четвъртък, 31 март 2011 г.

Добро утро





Представяте ли си, че са минали 20 години, откакто излезе тази песен? Слушам я в момента, случайно попаднах на нея и се сещам за предаването "Добро утро" по БНТ с един водещ с големи очила, Бар Наздраве, Милион и едно желания и едни бухтички, които баба ми вече отдавна не прави.

сряда, 30 март 2011 г.

Брояч



Иии... тъдъдъм, цели 3 години и половина по-късно блогът ми се сдоби с уеб каунтър. Не защото мога да се похваля с липса на суета, а защото не знаех как. Пробвах веднъж с гугълския брояч, не стана и се отказах. Но вчера опитах пак и се оказа, че не е сложно. И, о изненада, за 35 часа имам 76 уникални посещения. Аз направо мога революция да направя, бе! А си мислех, че пиша само на Яна, Диана и Роксана. Тъпото е, че усещам някакви пристъпи на вманиачаване и втренчено рефрешване на страницата с посетителите. Хем се четкам, хем искам още и ме е страх да не вземе да се загуби смисълът и да стана неприятна.:)

Фейсбук драма



Една приятелка си счупила ръката на ски вчера, докато карала борд фрийрайд някъде под Мон Блан, възсядайки лавини и правейки кълба във въздуха. Обади ми се да се оплаче. Не че ръката й е счупена, а че не може да си ъплоудне статуса във Фейсбук, където да опише какво се е случило. Ситуация без изход. Ако някой измисли някакъв вариант, да й пише по имейла. Аз ще отговоря.

понеделник, 28 март 2011 г.

MANU CHAO - HAMBURGER FIELDS (LIVE)



На първия концерт на Ману Чао в София било много хубаво. В далечната 2002 г. на 5 юни той излязъл на сцената и свирил примерно час и половина, изпял си всички хитове, поклонил се, както си му е редът и си тръгнал, заедно с музикантите. Имало няколко хиляди души, примерно 5. Поръкопляскали и в един момент и те си тръгнали. Останали само някакви си там 100-200 човека, които се мотаели и не им се тръгвало изобщо. И докато си се мотаели такива и се чудели как да се прибират от Зимния дворец, на сцената се усетило размърдване. И вместо сценични работници, там се мъдрел наш Ману с огромен конусовиден коз в ръката. Седнал си спокойно и почнал нещо да си говори с някакви хора и с публиката, да си пуши, да си пие бира, да си пуши, да си говори, да си пие бира и в един момент казал, примерно: Вамос, тиооос! И почнал всичко отначало, след като, разбира се, съвсем братски прехвърлил цигарата на публиката отпред. И още час и половина дивял по сцената и си пял пял... Аз тогава не съм била там, не съм пяла, така са ми разказвали. Пропуснах го и за концерта му в Бостън, където билетите свършиха буквално за минути. Пропуснах го и сега ноември месец, когато беше в Скопие, а аз учех за държавни. И този пропуск е от най-дразнещите в живота за мен. Защото той не е просто музикант и певец и там някакво лице, а си има цяла лична заразяваща философия, такава каквато са имали/имат само хора като Боб Марли и Боб Дилън. Без капка суета, той е един от най-продаваните изпълнители на земята изобщо. Латинска Америка и благодарение на това САЩ са му в ръцете, Париж, Барселона, Лисабон, София, всички големи градове във всички държави по света си имат по няколко свои местенца, в които всяка вечер се чува поне по една песен на Ману Чао или на Мано Негра. И поне половината от хората в тези барчета знаят "Бонго Бонг" и "Мала вида" наизуст. Което си е успех. И Ману си е богат. А ако отидете в Готическия квартал на Барселона и се запознаете с първия срещнат местен, вероятно изглеждащ почти толкова небрежно, колкото Ману, той на драго сърце /след като ви обясни, че му е приятел, колега или дори брат/ ще ви покаже блока, в който изпълнителят живее и вие ще си кажете: "Браво, бе", плесвайки се по челото. Защото това е съвсем обикновеният блок и по нищо не изглежда като да приютява милионери. С две думи: Ману е готин и нямам търпение да дойде на 14 април в София. Този път по всичко личи, че няма да го изпусна.

връх Баба




*

Връх Баба се намира в Западна Стара планина, на изток от София и със сигурност не е най-красивото място там. Малко е жълтеникаво и ниско и ми е най-малко любимата част от Стара планина в сравнение с уникалната красота на билото в Централен Балкан и ниската странна самотна обезлюдена Източна част. Но пък е близо до София и маршрутът, по който минахме в събота, предлага възможност за супер приятно раздвижване, без да е тежък.


Значи, взехме си ранния влак до Буново в 8.40, слязохме и се върнахме назад в посока онзи мост.


Минахме под него и продължихме напред по една пътечка, доста широка и съвсем полегата. След около половин час ходене, вдясно идва една табелка, указваща посоката към хижа Чавдар. След това следва изкачването, което е около час – час и половина. Но не е особено тежко.

Хижата е странна, спала съм там веднъж и хижарят е мил човек, но не е особено приветлива. Има един огромен салон с десетина маси и обстановката е студена. Отпред има чешма и много пейки, така че ядохме навън и тръгнахме нагоре. Малко след нея излизаме на билото и започва маркировката на Ком-Емине, червено и бяло. Ще познаете връх Баба по странните обекти, които са разположени отгоре, като някаква станция на извънземни, която всъщност обаче отблизо се оказва на военни. Стигнахме един паметник, ограден с ограда и с пейка вътре. После само напред по пътя и нагоре. И сме на върха. Военните са си сложили заплашителни съобщения на оградата и пише нещо от сорта: "Не влизай, стреля се без предупреждение", което, разбира се, провокира десетки олигофренски снимки отпред.


После слязохме от върха и продължихме по пътя към Мирково. Той е коларски път. И е доста широк, върви точно под върха, минава през една гора, после излиза от нея... и в някакъв момент човек стига железопътната линия, която минава през Мирково. За съжаление гарата е далеч от селото (около 2 км.) Човек няма време и сили да отиде да си вземе една бира след дългия ден, но казвам - човек, не и нашият маратонец Цанко, който си остави нещата и се втурна надолу към центъра, като след има няма 15 минути получихме 4 двулитрови бири, няколко пакета солети и фъстъци.


И така.



*Снимките са на Мария Лукарска, Илияна Матова и Владимир Маринов

петък, 25 март 2011 г.

Мариус Куркински 2



Ако искате да знаете, пак го гледах Мариус в "Български разкази". Във вторник. Този път вече беше страхотно от началото до края. Не се разсеях нито за миг и просто се удавих в тази постановка, без да се притеснявам на другите дали ще им хареса. Бях на първия ред и най-алчно изпивах всяко движение и поглед. Не ми се беше случвало нещо по-истинско от месеци. По едно време, между първия и втория разказ, имах чувството, че нещо не е наред с него. Държеше се като пиян, олюляваше се, правеше дълги паузи, сядаше често често, гледаше публиката с някаква огромна умора в погледа. Може би беше търсен ефект, може би не, така или иначе няма как да разбера. После изведнъж рязко се промени, връхлетян от енергия и пълно отдаване на думите. След постановката се запознах с него и имах отвратителното чувство, че всичко, което казвам, звучи фалшиво, ограничено, безсмислено, инфантилно, нелепо. Как се говори с такъв човек, не знам. После се замислих, че трябваше да му кажа две неща, които е толкова важно да направи: да изиграе някой герой на Достоевски, най-добре Разколников или княз Мишкин, или Дмитрий Карамазов и че (какво ще прави, ще струва, има-няма, заем ще стори, не знам, но...) трябва да има наследници, просто не може да не предаде този гений на някого.

сряда, 23 март 2011 г.

Modern Art



10x2Yana&Olga

Това във връзка с изложбата, посветена на Еротиката в Галерията за модерно изкуство на Оборище 10, на която хванахме явно предпоследния ден, защото пише, че е била до 24 март. И въпреки че за произведенията, изложени там, важеше с малко по-голяма сила първата част от сбора, изложбата беше интересна, малко вулгарна и неспирно водеща към омагьосания кръг на горната дискусия. Дотогава не бях ходила в галерията, ужасна съм по отношение на изобразителното изкуство и съвсем не се интересувам. Но сега гледам да го поправя, доколкото мога с това, с което разполагаме в България. Малко ме плашат галериите и страдам от обичайния комплекс, че видът ми крещи: "Аз не разбирам от модерно изкуство", но тази малка галерийка е предразполагаща, никой не ти обръща внимание, дори ни казаха, че няма проблем да разглеждаме с чаши от онези тугоу кафета наблизо. Просто влизаш, гледаш и си тръгваш, няма вход, няма зли лели уреднички. Съвсем модерно.

Следва AMERICAN ART (1-ви април – 15-ти май).

понеделник, 21 март 2011 г.

Видях Aлефа



Цитат от края на съчинението "Алефа" на Борхес. След като прекарах дни наред в четене на събраните му съчинения и в крайна сметка попаднах на "Алефа" всичко в главата ми бавно почна да се подрежда и идеите на аржентинския писател да се изясняват малко повече от преди. Обожавам Борхес, защото той не държи да бъде разбран, но дори в сложността на мислите му и отдаването им върху парчето хартия, има нещо ужасно красиво. Като онзи разказ "Другият", където Борхес среща Борхес на една пейка в Бостън, гледаща към Чарлс Ривър. Възрастният Борхес разбира, че до него стои самият той от младежките си години в Женева, но младият е убеден, че става въпрос за сън. Двамата провеждат кратък разговор, успяват дори да поспорят, въпреки че Старият Борхес си дава ясната сметка, че спори със себе си. Какъв е смисълът да го прави? А младият спи и сънува, че старият го среща и младият, когато остарее, ще срещне себе си и вече той ще е старият, който се среща със младия себе си, който сънува, че го прави, но ще остарее и ще срещне себе си и... какъв е този кръг изобщо, кой мисли и пише по този начин? Вдъхновението му идва от "Двойникът" на Достоевски, която търся в момента, но засега безуспешно.

Аура в газоразрядна камера




(Обява на Раковска)
Хората толкова ли са го закъсали с душевното си здраве? Защо да ходят на диагностика на аурата, вместо да отидат на хубав филм, на театър, да отидат пеша на работа, да се качат на някой връх в събота, да поговорят с приятел. Какво им става? Искам да знам. Дали и мен ме заплашва същия упадък.

сряда, 16 март 2011 г.

Магистрали и култура



"Виждате, няма български премиер, който седем пъти е ходил на театър и миналия ден пак вика: абе, това "Сако от велур" виж кога е, това е нещо интересно... Ами, да ви кажа, той е уникален случай. Почна сам да се интересува наистина... човек трябва да се запали."

Вежди Рашидов, министър на културата, за премиера Бойко Борисов пред БНТ

"Ако се вземе по едно изречение от думите на всички наградени, може да се сглоби това, което е приоритет на правителството - магистрали и култура."

Бойко Борисов на церемонията на награждаването на "Чудесата на България", организирано от в. "Стандарт"

В случай, че някой е изпуснал първия и последния цитат на Капитал миналата седмица.

неделя, 13 март 2011 г.

Акция "Кабел"




Не знам дали ви се случва често да си вдигате нагоре главата като ходите по улицата, но ако не го правите, уверявам ви - изпускате много. Първо - слънцето, за което абсолютно забравям, особено в обичайните за него сезони, второ - готините сгради със страхотни балкони из центъра и трето - кабелите. Кабелите в София са необичайно много и са част от характеристиката на града. Едно от тези неща, които ние, живеещите тук, не забелязваме, но със сигурност впечатляват адски много туристите. Те са хиляди, замотани един в друг, висящи над главите ни, оплетени с паяжини и насекоми и с напълно непроследими начало и край. И ето в петък в офиса изгасна интернетът и край. Работата естествено замря, след кратка проверка на място в БТК се оказа, че Столична община реже незаконните кабели. И, докато сред разговори за това "в каква държава живеем" аз се придвижвах от точка А до точка Б по Раковска, улицата като че ли беше пробудена от зимен сън. Всички наизлезли навън - врати, стълби, дупки, шахти, отвсякъде висят или се появяват хора. И никой не работи, а зяпа майсторите, които кърпят кабелите. Не знам, ама мен ме кефи, че ги отрязаха. Като нещо е незаконно, такова е и трябва да се махне. Сега БТК вероятно няма веднага да прокарат кабелите си подземно. Но пък след още две такива акции ще се замислят. И накрая ще се отвори по-ясна гледка към хубавите балкони и слънцето. Харесват ми акции с твърда ръка, които не са на МВР.

петък, 11 март 2011 г.

Radiohead - The King of Limbs [Full Album]





Въпреки че новият албум на Редиохед е с фиксирана цена и, за разлика от "In Rainbows", не определяме ние колко пари да дадем за него, явно на групата не й пука особено за авторски права. Това видео си седи в ютюб вече 3 седмици и уплътнява работното ми време без никой да го пипне. След време всички ще са така и ще печелят само от концерти, ако са наистина добри, за което е ставало дума и преди.