Once Upon A Time In Anatolia

Има един сайт за готвене, в който пишеш с какви продукти разполагаш и той ти дава съответстващи рецепти. Така вместо да се ровиш с часове из Гугъл за рецепта, включваща само една зелена чушка и четвърт килограм леща, веднага получаваш някаква рецепта за яхния. Вчера си говорих с един приятел, че трябва да започне да прилага своите енциклопедични знания за независими филми по този начин. Например, във вторник му казвам, че искам да гледам филм за огромно поле, далеч от модерния свят, сниман в преобладаващо жълто, дори златисто, в който образите на наглед скучните герои да са разгърнати така, че до края на филма да придобия усещането, че ги познавам, пък дори и да се почувствам леко влюбена в някой от тях и той ми препоръчва "Имало едно време в Анатолия". Не знам дали бих възприела филма като шедьовър винаги или просто съвпадна с настроението ми в онзи момент, но знам, че не исках да свършва, въпреки 150-те му минути и въпреки, буквално, заспалите хора наоколо. Трябваше да го обсъждаме дълго на другия ден, да четем интервюта с режисьора и дълги ревюта, за да разберем филма и то само донякъде. Дават го още няколко пъти на София филм фест - на 19.03.2012, 23.03.2012, 30.03.2012 и 05.04.2012. Препоръчвам го.