вторник, 17 юли 2012 г.

Да уволним ВСС!



На 12 юли Висшият съдебен съвет (ВСС) уволни съдия Мирослава Тодорова - председателка на Съюза на съдиите в България и един от най-важните критици на кадровата политика на този орган и на вицепремиера Цветан Цветанов. Важна, защото не говори наизуст, а с факти, не се жалва от "дереджето", на което се намираме, а предлага конкретни решения за конкретни проблеми, не обвинява държавата като цяло, а ползва имена. За тези имена Тодорова е вбесяваща със своята ерудираност, умение за самоконтрол и бърза мисъл. И тези имена съвпадат с имената на членовете на ВСС, които:

- назначиха за председател на Върховния административен съд съдия без опит в административното право, без академични публикации, но с близки връзки с правителството;
назначиха за председател на най-големия съд в страната, Софийски градски съд, съдийка с едва 4 години опит; която не само че не си прави отвод по дела, от които има личен интерес, ами даже ги прекратява; семейна приятелка на същия този вицепремиер;
- станаха основна причина унизителният мониторинг над България от страна на Европейската комисия да продължи поне до края на 2013 г.


На 12 юли в 12.22 ч. изтръпнах, когато няколко души в почти един и същи момент ми написаха в скайп "Уволнили са я". Не можех да си представя, че живея в държава, която се саморазправя по този начин със смелите си критици. В декларация на БХК часове преди уволнението беше казано, че ако се позволи това да се случи, вече не сме общество. Е, случи се. От какво бях част тогава? Четях коментари и виждах масата, която се хлъзгаше по параванните аргументи, изнесени: 
- от членове на ВСС, назначавали и повишавали магистрати под директната диктовка на плевенския 'бизнесмен' Красьо Черния;
- от Веселин Пенгезов, чиято "социално слаба" дъщеря получила право на строеж върху общински имот от 563 кв. м. до морето в Приморско срещу сумата от 2195 лв.; 
- от вицепремиера ни Цветанов, учител по физическо възпитание
Четях и си мислех как се самозалъгваме с малките си протестчета, как се радваме, че никой не ни бие на тях, как се гордеем, че променяме нещо, че сме много и сме силни, и сме свободни. А цялото ни самочувствие и сила могат да бъдат сринати за миг с няколко вдигнати ръце. И изведнъж да се  окажем и малко, и слаби, и несвободни. Или контролирано свободни в една демокрация с ясно начертани граници като полицейски тебешир около труп. Контролирана демокрация, където на най-силните от нас имат "режат" показно главите. За назидание. 7 часа след онези скайп съобщения си тръгнах от офиса с тягостното усещане, че съм малцинство и това ме прави никой. Че държавата ни върви в посока 1984. Или 1944. Или Москва. Или Пхенян. Към Новговор. Към омраза срещу интелигентните. Към саморазправа. Към подслушвания, доноси и компромати.


На 13 юли се състоя протест срещу решението на ВСС. На Екзарх Йосиф се събраха съдии, които за пръв път заеха категорична позиция. Беше Иван Бедров, беше Росен Босев, беше и Тома Белев, беше Полина Паунова. Някои написаха текстове, които можете да видите като кликнете на имената им. Малко по-късно премиерът Борисов, президентът Плевнелиев, външният министър Младенов изразиха несъгласието си с уволнението. След като видя накъде духа вятърът, дори министърката на правосъдието Диана Ковачева се възмути от неясната политика на ВСС, който впрочем тя председателства. Излезе декларация на Асоциацията на прокурорите в България, с която подкрепиха Тодорова и отбелязаха, че "нейните лишени от конформизъм и убедителни изяви в защита на независимостта съдебната система и разделението на властите" са заслужили отдавна техния респект. Излезе и още една декларация в нейна подкрепа, подписана от Асоциация за Европейска интеграция и човешки права, от Български адвокати за правата на човека, от Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет, Институт за развитие на публичната среда, Програма „Достъп до информация”, Програма за развитие на съдебната система, РискМонитор, Център за либерални стратегии - най-авторитетните български НПО-та. На 13 юли разбрах, че има едно непоклатимо ядро в България, изградено от интелигентни и борбени хора, които не могат лесно да бъдат уплашени и които са готови да подкрепят и непопулярни непопулистични каузи. На 13 юли се прибирах към вкъщи, слушах музика и се усмихвах сама. 

Но на 13 юли можеше да бъде и различно:
- можеше съдиите да не посмеят да излязат на улицата
- можеше вече всички медии да са изкупени от Ирена Кръстева
- можеше блог пространството да се наказва за "неправилни" изказвания
- можеше "неправилните" неправителствени организации да са подчинени или дори забранени
- можеше да няма правозащитници
- можеше Плевенелиев да не каже нищо, можеше тихомълком да се съгласи с Цветанов
- можеше да бъдат уволнени още смели хора от още важни сектори

Защото това решение на ВСС не е изолирано, но е най-зловещото със своята откровена злоба и непоследователност. Защото не бива да допускаме подобни саморазправи да се превръщат в практика. Защото още имаме шанс да бъдем общество и можем ясно да покажем, че не сме съгласни смелите да бъдат мачкани.


Действай, направи това невъзможно. Подпиши тази петиция. Уволни ВСС. Още не е късно.

Няма коментари: