, обръщат се към туристите и навират кутията в ръцете им. Mузиката е хаус, усилен докрай. Всички прозорци са отворени, а колата лети в насрещното, дори когато има други срещу нея. Шофьорът е шефът на пътя и отстоява смело позициите си, ръката му натиска клаксона почти постоянно и на колите отсреща дори им се налага да отбиват в тревата.

Посоката е Батуми, черноморската перла на Грузия. До 2004 г. регионът Аджара, чиято столица е Батуми, не е бил подчинен на Тбилиси. В последните години на своята автономия играта съвсем загрубява – богатият крайморски регион е в ръцете на един човек, бизнесменът Аслан Абашидзе. Прогонването му е от първите значими успехи за Михаил Саакашвили, възпитаник на Колумбийския университет, който управлява Грузия от началото на 2004 г. Той поема страна, разкъсвана от корупция, престъпност, в която има райони, където шансът да те застрелят на път за магазина е немалък, страна, в която липсата на електричество и вода е ежедневие, с разпадаща се данъчна система и с три региона, които се опитват да избягат от нея.

Саакашвили е спорен образ, той превръща Грузия в една от най-безопасните държави в Европа, но я нарежда и на челните места по брой затворници на глава от населението, като постепенно става ясно, че в затворите му се прилагат мъчения и сексуални издевателства; бори корупцията и създава централизирани административни сгради, в които на едно място се осъществяват почти всички контакти между гражданите и държавата, но с недопустима сила разпръсква протестите в Тбилиси; с независимото си от Русия поведение успява да вбеси дотолкова Путин, че последният в съвсем недипломатичен тон заявява, че би го "увесил за топките", противниците му обаче го наричат "кукла на САЩ". И, да се върнем в Батуми, взима си обратно Аджара, но претърпява пълен крах в Абхазия и Южна Осетия.

Край стъклото на туристите се нижат футуристични сгради – нови, големи и в абсурдни форми, после стари и величествени постройки, после виенски колела, после соцблокове, паметници, статуи. Хаус и модерни хитове звучат от баровете, увити в плажни кърпи хора се влачат по улиците, рускини в къси панталони се снимат в предизвикателни пози край всяка забележителност наоколо. Градът е жив. А момчетата хвърчат с колата, пушат, понякога си цъкат по смартфоните и изглеждат напълно безразлични към обстановката. Само като минат покрай някоя църква, поглеждат към нея и се прекръстват три пъти. Двайсет минути след като са ги взели от границата, Сарпи, набиват спирачки и
спират в сърцето на Батуми. Изчакват туристите да разтоварят раниците си и отпрашват някъде надолу по пътя. Секунда. . . и ги няма вече.

Али и Нино



Али и Нино са деца на Кавказ, те се обичат и са готови да отидат навсякъде, за да бъдат заедно. Всеки в региона е чувал за тях, тук са толкова известни, колкото и Ромео и Жулиета. Нино е грузинка, а Али - азер, Нино е християнка, а Али – мюсюлманин. Трагичната им любов се развива на брега на Каспийско море в Баку, по тесните улички на Тбилиси, в Техеран, в смутните времена в началото на ХХ век, на фона на бягства, войни, окупация, докато Али не намира смъртта си в борбата срещу болшевиките. Авторът на книгата за тях – Курбан Саид, е фантом. Името е псевдоним и не е ясно кой стои зад него – мистерия, която продължава да провокира ожесточени спорове в литературните среди.

Историята разказва за културните различия между общностите в региона, но е възприемана като пътеводител из душата на Кавказ, защото връзката между Али и Нино е важна не заради сблъсъка между Европа и Азия, както някой чуждестранен критик е заключил някъде. Модерните географски понятия са претопени от историята по тези земи и остават лишени от смисъл за местните. Историята е за общото между две различни, но все пак дълбоко свързани култури в Кавказ и за това какво може да направи планината с душата на един човек. Интересно е, че продължава да бъде на почит и е актуална в един регион, днес разкъсван от сепаратизъм.

Али и Нино все още са живи в Батуми и повдигат въпроси у любопитните туристите. Това са две движещи се статуи, направени така, че безконечно да се доближават, да се докосват за миг и после да преминават един през друг.

Михаил


Канят Михаил на гости винаги когато имат туристи. Михаил е живял няколко години в Дъблин и е единственият човек наоколо, който говори английски достатъчно добре, за да се оправя с тях. В Дъблин Михаил е имал жена и дете, но нещо се е случило и вече от две години работи в малкия северен град Зугдиди. Градът е последната точка, която можеш да достигнеш по нормален път, когато си тръгнал към Кавказ, региона Сванети. Доскоро не е имало дори асфалт до Местия, стартовата точка за трекинг маршрутите нагоре. Михаил е приятел на един от шофьорите на маршрутките, които ежедневно тръгват към високопланинския град. Той "отвлича" заблудени туристи по пътя към единствения хостел в Зугдиди и за 5 лари по-малко ги убеждава да спят в къщата му в покрайнините, а на другата сутрин да ги кара нагоре.

На грузински маршрутка е... маршрутка, остатък от омразните окупатори. Работата на шофьорите е тежка, защото пътят е много стръмен, изпълнен с остри завои и по-лошо – с още много луди шофьори на маршрутки в насрещното. Затова и приятелят на Михаил, шофьорът, в момента спи на креслото до масата. От време на време вратата се отваря и в стаята плахо влиза някоя от дъщерите му да сервира – местния чудно вкусен хляб с масло, сирене и яйца – качапури и салата с някаква много странна и неприятна на първо опитване подправка.

В малките грузински градове жените не сядат на масата, мъжете не им подават ръка, а когато им задават въпрос, чакат отговор от мъжа до тях. Затова и за туристите от различни полове е по-удобно да лъжат, че са женени.  Михаил пуши цигара с горделиво изражение, разказва истории на гостите и ги налива с ча ча (местната дума за водка), за разредител тук се ползва бяло вино. Тостове се вдигат един по един за всички хора около масата, за всички членове на семействата им, за починалите, за хубаво време, за спорна работа, за здраве и после отначало. Още при първото сипване Михаил стрелва туристите с изучаващ поглед от горе до долу и пита: "Как пиете вие – по западния начин или по истинския?"

Въпросът е зададен така, че туристът инстиктивно пожелава да пие по истинския, вътрешно, от сърце го желае и за нищо не света не иска да се излага с някакви западни привички, издаващи нищо друго освен слабохарактерност. И така - туристите скоро се оказват подхлъзнати в един водовъртеж от тостове и пиене на екс, мигновено доливане и пиене отново. Туристите бързо трябва да свикват с тези работи. Още на следващата сутрин учудването им ще бъде още по-голямо, когато потеглят към Местия и когато останалите пътници в колата отворят бутилка ча ча и почнат да я въртят помежду си като осмокласници на първа екскурзия извън града. Това учудване обаче няма да трае твърде дълго, защото бутилката ще се окаже пред лицето им, а изражението на човека срещу тях ще пита почти толкова изпитателно като михаиловото: "Ти сега по западния модел ли ще се държиш или ще се поотпуснеш малко?" И ще поемат шишето, ще погледнат през прозореца и ще се замислят как пият водка в 9 ч. сутринта, как колата лети по завоите с напълно несъобразена скорост, на фона на гърмяща грузинска музика с типично полифонично пеене, а около тях се появява Кавказ, все по-близък и все по-поглъщащ, величествен, огромен, зелен, заснежен. Още един завой. Още една глътка ча ча. Спокойно, Михаил, разбира се, че избираме истинския начин. Поне докато сме тук.

Лелята



Лелята гледа през прозореца. Силно е извила врата си надясно, сякаш иска да покаже, че не желае да бъде в тази стара волга. Не. Не и на този осеян с кал коларски път, до този изпит мъж, който пали цигара от цигара до нея и гледа втренчено напред. Не си продумват. Тя си тананика леко някаква песен и гледа към гората.

Самотният път не е асфалтиран и волгата подскача нагоре-надолу по него. На предното стъкло се клати кръст. В селата, покрай които колата минава, има повече разхождащи се прасенца, отколкото хора. Играят си необезпокоявано в калта и ядат, каквото намерят. Всичко е влажно и кално, защото реките в подножието на Кавказ са много пълноводни. Не се съобразяват с бедната инфраструктура в малките грузински села и прииждат отвсякъде, събарят мостове, къщи и пътища. Лелята прави опит да заговори на руски туристите, които преди малко е взела на платен "стоп". Руският е интернационалният език. Той обаче не е от силните й страни и тя бързо се предава на тишината, отново си надява замисленото изражение, все едно й се иска да живее в някоя голяма столица, да ходи на опера, да води изтънчени разговори. Но е тук. Продава сирене. От време на време върти телефони, спира край някоя селска къща, вади тефтер, а около нея се суетят жени с найлонови пликове. Тикат й ги в ръцете, жадно гледат към пръстите, които им отброяват банкноти, а после се нареждат до колата и махат, докато я наблюдават как се отдалечава от тях. Освен да изкупуват сирене, лелята и мъжът й спират често да зареждат бензин в малки количества. Край пътя, встрани от погледа на незапознатите пътници, има стари колонки, явно продаващи контрабанден руски бензин. Лелята вади туба, носи я на хората зад тезгяха и после с помощта на сламка и фуния я преливат в туловището на колата. Посоката на волгата, сиренето и лелята е Лентеки. Лентеки е 10-хиляден град, разположен на южния склон на Централен Кавказ, на 323 км северозападно от Тбилиси.

Дядото на пейката



Дядото стои на пейката под ореха. Вече е 16:00 ч., а още никой не е минал, само в обратната посока – двойка чехи, няколко други източноевропейци, които напоследък са се навъдили из планината, голяма група младежи с вълнени еврейски шапчици. Ама че слаб ден. И е 40 градуса. Дядото обаче предпочита да стои тук, защото никой няма да му се спре в хотела иначе. Намира се зад куп дървета и хич не се забелязва.

Затова е сложил една табела до туристическата пътека, но от толкова дъжд е ръждясала и де да ги знае и тези туристи дали изобщо я виждат. Жена му пере чаршафи на мивката в двора и той чува чешмата, от която непрестанно извира водата на Кавказ. Селото се казва Чверпи и пътеката от Ушгули минава през него. Почти никой не живее тук, има няколко съседи, една красива жена с азиатски черти, която не знае как да ползва фотоапарат и още няколко човека, коли почти не минават, маршрутка само една сутрин.

Ушгули, виж, е много туристическо, мисли си с известна завист дядото. Там е пълно с туристи, понеже го водят най-високото населено място в Европа, освен това Юнеско са го включили в техните списъци. И ей го на - там пълно, тук празно. Рядко някой ще се наеме да мине през прохода горе и да прехвърли Кавказ така. Но ако го направи и слезе в Чверпи, а не в Мами, няма начин да не види дядото, който стои там на пейката и го чака. Дори сега е там и гледа навъсено към празния път.

Нарикала

Или на грузински - ნარიყალა. Не че мога да го прочета. Вече съм тук от 11 дни, а за цялото време успях да запомня само "ი", което е "и". Ни повече, ни по-малко. Сложна е азбуката. Но така се казва крепостта, върху чиято стена стоя в момента. Бурен вятър развява косите ми, а аз съм се надвесила по корем над блещукащия под мен град. И всичко би било суперромантично, ако не ми беше лошо. Всъщност ме е страх от високо. Стоя като парализирана и гледам да не мърдам. Тук една грешна стъпка и си паднал, а въпреки че е пълно с подпийнали туристи, хич не са се постарали с обезопасяването. Долу е пропаст, долу е Тбилиси. Вече минава 12:00 ч., но мога да усетя пулсациите на града, широките улици са изпълнени с хора, трафикът не спира. Колите бибипкат непрестанно, грузинците са пристрастени към клаксоните си. В далечината от мощни колони гърми съвсем неподходящата Non, je ne regrette rien и среднощният вятър я довява на пресекулки към мен.

Внушителен шарен фонтан долу танцува с нея. На хълма отсреща, осветена от прожектори, се извисява огромна чисто нова църква, която хем е величествена, хем е толкова грандоманска, че човек тръпки да го побият. Лифт неуморно превозва туристи от центъра на града до крепостта и обратно. Тук ме довя вятърът, почивката ми свърши. Утре ще се кача на автобуса за Истанбул и ще му се оставя да ме отнесе далеч от тук. Тук, в този град долу и из всички парчета от Грузия, където ново, старо, мизерно и лъскаво, кичозно и красиво се преплитат така, че туристите се чудят какво да мислят. Тази страна е въпрос на гледна точка, не знам дали ще ви се хареса.

Оригинално публикувано в Капитал Лайт (май официално това е текстът ми с най-смешни коментари долу), снимките като цяло са на Момчил Блъсков.

Статев: вие пречите. пречите. пречите. Стандарт: Браво на ректора за точните думи





Това сега официална позиция на Стандарт по въпроса ли е?

Става дума за Словото на ректора на УНСС Статев, известен като агент Стойновски Държавна сигурност:
1) "не виждате ли, че сте в изолация. жалка. тъжна. изолация."
2) "в момента вие пречите. пречите. пречите."
3) "ще станете ли по-велики, ако дремете по тия банки цяла нощ?"
4) "университетът не е ваш дом. и дай боже да не бъде."
5) "единственото, което ви пази, е, че гледам на вас с не особено голямо уважение."
6) "отивайте в чужбина, не пречете на тези, които искат да учат в България."

Повече тук: 

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Бежанец. От Африка. Парси. Гей.



1. Бежанка.


2. 3. Гей. Гей

4. Баща - сириец.


4. Мюсюлманка. Бежанка.


6. Бежанец. От Африка. Парси. Гей.


А дали Джамбазки, Расате и Волен биха пуснали тези хора да живеят в България?

Представете си, например, Джамбазки, през 60-те, Лондон:
"Английската нация не може и не трябва да си позволява да се превръща в катун и заден двор на Европа! Фарук Булсара и семейството му вън и откъдето е дошъл - в Африка! За хора като Фарук Булсара ние някога имахме граница, на която се стреляше. Европа вече е унищожена от тази имигрантска вълна."

петък, 1 ноември 2013 г.

Окупатори и контраокупатори





Партийно свързани лица обвиняват студентите-окупатори в партийна принадлежност...

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

За доживотния затвор без право на замяна




  • не можем да очакваме изстрадалите, измъчени хора, които са близки на жертвите на най-тежките престъпления, да се вълнуват от международното право.. ако техният глас се свежда до това да има възмездие и да бъде смазан извършителят - това не е легитимно съображение. емоционалната страна не е легитимно съображение за правене на държавна политика и закони.
  • хората не се възспират дори от смъртното наказание. защото там, където има смъртно наказание, да не би да е спряла престъпността? хората се възпират да извършват престъпления, когато те са почти сигурни, че ще бъдат хванати! вярват, че няма да бъдат хванати. няма да бъдат разследвани адекватно, няма да бъдат осъдени.

сряда, 30 октомври 2013 г.

Anti-government performances on the street



30.10.2013: Bulgarian students from the National Academy for Theater and Film Arts perform on the walkway paralyzing the street traffic in Sofia at 8 AM. Their university was also occupied after a wave of anti-government university occupations in Bulgaria which started with an occupation of the biggest hall in Sofia University and continued with disobedience in the Plovdiv University, the Veliko Tarnovo University, the Naval School in Varna, the Ruse University, the New Bulgarian University, the University of National and World Economy, the University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy, etc. The students demand an immediate resignation of the absolutely discreditable government and new elections.



31.10.2013: The students wrote on the street "Оставка", meaning "Resignation" in Bulgarian, with their bodies.

Photo: Emil A. Georgiev

You can also read the DECLARATION of Occupation of Sofia University and some background information on the events in Bulgaria which started 4.5 months ago.

понеделник, 28 октомври 2013 г.

КОЙ подкрепя Ранобудните студенти?




1. Студенти, докторанти и преподаватели в Швейцарския федерален технологичен университет, Цюрих.


2. Aston University



3. Декларация на Богословския факултет:

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ ПРИ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” В ПОДКРЕПА НА ГРАЖДАНСКИТЕ/СТУДЕНТСКИТЕ ПРОТЕСТИ В РОДИНАТА НИ СРЕЩУ КОМПРОМЕТИРАНОТО И НЕКАДЪРНО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО

Уважаеми колеги – професори, доценти, асистенти, докторанти и студенти, служители на българската Алма Матер – СУ “Св. Климент Охридски”,

Солидарни с исканията и протестите на българските граждани и на студентите от Софийския университет, ние, преподаватели, студенти и докторанти от Богословския факултет, заявяваме:

І. Подкрепяме справедливия протест на българското гражданско общество от последните месеци, който е в резултат от безсрамното олигархично управление на страната ни.

ІІ. Подкрепяме „раннобудните студенти” от Софийския университет, които намериха морални сили да противодействат на безпрецедентното ни държавно управление – арогантно, некомпетентно и безотговорно.

ІІІ. Редом с тази ни подкрепа, поставяме предложение към всички студенти, преподаватели и служители на Софийския университет за последващ дневен ред: да протестираме “очи в очи” (на улиците и площадите) срещу това, което олицетворява в днешно време злото – Министерския съвет, Народното събрание, Конституционния съд и всички държавни институции, отговорни за хаоса и сриването на държавността. Смятаме, че „окупацията”, сама по себе си, е ход само с временно въздействие и нейното продължение под тази си форма в бъдеще няма шанс за това, което всички искаме – почтенно и компетентно управление на родината ни.

ІV. Като членове на Св. Православна Църква, ние призоваваме всички християни да прояват своята християнска активност и да защитят на дело своите морални принципи и ценности, защото те не са призвани само да свидетелстват за вярата си, а са отговорни за съдбата на света и за своята дейност в него; отговорни са за управлението и реда в нашата страна; отговорни са и за тези, които след тях ще носят Кръста на Христос за спасението на света, като нова реалност и начало на Божието царство на земята.

За това призоваваме:

ЧАСЪТ УДАРИ И СВЕТОТО ДЕЛО НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И НА АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ Е ЗАПОЧНАТО! СЕГА Е МИНУТАТА! НЕКА ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ЗАТВОРЕНИТЕ БЕТОННИ ПРОСТРАНСТВА, ЗА ДА ОТСТОЯВАМЕ НАШИТЕ ПРИНЦИПИ И ИДЕИ, КАТО ПОИСКАМЕ НЕЗАБАВНА ОСТАВКА НА ПАРЛАМЕНТА И ПРАВИТЕЛСТВОТО! ДА НАПРАВИМ ЗАЯВКА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ИСТИНСКИ МОРАЛ В ДЪРЖАВНИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК, В КОЙТО ДА ЖИВЕЕМ ДОСТОЙНО НИЕ И ИДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ.

28.10. 2013 г., Богословски факултет

От името на преподаватели и студенти от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”:

Доц. Дилян Николчев

Проф. дбн Емил Трайчев

Доц. д-р Мария Йовчева

Доц. д-р Ивайло Найденов

Доц. д-р Павел Павлов

Доц. Костадин Нушев

Доц. д-р дяк. Иван Иванов

Гл. асист. д-р Екатерина Дамянова

Гл. асист. д-р Светослав Риболов

Гл. асист. Димитър Димитров

Асист. Симеон Генов

Асист. Иван Йовчев

4. Декларация на протестиращи студенти от Нов български университет

Уважеми г-н Ректор,

Уважаеми членове на Настоятелството на НБУ,

Уважаеми преподаватели в НБУ,

Драги колеги от НБУ и от университетите в цялата страна,

Уважаеми сънародници!

Ние, протестиращите студентите от Нов български университет, изцяло осъзнаваме историческата ситуация, в която нашата Република се намира. Това несъмнено е разделен момент, в който стоейки безучастно или невзимайки позиция, рискуваме да обърнем гръб на собствения си народ, държава и бъдеще.

Водени от разбирането, че най-големият потенциал на едно общество са младите хора (а ние, студентите, сме основно млади хора), ние няма как да останем равнодушни или безпристрастни към случващото се. Затова официално декларираме пълната си подкрепа и солидарност към нашите протестиращи колеги от СУ “Св. Климент Охридски”.

Нещо повече, в качеството си на активно протестиращи студенти, приемаме за наш основен граждански дълг да настояваме за незабвното изпълнение на следните три точки:

1. Незабавна оставка на правителството на г-н Пламен Орешарски;
2. Незабавно разпускане на 42-то НС;
3. Насрочване на нови парламентарни избори, в най-кратък срок.

Ние намираме, че изпълнението на тези три точки ще послужи за катализирането и отпушването на иначе безизходната ситуация в страната.

Що се отнася до мотивите ни да протестираме – смятаме че те са повече от добре известни: липсата на каквито и да било реформи в съдебната ситема, което позволява всеобхващащо потъпкване на законите на Република България и ширещо се беззаконие и безнаказаност; липса на всякаква прозрачност при взимането на решения от страна на избирани от нас гражданите личности, заемащи публични длъжности; потъпкването на основни човешки права (включително правото на свободно придвижване и правото на изразяване на лично мнение в центъра на европейската ни столица); национално ширеща се корупция и мафиотизация по всички етажи на властта; създаването и подсигуряването на комфорт на всякакъв вид икономически и медийни монополи и картели; вопиюща некомпетентност и цинизъм, демонстрирани от членовете на Министерски съвет и народните представители и накрая, но не на последно място – растящата международна изолация на България.

Точно поради горепосочените мотиви, ние намираме, че студентите и младите хора на България са тези, които имат най-голямо право да изискват и най-голямо задължение да действат. Ние черпим легитимност от нашата необременненост, младост и жажда за един „по-нормален“ живот. Ние черпим легитимност и от факта, че правим мотивиран избор да живеем в страната, в която сме се родили.

Подбудени от над 130 дни непрекъснати общонационални протести срещу правителството на г-н Пламен Орешарски и едно НС, изгубило всякаква легитимност в нашите очи, ние се обръщаме със следния призив към всички студенти в страната:

Скъпи колеги,

ситуацията в Републиката изисква извънредни мерки! България е поставена на колене, интегритетът и цялостта на нацията са по-уязвими от всякога и с всеки изминал ден, в който „кабинетът Орешарски“ остава на власт, рушеното на всички демократични и институционални устои придобива колосални размери.

Очитайки тези безпрецедентни факти, ние Ви призоваваме за Общонционална безсрочна студентска окупация на всички университети в страната.

Призоваваме също по-големите унвиерситети в страната, като ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, ПУ „Паисий Хилендарски“, НАТФИЗ, Минно-Геоложки унивеситет „Св.Иван Рилски“, УНСС, ВСУ „Черноризец Храбър“, Медицински Университет София, Технически Университет София, Тракийски университет, Стопанска Академия „Д.И.Ценов“, Американски университет в България, Държавна Музикална Академия “Проф. Панчо Владигеров“, Русенски университет „Ангел Кънчев“, НСА, Югозападен Университет „Неофит Рилски“, Национална Художествена Академия и др. да послужат като центрове, към които студентите от по-малки университети в административните региони биха могли да се присъединяват.

Ние призоваваме за създавенето на общонационални студентски протестни координациони центрове, където всеки един студент от всеки университет в страната да може да се включи в обявената от колегите в СУ окупация. Това би означавало, че при по-малък брой протестиращи студенти в даден университет, ние препоръчваме да се присъединявате към окупацията на СУ.

Съдейки от досегашния си опит, ние съзнаваме, че “кабинетът Орешарски“ и управляващото мнозинство са готови на всичко, за да запазят единственото, което им е останало – властта. Затова очакваме всякакъв вид манипулации, компромати, сплашване и лостове за влияние да бъдат впрегнати срещу нас. Въпреки това ние осъзнаваме нашата най-голяма отговорност – да гарантираме бъдещето на България като европейска държава с хилядолетна история и по този начин да гарантираме собственото си бъдеще и бъдещето на нашите деца като граждани, принадлежащи не само географски, но и цивилизационно към Европа.

Нямаме съмнения, че на много хора, които имат интерес от запазването на статуквото, това няма да се хареса. Също така нямаме съмнение, че заставайки смело зад идеите си и срещу статуквото, един ден ще можем да погледанем нашите деца в очите без неудобство за неизпълнен исторически дълг и непоета отговорност.

Ние не подкрепяме, но и не отричаме, нито една политическа сила, нито един конкретен политик. Ние се обявяваме за правото на българите да бъдат граждани, а не поданици! Ние настояваме да имаме правото да използваме всички произтичащи от това права и сме готови да поемаме своите задължения.

В заключение, бихме искали да изкажем нашата благодарност към онези наши преподаватели, които не само ни подкрепят, но и бяха рамо до рамо с нас на протестите.

28 октомври 2013 г. Протестиращите студенти от Нов български университет



5. Декларация на студенти от Русенския университет „Ангел Кънчев“ в подкрепа на окупацията и техните колеги от Софийския университет

ДЕКЛАРАЦИЯ

Ние,

Студентите от Русенския университет „Ангел Кънчев” изразяваме своята безусловна и категорична позиция в подкрепа действията на всички свои колеги от Софийския университет Свети Климент Охридски” и страната, които чрез активната си гражданска позиция казват своето твърдо „НЕ!” по отношение управлението на Пламен Орешарски, неговото правителството и подкрепящите ги в продължение на близо 140 дни.

За нито един от нас не е безразлично в каква държава живеем и дали ще позволим съсипването ѝ да продължи с безумни решения и вземане на огромни кредити, както се случва през последните близо 5 месеца. Нека заедно прекратим системното нарушаване на конституционния ред в страната, както и да противодействаме активно на картелно-партократския хаос! За нас България е над всичко!

Като студенти имаме пълно право да посещаваме не само лекции, но и да помогнем в решителен момент чрез законни действия в духа на демократичните принципи да се случи промяната. Считаме, че тя е силно желана от цялата нация, но не след месеци, а чрез разпускане на Народното събрание и насрочване на нови предсрочни избори – ТУК и СЕГА!

Град Русе

29 октомври 2013 г.

Група „Будни студенти” от Русенски университет „Ангел Кънчев”

6. Декларация на преподавателите, подкрепящи протестиращите студенти

Ние, подписалите тази декларация преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и други висши училища в страната, заявяваме подкрепата си за протестиращите студенти.

Подкрепяме техните справедливи искания за възстановяване на демокрацията, върховенството на закона и конституционния ред в страната. За 24 години ние самите не успяхме да гарантираме най-базовите демократични ценности – затова дължим подкрепа на тези студенти, които имат смелостта да се борят за тях.

Убедени сме, че правителството на г-н Пламен Орешарски е напълно компрометирано, а XLII Народно събрание е делегитимирано и всекидневно подрива и малкото останало доверие в политическите институции на страната. Затова заставаме зад исканията на студентите за оставка на правителството на г-н Орешарски, незабавното разпускане на Народното събрание и насрочване на нови избори.

Вярваме, че в политиката моралът има място – и то днес, тук и сега. Затова се чувстваме длъжни да подкрепим студентите, дръзнали да се надигнат срещу цинизма, бездушието, пасивността и недоверието, разяждащи основите на обществото ни и поставящи под въпрос нашето бъдеще като политическа общност. С вас сме – успех!

28 октомври 2013 г., София

Списък с подкрепилите декларацията преподаватели, актуален към 11 ч. на 28 октомври 2013 г.

проф. Амелия Личева, ФСлФ, СУ
Антоан Божинов, преподавател ФЖМК на СУ, НБУ
ас. Анна Лазарова, ФКНФ, СУ
Албена Хранова проф. д-р , ПУ
Борислав Гаврилов
гл. ас. д-р Боряна Кючукова, ФКНФ, СУ
доц. д-р Боян Знеполски
доц. д-р Борис Вунчев, СУ
Доц. д-р Бойко Пенчев, ФСлФ, СУ
гл. ас. д-р Валентина Иванова, деп. Информатика, НБУ
гл. ас. д-р Валентина Георгиева, ФФ, СУ
Васил Гарнизов, СУ
д-р Веселин Тончев, доц. ИФХ – БАН, ХФ на СУ
гл. ас. д-р Владимир Димитров Димитров, НБУ
Владимир Шопов, политически науки, СУ
гл. ас. д-р Вихър Георгиев, ФФ, СУ
гл.ас.д-р Весела Чергова, ФКНФ, СУ
доц. д-р Веселина Вълканова, СУ, ФЖМК
гл. ас. д-р Вяра Калфина, ФФ, СУ
Галя Габровска, хон.преподавател, НАТФИЗ
ас. д-р Гергана Динева, СУ
гл. ас. д-р Георги Няголов, СУ
гл. ас. д-р Дария Карапеткова, ФКНФ, СУ
доц. Диана Йонова, Медицински университет
д-р, ас. Димитър Бечев, ФФ, СУ
гл. ас. д-р Димитър Илиев, ФКНФ, СУ
д-р Димитър Бечев, СУ
доц. д-р Десислава Бошнакова, НБУ
Десислава Данкова, НБУ
доц. д-р Димитър Вацов
гл. ас. д-р Диана Атанасова, ФСлФ, СУ
Екатерина Пейковска, ФКНФ, СУ
гл. ас. д-р Емилия Славова, СУ
Жюстин Томс, НБУ, Масови комуникации
гл. ас. Иво Пиперков, ФЖМК, СУ
хон.ас. Иван Петров, ПУ
гл. ас. Иван Станев, Русенския университет
ас. Ирина Стрикова, ФКНФ, СУ
доц.д-р Илиана Мирчева, ФНПП, СУ
Камелия Джурелова, НБУ
проф. дсн Кольо Коев, НБУ
проф.д-р Калин Янакиев, ФФ, СУ
проф. дфн Клео Протохристова, ПУ
доц. д-р Людмил Цанков, ФзФ, СУ
проф. дсн Майя Грекова, Катедра Социология, СУ
доц. д-р Мария Стамболиева, НБУ
доц. Мариана Малинова, НБУ
ас. д-р Марта Ивайлова, Катедра по класическа филология, СУ
доц. Маргарита Карамихова, ВТУ
гл. ас. Милена Миленова, ФКНФ, СУ
доц. д-р Милена Якимова, СУ
доц.д-р Милена Стефанова, заместник-ректор на СУ
доц. д-р Михаил Груев, ИФ-СУ
проф. дин Надя Данова, БАН, СУ, НБУ
доц. д-р Невена Панова, СУ
проф. Нели Огнянова, СУ
проф. д-р Нели Видева – ФФ, СУ
Петър Евтимов, преподавател в ИФ на СУ
доц. д-р Петя Осенова, ФСлФ, СУ
проф. дин Пламен Цветков, НБУ
доц. д-р Палма Златева, ФКНФ, СУ
проф. Пламен Макариев – ФФ-СУ
Правдолюб Иванов, ст. асистент, НХА
проф дин Рая Заимова, БАН, ШФ-СУ, НБУ
доц. д-р Росица Градева, АУБ и БАН
доц.д-р Румяна Коларова, ФФ, СУ
гл. ас, д-р Ружа Смилова, СУ
доц д-р Светлана Иванова, ИФ-СУ
хон.ас. Стефан Иванчев, ФКНФ, СУ
хон. ас. д-р Теодора Цанкова, ФСлФ, СУ
Тодор Ялъмов, СУ
гл.ас. д-р Христо Христев, Юридически факултет, СУ
доц. д-р Цветомира Пашова, СУ
хон.ас. Яна Шишкова, ФКНФ, СУ

7. БALKANSKY (Иван Шопов, известен и като Cooh, Иво Христов, Теодосий Спасов) заявяват пълната си подкрепа и солидарност с действията на българските студенти окупирали Софийския Университет, и посвещават това видео на всички които не се страхуват да летят!



8. ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ЕКИПА НА МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР „НИКОЛАЙ БИНЕВ” В ПОДКРЕПА НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ СТУДЕНТИ

Посвещаваме този спектакъл на будните студенти от Софийски университет, които дръзнаха да покажат своето несъгласие и непримиримост към случващото се в държавата и категорично да заявят своята гражданска позиция.

Присъединяваме се към тях и техните искания, обявявайки се срещубеззаконието и липсата на политически морал.

Солидарни сме с формите на протест на студентите, заставаме зад будната съвест на младите, защото те са нашата публика и нашето вдъхновение. Наша мисия е да ги подкрепяме.

Театърът е създаден преди хиляди години като творческа форма за гражданско възпитание и морален коректив. Днес ние правим театър по същите причини и не можем да търпим подмяната и заличаването на ценностите, както и неправдите в обществото.

Затова нашата форма на протест и солидраност ще бъде чрез изкуството, което правим.

Благодарим ви, че бяхте наша публика тази вечер!

9. НАТФИЗ - декларация в подкрепа на студентите, окупирали Софийския университет.

Ние, студентите от Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”, искаме да изразим своята безрезервна подкрепа към позицията, която смело и целенасочено защитавате. Времената са неблагодарни и грозни, за всеки един от нас, независимо с какво се занимава. Политическата система, в която живеем, е лишена от стабилни ценности, от вяра, от цели. Оставяме се да бъдем носени по течението на една власт без принципи, която ни лишава от достойнство. Ние не сме дори бездушни обекти на управляващите – в своята самодостатъчност те ни правят невидими, несъществуващи.
Ние, студентите от НАТФИЗ, се занимаваме с изкуство защото вярваме, че то е не само естетическа категория, а ефективна форма на обществено мнение и коректив. Затова заставаме твърдо зад вас в борбата с цинизма на управляващите и опитите им да оставят без резултат всяко гражданско неподчинение. Ние вярваме, че академичната общност като колектив притежава силата да провокира гражданско самосъзнание и да събужда чувствителност, да се бори с инертността, да се превърне в двигател на социални процеси.
Призоваваме обществеността към солидарност с действията на окупиращите студенти.

8. Пловдивски драматичен театър

Актьорите от Пловдивския драматичен театър са готовност да започнат ефективна стачка в подкрепа на протестиращите студенти.
В декларация, цитирана от БНР, актьорите обявиха, че застават зад исканията на студентите за оставка на правителството и провеждането на предсрочни парламентарни избори.
“Подкрепяме студентите, които се обявиха срещу цинизма, некомпетентността и арогантността на политическия елит”, пишат актьорите. Те добавят, че ако не бъдат чути исканията на протестиращите, са готови и на ефективни протести.
От тази вечер декларацията на артистите от Пловдивския драматичен театър ще бъде четена пред публиката след всяко представление.

9. Декларация на Общото събрание на Философския факултет в СУ "Св. Климент Охридски" 

"Ние, членовете на Общото събрание на Философски факултет, имаме гражданската отговорност да застанем зад студентите, когато те се ангажират с каузи, важни за всички нас като академична и гражданска общност.

Тъкмо зад такава кауза стоят днес студентите, окупирали 272 аудитория.

Университетът никога не е бил и няма да бъде място, ангажирано с партийни битки. Университетът обаче е доказал, че е готов да защитава основни демократични ценности. Когато студентите настояват за участие в публичното вземане на решения, ние няма как да не застанем зад тях.

Заедно сме в усилието да върнем смисъла на политическата ни общност тук и сега. Ние не знаем дали студентите ще успеят в тази битка, но знаем, че си струва да застанем зад тях и да изразим солидарността си с каузата на демокрацията".

10. Пловдивски университет


11. Медицински университет


12. Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ)


13. УНСС - декларация в подкрепа на "Ранобудните студенти"

Ние, студентите от УНСС, Убедени в автономията и независимостта на академичната общност в Република България, Дълбоко вярващи в критичната мисъл и свободния дух на студентите, Уверени, че младите хора трябва да бъдат най-ревностният коректив на политическата система и обществените процеси в страната, Осъзнавайки, че прагът на търпимост към безпринципното поведение на лицата, упражняващи държавната власт чрез най-висшите държавни органи е отдавна прекрачен, Омерзени от събитията, които се случиха в последните четири месеца, Считайки, че настоящият Министерски съвет, с министър-председател Пламен Орешарски и 42-рото Народно събрание се напълно дискредитирани и са загубили всякаква легитимност и обществено доверие, Уверени в ненакърнимото право на студентите и всички граждани на държавата да изразяват и отстояват гражданската си позиция и прякото си участие в държавното управление, Осланяйки се на основния конституционен постулат, съгласнo който цялата власт произтича от народа;

1. Обявяваме пълната си, непоколебима и безпрекословна подкрепа към Окупацията на Ректората на СУ, извършвана от нашите колеги от Софийския Университет „Св. Климент Охридски”, както и действията на останалите студенти в НБУ, ВТУ, НХА, НАТФИЗ, МУ и останалите университети;

2. Присъединяваме се в искането за ОСТАВКА на Министър-председателя на Република България, г-н Пламен Орешарски, разпускане на Народното събрание и насрочване на предсрочни парламентарни избори.

3. Апелираме към всички останали колеги във висшите учебни заведения да бъдат съпричастни към действията ни и да се присъединят към „Окупацията”;

4. Дебело подчертаваме нашата партийна и политическа необвързаност.

5. Заявяваме, че действията ни не са насочени към академичното ръководство на Университета за национално и световно стопанство и не целят всяване на смут и хаос в дейността му.

14. Студенти в Маастрихт, Холандия


15. ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОКУПАТОРИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Уважаемо ръководство на Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий”, уважаеми преподаватели, колеги студенти и докторанти,
Ние осъзнаваме своята отговорност към обществените проблеми като граждани на Република България и заявяваме подкрепа си към колегите от СУ „Св. Климент Охридски”. Разбираме сложността на ситуацията в България днес и поставяме началото на процес, който да доведе до промяна.
На това основание ние окупираме днес, на 28.10.2013, аудитория 321.
За кризата в обществото и проблемите в образованието ни носят вина управляващите страната през последните 23 години. Разпускането на Народното събрание и предсрочните избори сами по себе си няма да променят статуквото.
НЕ ЖЕЛАЕМ ПОДМЯНА, А ПРОМЯНА!
Няма да позволим да бъдем употребени политически!
НАШИТЕ ИСКАНИЯ СА СЛЕДНИТЕ:
1. Подобряване на управленския капацитет чрез кадрово обновяване за промяна на политическия стил, независимо от партийния цвят:
Оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии. Това е почтеният начин да понесат отговорност за проваления преход.
Оставка на всички членове на ръководства на извънпарламентарните политически партии, които са били на управленски позиции във властта в периода след промените.
2. Повишаване на образователния стандарт и установяване на регламент, стимулиращ качеството. Това са стъпки за развитие потенциала на нацията, които ще окажат благоприятно влияние в обществения живот:
Значими инвестиции на държавата в научноизследователска дейност на студенти и преподаватели и в модернизация на формите и условията за обучение. Този ангажимент да бъде фиксиран като приоритет, независим от смяната на управляващата политическа сила.
Фиксирани семестриални такси, непроменени от първия до последния курс на обучението за всеки випуск. Настъпилите промени да касаят само приема на нови студенти.
ОКУПАЦИЯТА ЩЕ ПРОТЕЧЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ УСЛОВИЯ:
1. Ще бъде установен окупационен студентски контрол върху аудитория 321;
2. Учебният процес ще продължи да работи, както до момента;
3. Ще се опази имуществото на Университета, ще се окаже абсолютна и безусловна подкрепа към университетското ръководство, като се надяваме и ние да получим същото;
4. Ще бъдат насърчавани дейностите с научен характер.
Ние сме политически неангажирани. Действията ни са продиктувани само и единствено от желание за повишаване на жизнения стандарт в България и подобряване на моралния климат. Затова от вас очакваме, като граждани със силно изявено чувство за отговорност, да ни подкрепите в този момент, в който обществото трябва да се обедини.
Ние, студентите
321 аудитория, Ректорат на ВТУ,
Велико Търново,
28 октомври 2013г.

16. The Student Network of Hungary

Fellow students,

We, the activists of the Student Network of Hungary (Hallgatói Hálózat) would like to express our solidarity and sympathy with the Bulgarian occupiers of universities. In February, we also did something similar.
We believe, that participation in public issues is the duty of every responsible citizen, of every student, including performing actions against the irresponsible or corrupt politics of any government. It’s time to change, we must not let nearsighted people’s interests to lead a country, completely without citizen participation. Regarding to our citizens’ common historical experience we particularly support the dissemination of participating in politics, because we can only build a better country, a better Europe with joint effort.

The Student Network of Hungary wishes you good luck and endurance to your occupation!
Nothing about us without us!


Budapest,
29th October, 2013

17. Декларация на Факултетния студентски съвет на Исторически факултет в ПОДКРЕПА на ОКУПАЦИЯТА

До Факултетния съвет на Историческия факултет на
СУ „Св. Климент Охридски“

от Факултетния студентски съвет на ИФ


Уважаеми г-н декан,
Уважаеми преподаватели,


Както е добре известно, Ректоратът е окупиран от група студенти. Те издигат искания към правителството и Народното събрание, които по наше мнение са справедливи, дори може би закъснели за тези 24 години преход. Решаваме, че тяхното удовлетворяване ще бъде полезно за държавата като цяло и за образованието в частност, в това число и за нашия Университет.

Разбираме, че настоящата позиция на преподавателите и на ръководството въобще е пределно деликатна предвид отношенията им със същото това правителство от една страна и със студентството на ИФ от друга. Подхождаме с цялото разбиране и се надяваме да бъде постигнато онова равновесие, което може да доведе до полза от тези събития, за да не бъде похарчена енергията на протеста било в безплодни искания или пък в справяне с манипулации.

Не е тайна, че студентите на ИФ винаги са били изключително активна част от учащите се и единствено тактичността ни спира да кажем „най-активна“. Това се доказва от инициативите – състезания, изложби, които организираме и които повдигат научната стойност на този Факултет. В същото време тази активност не може да стои бездейна, когато държавата се управлява като нечия бащиния по волята на група безхарактерни иначе лица, дръзки само в кражбите си и в замазването им. Смятаме, че това поведение не е достойно не за тях. За тях чест е непозната дума и, толкова по-зле, такава ще си остане. Но е обидна за нас, които сме се събрали тук за придобиване на важни умения и за вас, които сте избрали задачата да ни ги предадете. Давали сте доказателства, че сте особено чувствителни към проблемите на обществото и ще бъде печално, ако сега бъдем разделени против волята си в това начинание.

Тази власт вече заяви, че ни изоставя на произвола на съдбата, а кои сме ние, че да противоречим на думата на г-н Миков? При това положение за нас е чест да се надяваме на вашата подкрепа и да се чувствате свързани с това, което сме започнали. На фона на намаляващия ни народ ние, студентите, сме една относително малка част, но отдадена на науката и страната си понеже имаме амбиции за тях. А именно да ги поставим на онова високо място, което заслужават. Вие бихте могли да ни помагате като ни насочвате и окуражавате в търсенето на отговорност и от трите власти. Като ни вдъхновите явно със силата на своите знания и авторитет и оказвате подкрепа при контакт с ръководствата на Университета и страната. Аудиториите са празни именно защото духът за истина, който разпространявахте там, излезе навън. Последвайте го. Последвайте ни.


С цялото ни уважение,
ФСС на ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“
Me gusta

18. Официално съобщение на Студентския съвет на Военноморското училище, гр. Варна: 

От Студентски съвет нямаме право да вземаме страна в този спор (бел. относно окупацията), но призоваваме всички студенти на ВВМУ, както и колегите си от другите университети да помислят дали текущото политическо състояние на България им допада и да се вслушат в собствената си съвест и морални ценности, когато решават дали да се преструват, че нищо не се случва, или да се борят за едно по-добро бъдеще, което заслужават."

19. Милански политехнически университет


20. Български студенти, следващи във Виена

До "Ранобудните студенти"

Ние, българите - студенти във Виена, подкрепяме нашите колеги по повод пълната окупация на сградата на Ректората на Софийския университет и сме солидарни с всички техни искания!

Ние, българите – студенти във Виена,  сме с гражданска позиция, напълно еднаква с тази на колегите  в София.

Ние, българите - студентите, където и да се намираме по света, сме бъдещето, сърцето, смисления интелектуален потенциал на нацията, ние определяме системата.

Осъзнаваме това и вярваме, че успех сега означава  надежда да започнем на чисто!

С нашата подкрепа призоваваме всички български граждани да не остават безразлични към събитията и да изразят гражданската си позиция.

Виенският университет:
Аглая Калафатова
Адриана Белева
Биляна Ангелова
Борислава Кирева
Васил Кусев
Георги Дангарски
Димитър Ганев
Димитрия Гелева
Драгомира Монева
Даяна Христова
Кристина Йончева
Лора Иванова
Любомира Христова
Мартин Костов
Мила Динева
Найден Вълчев
Роми Влашка
Севдалина Паскова
Симона Ганева
Симона Райнова
Свилена Шишкова
Теодора Петрова
Христина Лазарова
Цветелина Берова
Явор Фингаров

Университетът за приложни изкуства - Виена:
Йоанна Любенова
Никола Малинов

Техническият университет - Виена:
Борис Павловски
Боян Величков
Венеция Гешева
Весела Петрова
Галина Балездрова
Гергина Славова
Данаил Мачев
Десислава Димчева
Донита Паланкалиева
Димитър Дренчев
Димитър Костадинов
Елена Митренова
Елена Янева
Елисавета Енчева
Калина Ванкова
Карина Русева
Маргарита Шилева
Мария Лечева
Методи Иванов
Моника Георгиева
Николай Гавазов
Николета Войнишка
Радослав Генчев
Рая Вуцова
Светозара Бояджиева
Слав Генов
Стефани Христова
Стоян Рашев

Икономическият университет - Виена
Ася Димитрова
Васил Миланов
Владимир Топалов
Росица Иванова
Теодора Колева
Невена Филчева

Бизнес училище "Лаудър"
Елеонора Заркина

БОКУ
Мартин Душков

Плюс: Да пеем за "Ранобудните студенти" от Виена

В подкрепа на нашите колеги окупирали университетите в София и Велико Търново, да се съберем във Виенския университет и да изпеем част от "Върви народе вързродени", което ще запишем на видео. След което ще предадем щафетата на друг град извън България и ще съединим всички видеа, за да ги изпратим в България. Спомнете си колко пъти очите ви са се насълзявали пеейки тази песен на 24ти май, далеч от Родината. Мисля, че тя трябва да се пее в моменти като сегашния. Няма как да им помогнем физически, некa им помогнем с музика!!! Сигурна съм, че това ще ги мотивира повече. Всяка подкрепа е от значение за тях, за нас, за всички! 

Starts: October 29, 2013 17:30
Ends: October 29, 2013 23:30
Place:  Hauptuniversität Wien

21. SciencesPo. - Дижон, Франция



22. Студенти по икономика от Стокхолм


23. Кембридж


24. Лайпциг


25. Бургаския свободен университет



26. Подкрепа пред СУ в София (снимка Тихича)