Хората, с които ежедневно контактувам, биха могли да се впишат в различни етикети - работохолици, мързели, сноби, ученици, готвачи, лекари, планинари, смотаняци, пропадняци, бизнесмени, простаци, красавци, светли, тъмни, лоши, забавни, скучни... едното или комбинация или всички на куп. Няма значение. Това са просто етикети. Разминаваме се на улицата, пием бири, подслушвам им разговорите в метрото, работя с тях, срещам се с тях, виждам ги по телевизията, чета статусите им в социалните мрежи... И постоянно чувам мнението им. Което е хубаво... Да имаш мнение имам предвид. Но колкото и да са различни са свързани от едно. Постоянното мрънкане срещу държавата. Удивително е колко са еднакви, когато произнасят думата "държава", физиономията, която правят, начина, по който повдигат веждите си и отбранителната поза, която заемат срещу всеки, който ги попита какво имат предвид под "държава". "Ами всичко, всичко, бе - ти сляпа ли си, не виждаш ли в каква... "държава" живееш".
В държавата България има разделение на властите на три - законодателна, изпълнителна и съдебна. Има институции - Народно събрание, Министерски съвет, Съд. Те от своя страна имат своите подразделения - например - Парламентарна група на Атака, МВР, Софийски районен съд. Има и личности - премиер, министър, някакъв президент дори...
Въобще, казвайки "държава" кого имаме предвид и правилно ли е постоянно да обобщаваме дотолкова? Кой има изгода от липсата на конкретика - корумпираният или неговият колега, който си върши работата на личен лаптоп и в извънработно време? Нормално ли е за "държавата" да говорят, сумтейки под носа си и полицаите, и подсъдимите, и пенсионерите, и студентите, и бизнесмените, и ромите, и неонацистите? Ако всички те имат общ враг, значи имат и общи интереси? Но така ли е? Или просто е много по-удобно да обобщаваме? Да не вземем да обидим някого? И когато министърът ни дойде на гости в нашето село, в нашия университет, на нашата конференция да му се усмихнем с чиста душа и да не го натоварваме, а да ръкопляскаме, ръкопляскаме...
Когато има политически проблем, е трудно да се отсеят виновниците, защото обикновено са замесени прекалено много хора. Сега обаче ни се отдава такава възможност. ВСС тотално опетнява и запраща в кошчето за боклук съда като институция с поредица неадекватни решения, от които интерес има не обществото, а само отделни негови членове. Съсипването на едната от трите власти е ужасно опасно. И трябва ясно да се разбере, че никой няма изгода от загубата на доверие в съда. Той не бива да се превръща в универсалния виновник - в новата "държава". Пътят към неговото реабилитиране минава през оставката на Владимира Янева и целия Висш съдебен съвет. Защо? Погледнете ето тук:
Наказателен съдия без опит в административното право начело на Върховния административен съд
"Семейна приятелка на Цветанов оглави Софийския градски съд"
Янева направила всичко възможно да бави делото "Софийски имоти"
Въпреки че по темата се говори от седмици наред, не бива да се отказваме да настояваме за оставките на Съвета. Супер нагли са, че не си тръгват, въпреки цялата пoмия, която се изсипа върху тях. Ако бях свестен човек, член на ВСС, дори и да нямах нищо общо с машинацийките им, щях да се махна само за да не се излагам. А те всичките (без двете съдии Капка Костова и Галина Захарова) си стоят там.
Хора, не разбирате ли, че "държавата" се гради от лица, членовете на ВСС са част от нея и трябва незабавно да си ходят. Въобще - крайно време е, когато имаме конкретните имена на конкретните виновници за някакъв проблем, те да бъдат притискани, докато престанат да дишат.
В същия сезон следват: Георги Колев, Цв. Цв. и др.
В държавата България има разделение на властите на три - законодателна, изпълнителна и съдебна. Има институции - Народно събрание, Министерски съвет, Съд. Те от своя страна имат своите подразделения - например - Парламентарна група на Атака, МВР, Софийски районен съд. Има и личности - премиер, министър, някакъв президент дори...
Въобще, казвайки "държава" кого имаме предвид и правилно ли е постоянно да обобщаваме дотолкова? Кой има изгода от липсата на конкретика - корумпираният или неговият колега, който си върши работата на личен лаптоп и в извънработно време? Нормално ли е за "държавата" да говорят, сумтейки под носа си и полицаите, и подсъдимите, и пенсионерите, и студентите, и бизнесмените, и ромите, и неонацистите? Ако всички те имат общ враг, значи имат и общи интереси? Но така ли е? Или просто е много по-удобно да обобщаваме? Да не вземем да обидим някого? И когато министърът ни дойде на гости в нашето село, в нашия университет, на нашата конференция да му се усмихнем с чиста душа и да не го натоварваме, а да ръкопляскаме, ръкопляскаме...
Когато има политически проблем, е трудно да се отсеят виновниците, защото обикновено са замесени прекалено много хора. Сега обаче ни се отдава такава възможност. ВСС тотално опетнява и запраща в кошчето за боклук съда като институция с поредица неадекватни решения, от които интерес има не обществото, а само отделни негови членове. Съсипването на едната от трите власти е ужасно опасно. И трябва ясно да се разбере, че никой няма изгода от загубата на доверие в съда. Той не бива да се превръща в универсалния виновник - в новата "държава". Пътят към неговото реабилитиране минава през оставката на Владимира Янева и целия Висш съдебен съвет. Защо? Погледнете ето тук:
Наказателен съдия без опит в административното право начело на Върховния административен съд
"Семейна приятелка на Цветанов оглави Софийския градски съд"
Янева направила всичко възможно да бави делото "Софийски имоти"
Въпреки че по темата се говори от седмици наред, не бива да се отказваме да настояваме за оставките на Съвета. Супер нагли са, че не си тръгват, въпреки цялата пoмия, която се изсипа върху тях. Ако бях свестен човек, член на ВСС, дори и да нямах нищо общо с машинацийките им, щях да се махна само за да не се излагам. А те всичките (без двете съдии Капка Костова и Галина Захарова) си стоят там.
Хора, не разбирате ли, че "държавата" се гради от лица, членовете на ВСС са част от нея и трябва незабавно да си ходят. Въобще - крайно време е, когато имаме конкретните имена на конкретните виновници за някакъв проблем, те да бъдат притискани, докато престанат да дишат.
В същия сезон следват: Георги Колев, Цв. Цв. и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар