четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Валерия Келава



О. Опитвам се да избягвам твърде емоционалните думи, но о б о ж а в а м лицето на Валерия Келава. Попаднах преди време на български сайт за мода, който я споменаваше по следния начин:

Моделът Валерия Келава виждаме все по-често по различни издания, но колкото и да се насилваме, не можем да я харесаме. Признаваме, че в изражението й има нещо особено и е много по-различна от типичните красавици, което най-вероятно я прави и толкова желана. Но все пак, като че ли си предпочитаме красавиците.

Това провокира любопитството ми, защото моделските снимки винаги са ми били интересни. Валерия се оказа словенка, на около 23. И то красива като богиня, с поразителна деспотична красота. Съчетава силни въздействащи черти почти по мъжки груби, налудничав надменен поглед, някакъв особен вид женственост и носи студенина като от филм на Дейвид Линч, като 1723 на Hannes Smith, като мрачна гора, обвита в мъгла, като вълче. И е красива, с красотата на жени като Тилда Суинтън и Флорънс Уелш.

Въобще, български сайтове за мода, много моля, не се излагайте! (Дори 'ние'-формата не ви спасява.)

И ако сте пропуснали - 'лицето' на модерната жена вече може да бъде рисувано от самата нея. Тя получи право на това. То може да я изразява, както се чувства самата тя или както иска да се покаже тя. Същата тя, която не държи да се хареса на всекиго, нито да удовлетворява съмнителните 'общоприети' представи за женска красота, облечени в цици и розово. Така е то вече. А модният бизнес, ще не ще, следва живота, колкото и животът следва него.


Ето:










1 коментар:

Анонимен каза...

Бял лист И З В И Н Я В А Й,
ти си такава каквато си, а аз пишех на човек който исках да си мисля че си. Предполагам че вече е малко късно за извинения и още по късно да изляза от цялата ситуация с достойнство и все пак преди да престана с „дълбокомислените” и „опортюнистични” коментари ще се опитам да ти обясня. Ако, обаче държанието ми и това, което съм писал до момента е било просто досадни драсканици може и да не четеш останалата част от коментара.
Всъщност, когато прехвърлих статията ти, първото което ми мина през ума беше да ти развия тезата как ти самата си обсебена от собственото си его чрез претенции за принадлежност към някакво елитарно разбиране за красота и/или културата. След това, обаче се запитах, какво всъщност искам да ти кажа? През изминалите седмици пуснах серия от коментари включително и по теми, който откровено не ме интересуват, като същевременно се опитвах да се правя на загрижен и уравновесен (макар това да не важи в пълна степен за всичките ми постове).
Защо, защо навлязох в личното ти пространство, опитвайки се да те провокирам (прави ти чест, че не се подведе и не ми отговори)? Защо не си пусках „откровенията” в автомобилния форум или форума на торент тракера си? Предполагам ти е станало ясно, че имам някакъв проблем (поредния психар в мрежата), но бъди спокойна, не съм опасен (поне аз така мисля за себе си) и най вече, макар и със закъснение, ще те освободя от досадата на моите коментари.
И така, отговора на всички въпроси по-горе е прост, причината за всичко е Е Г О И З М А, съчетан с НЕРЕШИТЕЛНОСТ и зле маскиран зад маската на екзистенциални въпроси, претенции за начетеност, за хуманност и пр. Всъщност започнах да коментирам с мисълта да споделя с някого, но не можах да надскоча собствения си егоистичен характер и се получи нещо доста ............ уродливо. В крайна сметка, въпреки че смених мястото и събеседника, пренесох собствените си илюзии и самозаблуждение, че нерешителността и безволието ми са нещо повече (житейска мъдрост, смирение и циничност) от неспособност да надскоча собствения си егоизъм.
И така, не знам дали си добър човек с писателски талант или хитра, арогантна и самовлюбена лицемерка, но при всички случаи си целеустремена, безкомпромисна а може би и идеалистка, а дори само това е достатъчно, за да си по-добра от мен.
С пожелание за хубав и усмихнат ден .......... остани такава каквато си.