сряда, 20 юли 2011 г.

Zlatna Ribica



Кафе "Златна Рибица" в Сараево, в което има танцуваща златна рибка на име Алиша, джаз от 50-те, а в дамската тоалетна - гримове, бельо, дамски превръзки, душове, стар телевизор, телефон, чорапогащник, парфюм.





сряда, 13 юли 2011 г.

Към връх Безбог



Връх Безбог е едно ужасно красиво място. Намира се над хижа "Безбог". Хижата от своя страна се намира над хижа "Гоце Делчев", до която може да се стигне с кола. А в случай на липса на такава - и пеш, от Добринище. Ние влязохме във втората хипотеза и направихме едно дълго пътуване. Първо с БДЖ до Благоевград.



После хванахме автобус до Добринище, тръгващ от Частната автогара на Благоеврад, която се намира съвсем до жп гарата. В Добринище ядохме по един таратор и продължихме пеша нагоре към Гоце Делчев. Пътят е 10 км. по шосе. Обаче ние се загубихме. И тук е моментът да кажа, че табелата, указваща Хижа "Гоце Делчев" и сочеща наляво в една отбивка от шосето по горска пътечка, е грешна! В един момент си нямахме идея къде се намираме, но пък в крайна сметка се оказахме на едно райско поле, заобиколени от планини и всякакви такива страхотни неща. След лутане по него и почти по тъмно се озовахме пак на шосето.



И въпреки амбициозните ни планове да се качим до хижа "Безбог" още първия ден, се оказахме замръкнали на хижа "Гоце Делчев". Там пазачите са мили хора. Опънахме си палатката непосредствено до хижата. Те не се караха и дори ни казаха откъде да си съберем дърва за огън. Заспахме на чували под звездите.



На сутринта се разделихме на две. Едните хванаха лифта към хижа "Безбог", другите тръгнахме нагоре пеша в някаква луда надпревара с лифта. По табелите е указано, че разстоянието е около 2.30 ч. Но го взехме за доста по-малко. Маркировката е добра. Почти през цялото време се върви по пистата. Така че е стръмничко. Самата хижа е на невероятно място. Била съм там през зимата, без въобще да подозирам, че има толкова красиво езеро отпред.



Пихме вода, наплискахме си лицата и продължихме напред под палещото пиринско слънце към върха, който изглежда съвсем полегат и приятен отдолу. Но колкото повече наближава, толкова по-абсурдно ти се струва да го стигнеш.



Накрая остават само камъни, а пътеката се губи много лесно. Поне аз я загубих много лесно. Оказах се сама. Легнах под сянката на един камък и реших официално, че се предавам. После обаче може би под заплахата някоя змия да се появи около мен, реших да пробвам още малко. И така, на четири крака, камък по камък, след 10 минути бях горе. Всичко това си заслужаваше. Гледката е страхотна. И по-скоро потвърждава наличието на някакви свръхсили, отколкото да ги отрича.



Снимки: Божидар Стефанов и Таня Миткова

вторник, 12 юли 2011 г.

А вие къде излизате вечер?



Току що попаднах във фейсбук на това. Убили са момиче в Борисовата градина вечерта след концерта на Джудас Прийст в София. Подробностите са ужасни. Не знам дали има как да спасим децата си във фейсбук. Знам, че полицията трябва да задържи убиеца, съдът да го осъди. Това е ясно. Притеснява ме обаче най-вече превенцията. Столична община все едно не живее в София. В момента около 50% от всички млади хора посещават след работа и училище няколко добреизвестни места - големите паркове, Народния театър, градинката пред църквата "Св. Седмочисленици"... Не са си вкъщи, нито по заведенията. Топло е. Приятно е да си навън, ако нямаш възможност да избягаш към морето и планините. Но Общината очевидно не забелязва. Извинете за изместването на фокуса, но пред Народния дори няма общодостъпни тоалетни. И затова по-буйните храстчета миришат отвратително. Ако Общината смята, че пиещите бири ще се махнат от там, се лъжат. Елементарни неща могат да се направят за сигурността на хората. Първото е осветление. Борисовата е тъмна като в рог. Особено в близост до супер популярното заведение "Порк Пай", близо до което явно е станало и това престъпление. Човек няма как да си хване такси от там. Вариантът е надолу към Орлов мост или нагоре. Много хора избират нагоре. И аз съм го правила. Нямала съм друг избор, ебаси. А не е толкова скъпо за една община да пусне някакво енергоспестяващо осветление. Не се карам, не обвинявам цялата държава за съществуването на някакви психопати, но дано сега се реагира адекватно и бързо.

И извън темата - но, ако някой се държи неадекватно и ако срещу някого трябва да се протестира, то това са най-вече репортерите (извън този репортаж тук, който обаче излезе чак в сряда). Кой им дава право да лепят етикети "клошарка", "продавачка", "пияна". Без никакви доказателства, без разследване. Все едно половин България не пие всяка вечер. Все едно има нещо лошо в това да си навън, вместо в някое заведение. Все едно да си продавачка е мръсна дума. Все едно половината журналисти у нас нямат сериозни проблеми с алкохола. И все едно това, че момичето е пило в Борисовата оправдава по някакъв начин случилото се с нея...

четвъртък, 7 юли 2011 г.

ВСС - там, откъдето си дошъл



Хората, с които ежедневно контактувам, биха могли да се впишат в различни етикети - работохолици, мързели, сноби, ученици, готвачи, лекари, планинари, смотаняци, пропадняци, бизнесмени, простаци, красавци, светли, тъмни, лоши, забавни, скучни... едното или комбинация или всички на куп. Няма значение. Това са просто етикети. Разминаваме се на улицата, пием бири, подслушвам им разговорите в метрото, работя с тях, срещам се с тях, виждам ги по телевизията, чета статусите им в социалните мрежи... И постоянно чувам мнението им. Което е хубаво... Да имаш мнение имам предвид. Но колкото и да са различни са свързани от едно. Постоянното мрънкане срещу държавата. Удивително е колко са еднакви, когато произнасят думата "държава", физиономията, която правят, начина, по който повдигат веждите си и отбранителната поза, която заемат срещу всеки, който ги попита какво имат предвид под "държава". "Ами всичко, всичко, бе - ти сляпа ли си, не виждаш ли в каква... "държава" живееш".

В държавата България има разделение на властите на три - законодателна, изпълнителна и съдебна. Има институции - Народно събрание, Министерски съвет, Съд. Те от своя страна имат своите подразделения - например - Парламентарна група на Атака, МВР, Софийски районен съд. Има и личности - премиер, министър, някакъв президент дори...

Въобще, казвайки "държава" кого имаме предвид и правилно ли е постоянно да обобщаваме дотолкова? Кой има изгода от липсата на конкретика - корумпираният или неговият колега, който си върши работата на личен лаптоп и в извънработно време? Нормално ли е за "държавата" да говорят, сумтейки под носа си и полицаите, и подсъдимите, и пенсионерите, и студентите, и бизнесмените, и ромите, и неонацистите? Ако всички те имат общ враг, значи имат и общи интереси? Но така ли е? Или просто е много по-удобно да обобщаваме? Да не вземем да обидим някого? И когато министърът ни дойде на гости в нашето село, в нашия университет, на нашата конференция да му се усмихнем с чиста душа и да не го натоварваме, а да ръкопляскаме, ръкопляскаме...

Когато има политически проблем, е трудно да се отсеят виновниците, защото обикновено са замесени прекалено много хора. Сега обаче ни се отдава такава възможност. ВСС тотално опетнява и запраща в кошчето за боклук съда като институция с поредица неадекватни решения, от които интерес има не обществото, а само отделни негови членове. Съсипването на едната от трите власти е ужасно опасно. И трябва ясно да се разбере, че никой няма изгода от загубата на доверие в съда. Той не бива да се превръща в универсалния виновник - в новата "държава". Пътят към неговото реабилитиране минава през оставката на Владимира Янева и целия Висш съдебен съвет. Защо? Погледнете ето тук:

Наказателен съдия без опит в административното право начело на Върховния административен съд

"Семейна приятелка на Цветанов оглави Софийския градски съд"

Янева направила всичко възможно да бави делото "Софийски имоти"

Въпреки че по темата се говори от седмици наред, не бива да се отказваме да настояваме за оставките на Съвета. Супер нагли са, че не си тръгват, въпреки цялата пoмия, която се изсипа върху тях. Ако бях свестен човек, член на ВСС, дори и да нямах нищо общо с машинацийките им, щях да се махна само за да не се излагам. А те всичките (без двете съдии Капка Костова и Галина Захарова) си стоят там.

Хора, не разбирате ли, че "държавата" се гради от лица, членовете на ВСС са част от нея и трябва незабавно да си ходят. Въобще - крайно време е, когато имаме конкретните имена на конкретните виновници за някакъв проблем, те да бъдат притискани, докато престанат да дишат.

В същия сезон следват: Георги Колев, Цв. Цв. и др.