Свалих го на много лошо качество и вероятно за това не останах толкова впечатлена, колкото очаквах. Но и не само. Проблемът на американските филми с хубави идеи е, че са американски. По някаква необяснима причина дори задълбочен филм не може да мине без безкрайни екшън сцени на преследване и излишни любовни драми. Което донякъде ме и въздържа да го гледам за втори път - на кино. Не беше убедителна историята с децата, не беше ясно каква е тази фирма срещу него, ролята на китаеца в началото.. някакви дребни неща, които обаче дразнят. Елън Пейдж също ми е лигава. Огромният плюс на филма обаче беше присъствието на Марион Котияр. А и самата покълваща идея - ами ако болката боли повече от смъртта или ако умирането е просто събуждане в друга реалност?
Скоро гледах друг подобен филм с Гуинет Полтроу и Пенелопе Круз - The good night. Далеч не толкова скъп, но за тези, които се интересуват от темата за живота в сънищата..
Няма коментари:
Публикуване на коментар