неделя, 27 юни 2010 г.

Парад, не парадиране



Тук може да намерите репортаж на бТВ по повод провеждането на вчерашния гей парад в София. Репортажът ясно показва грешката, която вчера направиха всички български медии. Сутринта фотографите и операторите се втурнаха след хомофобите, а следобяд разцъкваха с хомосексуалните. После обединиха двете в едно и... ето ти супер 5-минутен репортаж /съответно 2-3 страници/ в момент на липса на убийства, земетресения, войни и тем подобни запълващи дупките събития. Според мен обаче беше излишно да се говори за първото шествие. На омразата не трябва да се дава ефир, защото така се легитимира, а ние само си говорим за толерантност. Хейтърите от шествието със сигурност ще си останат такива, въпросът е, че докато ги дават по телевизията, поведението им ще се счита за нормално.

Примерно бай Пешо от втория етаж си седи пред телевизора и си казва "така, така, прави са си хората, не искам тия гейове да ми развращават децата." Защото средностатистическият българин като чуе деца и морал случайно минавайки покрай телевизора, сърцето му се свива и край. Оттам нататък върви го убеди, че никой няма да му пипа нито едното от двете.

На мен скин групичката ми изглеждаше доста по-страшна за бъдещите ми деца. Човекът, който каза, че не планира вечерта да се пържи в ада, а ще ходи на дискотека, бих си го взела даже за детегледач.

Два разбити мита





Това е синът на Майкъл Джексън, казва се Принс и е на 14 години. А това на дясната му ръка са първите признаци на болестта витилиго. Цветът на петното някакси напомня цвета на лицето на баща му през последните години. Колко странно как една снимка може да докаже две неща - че Майкъл е биологичен баща на децата си и че побеляването на кожата му не е било звездна прищявка, а последица от болест. И колко тъпо, че това става по този начин и чак сега.

вторник, 22 юни 2010 г.

Ловък престъпник на струни



Годишнината от смъртта на Майкъл Джексън наближава. Днес попаднах на това клипче. Въпреки че по принцип не обичам кавърите на Майкъл (в повечето случаи те просто доказват колко гениален беше той), този тук се е получил много добре.

понеделник, 21 юни 2010 г.

Park Live Fest '10



Нощ Втора - Готан Проджект. Невероятен концерт. Ужасно време. И липса на капка мисъл у организаторите - кал, локви, никакви "сухи" пространства, платени дъждобрани. Два часа дупка между Блуба Лу и хедлайнерите. Сега че не са виновни за времето. Не са. Обаче като организираш такова масово мероприятие, ти трябва Б вариант. Нищо не пречеше Колд Кът или Голди да нарушат разписанието и да излязат преди Готан, примерно. Верно че нямаше да се впишат съвсем, но по-добре, отколкото музикалния вакуум, който настъпи в бурята.

Снимката е правена на летище София. Терминал 2. Което към 2 ч. през нощта беше пълно с дъждобранести смешни хора с мокри коси, размазан грим, кални обувки, зъзнещи, потракващи със зъби, ама сравнително усмихнати чакащи таксито, за да завършат вечерта си на топло под душа. Само дето още поне 500 човека там чакаха същото и като цяло процедурата отне време.

вторник, 15 юни 2010 г.

Стерео Настроение



Слушам напоследък музика от един хубав сайт, който предлага различни списъци с песни за различни настроения. Например - за готвене, за пътуване, за писане, за хубаво време, за лошо време, за мислене, за ходене, за руут 66, за рисуване, за губене в Ямайка, за задръстване, за плетене, за колело и т.н. Препоръчвам ви го, защото е свеж. Най-чаровното е, че ни отървава от взимането на решение каква музика да слушаме. От постоянното тичане до уинамп, ютюб или айтюнс. Е, не е като Пандора, но пък е далеч по-добър от Сонгза и по-удобен от плейлистите в Ютюб, въпреки че май действа на същия принцип.

Дефиниране




Нуждата на юристите от дефиниране и усложняване е пословична. И ако бяха само франчайз, форфетинг или факторинг - ОК. Но понякога се стига до смешки, понеже трудно може да се намери дума, която да не е обяснена подробно в някои "допълнителни разпоредби" на някой закон.

Така например законът за корпоративното подоходно облагане сочи, че

"Разходи за реклама" са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.

Законът за акцизите е дори по-обстоятелствен. Според него "Цигари" са годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети; или цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула; или цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са увити в цигарена хартия.

А според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс "Предаване по електронен път" е предаването чрез електронно оборудване за обработка (включително цифрово компресиране) на данни и чрез използване на кабел, радиопредаване, оптични технологии или всякакви други електромагнетични средства.

Законът за местните данъци и такси пък регламентира видовете патентни дейности, които наред с разни дърводелски услуги, платени паркинги и търговия на дребно, включва ветеринарно-фризьорски услуги, отдаване на /забележете/ видеокасети под наем, гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти, ремонт на чадъри, както и санитарни възли, наети под аренда.

Сигурно да работиш като човек, който дефинира понятия в закони, е най-гадната работа на света.

четвъртък, 10 юни 2010 г.

nadie es ilegal




nadie es ilegal
Originally uploaded by rafaelsan5
Внезапен флашмоб или по-скоро протест се е случил днес на Попа - в линка има хубави снимки на Надежда Чипева от Капитал. Поводът е надигащата се ксенофобия в България. Преди дни група скинари пребиха няколко човека, които отиваха на протест срещу т. нар. "Дом" за временно настаняване на чужденци в Бусманци. Място, в което "нелегалните" се изпращат и което прилича много повече на затвор. Не съм била вътре, защото пропусквателният режим е по-затегнат и от затвор и не се допускат нито редови граждани, нито журналисти, но достатъчно подробности ми бяха разказани от хора, които са влизали вътре. Проблемът на хората без документи не е от днес и не е само у нас, но омразата, която обществото ни таи към различните се надига и то не само у някакви отявлени скинари. Достатъчно е човек да прегледа мненията в един средностатистически форум, за да разбере, че проблемът на България са "циганите", турците още са с безапелационен статут на поробители, Македония е наша, а някой някога ни е прецакал и ни е взел допълнителните две морета, които, разбираш ли, ни се полагат по презумпция. Разсейвам се. Думата ми беше за протеста. Адски съм доволна, че нещо такова се е случило днес. Щях да отида, ако не бях получила мейла с поканата с 4 часа закъснение. Но началото е поставено и, сигурна съм, няма да е за последно. Колкото повече се говори за това, че всеки има право да живее в България и всеки има право да чака на опашката до теб, толкова по-бързо ще се примирим, че светът се развива, националността губи значението си, цветът също, а хората в крайна сметка са толкова подобни, че биха били напълно еднакви, ако не бяха различни... в което им е красотата.

Чалга * килд дъ дизайн



Партито в градината на НХА, организирано в рамките на SofiaDesignWeek снощи приключи към 10.30 - 11. Въпреки че беше слабо, в сравнение с първата вечер, имаше хора, които се забавляваха в Двора. Знаете, жени с шарени чорапогащници, огромни очила с диоптър и черни шапки, както и мъже - в горе долу същия вид. Хора с хубави професии, с пари, примерно. Хора, които изглеждат и се държат така все едно не живеят в България. И които вероятно наистина са успели на нашите ширини. Но те не са важни в случая. Важното е, че партито приключи в най-културното и законосъобразно време и съответно музиката бе изключена. В момента, в който това се случи, се чу... алтернативното парти. Пред Александър Невски е имало концерт на Пайнер явно, очевидно... ушевидно не ами... ушечувно. И целият дизайнерски рай изведнъж прерасна в някаква разкъсваща сърцето чалга за силни жени и гадни мъже, много алкохол и минаване на червено по улиците на някой провинциален град и т.н. Чалга стар килд дъ дизайн, дет' се вика. Не че нямаше последствия , ама въпросът е принципен. А принципът е, че в Бг и да излезеш от калта и да направиш нещо различно, и да успееш в правенето на нещо различно, в крайна сметка чалгата се оказва по-силна и по-нахална и по-до късно. Някой би намерил чар в това. Кустурица, евентуално. Мен обаче много ме издразни.

сряда, 9 юни 2010 г.

Friendly Fires - "Kiss Of Life"




Сигурно ще кажете, че ви е смешен или че не може да взима високите тонове обаче това е най-доброто нещо, което бях намирала напоследък. Ебаси заряда има в тази песен и това момче се движи страшно красиво. По отдаденост ми прилича малко на Zachary Condon от Бейрут. Всъщност и по глас и външен вид. Отивам да проверя дали не е същият..

вторник, 8 юни 2010 г.

Marius Kurkinski - Kletva



Малко известна песен от 1996 г. Кога ли ще почне пак да прави музика?

Ограниченост




First-Cherry
Originally uploaded by A. Saleh
Това е да живееш в череша и тъкмо като видиш света извън нея, хората панически да ви изхвърлят и двамата през балкона... И това да бъде добрият вариант.

Няма място за глас зад кадър




Винаги съм се дразнела на гласа зад кадър. Обикновено издава режисьорска слабост. Така че много се зарадвах, когато Братя Коен най-хладнокръвно убиха собствения си глас зад кадър 5 минути след началото на "Няма място за старите кучета" и около минута след като го бяха срещнали лице в лице с публиката. Самият филм чак сега го гледах. Ама е на нивото на Големия Лебовски. Неприятно прилагателно, но - задължителен.

Спирки



Някъде там, нагоре, в планинските селца, където кракът ви не е стъпвал, нито е минавала нечия случайна гума.. стояха те и чакаха някой да се спре. Та, какво друго им оставаше?





Заснето из Априлци, Лопян и Ямна.

Какво им се причува на жените



De 'Mujeres al borde de un ataque de nervios'

¿Quieres casarte conmigo?
Mil y una noches no serían suficientes.
No puedo vivir sin ti.
Te quiero, te deseo, te necesito.
Aquella noche en la selva fue maravillosa.
¿Por qué no nos casamos por segunda vez?
Eres la geisha de mi vida. Sayonara.
No me importa el éxito si tú estés a mi lado.
Estoy dispuesto a aceptarte como eres.
Estoy a tu disposicion.

La Lupe - Puro Teatro




Като веднъж казах, че Алмодовар е новият Тарантино за филмова музика, много съм се била объркала. Доказва го тази песен от далечната 1988 г. 90-минутното филмче "Жени на ръба на нервна криза" може да има само две песни, но човек цял живот ще ги свързва с него. Колко е важна музиката за възприемането на историите само.

понеделник, 7 юни 2010 г.

Изолация



Човек като живее на седмия етаж, живее и някакси с увереността, че може да танцува по гащи и потник в стаята си на фона на Kanye West. И то без никакво притеснение, че някой може да надникне през прозореца и да разгледа любопитно случващото се вътре. Още една разбита илюзия в моя живот :)

Луси




Луси живее в съседната стая от няколко седмици. Главата й падна, но въпреки това е щастлива.

Hubba Bubba не е това, което беше




Малко преди Орбит и веднага след Турбо, в устата ни се премяташе Тя - Хубба Бубба-та - дебела, сочна и истинска революция в балоните. Докато ги правехме и се чудехме как да ги отлепим от носа си, Тя прибираше със себе си по някоя и друга пломба (от онези черните, дето ги монтираха в старите поликлиники и дори в училищата), а понякога и по цял зъб (вместо подлите бабини практики, свързани с конци и рязко отварящи се врати). Но на кого му пукаше какво губи, когато имаше всичко - огромен розов балон, голям, колкото лицето. Сега Hubba Bubba е на половината размер на Старата, сладкото държи не повече от 5 минути, а балоните са малки и почти прозрачни. От мен да знаете, не си заслужава 50-те стотинки!

сряда, 2 юни 2010 г.

По стъпките на Бенковски





Националният поход „По стъпките на Бенковски” се посвещава на 134-годишнината от смъртта на Георги Бенковски. Туристите преминават през последната – фатална отсечка на Хвърковатата чета, като посещават всички исторически места и природни забележителности на Средна гора и част от националния парк „Централен Балкан” – Златишко-Тетевенската планина. Походът е петдневен – от 21 до 25 май, тръгва се от Панагюрище и се стига до Рибарица, като за това време се изминават над 100 км в изкачване и слизане от Средна гора в Стара планина, от връх на връх. Минава се през с. Оборище, хижа "Сакарджа", възрожденското селце Петрич, с. Буново, хижа „Чавдар”, връх Баба, хижа „Стражата”, с. Ямна, Кордела и на последния ден се стига Костина, местност край Рибарица.

Това е всичко, което знаем за този поход, когато 6 приятели се записваме за него в началото на май. Ходили сме из Стара планина, но има толкова много места, които още не сме посетили, а с водач е хем по-сигурно, хем няма как да ни домързи в последния момент и плановете да се разпаднат. Когато една ранна сутрин пристигаме в Панагюрище, след 2 часа пътуване на пътеката в препълнен „Чавдар”, няма как да не се учудим. Ние сме най-младите, а всички други са от различни туристически дружества от цялата страна и се познават. Включваме се в обща снимка малко притеснени, че не сме попаднали на правилното място. Но са ни нужни само няколко часа, за да разберем, че сме точно там, където трябва.

Походът е сериозно изпитание за хора като нас, разделящи времето си между компютъра, учебника, пейка в парка и евентуално някой и друг бар. Още от старта ни чака огромен стръмен баир и докато задъхани си проправяме път нагоре, си даваме сметка, че за пръв път от толкова време всичко около нас е напълно полезно за здравето - няма облъчване, няма изкуствена светлина, няма цигарен дим. А само природа и движение.

Движение в ритъма на сърцето

Обикновено, когато малка компания качваме някой връх, се изсилваме нагоре, веднага се изморяваме, задъхваме се, спираме често, ядем постоянно. Тук правилата са различни – не се ходи бързо, но пък човек се движи с постоянно темпо, зададено от най-бавния, който ходи най-отпред, зад водача, спира се много рядко и само за „минутка”. А „минутката” на водача Делка Кавъркова няма нищо общо с астрономическата. Туристът има време да се обърне с лице към изминатия път, да поеме дълбоко въздух два пъти и вече трябва да тръгва отново. Въпреки че на ден изминаваме по 30-40 км, въпреки почти казармените правила и липсата на почивка не се изморяваме. Това е, защото неусетно човек наглася крачката си към ритъма на сърцето и то не се натоварва, обяснява Кати Дочева, ръководител на похода. Тя е от Етрополе, постоянно е в планината и като останалите планинари тук изглежда с поне 15 години по-млада.

Без възраст

Постоянно се учудваме, когато някой с вид на не повече от 40 години започва да разказва за внучетата си и казва реалната си възраст. Не вярваме, спорим, искаме лични карти за доказателство и дори когато ги получаваме, не можем да повярваме. Въпреки че разликата, която ни дели с повечето планинари, е от около 40 години, нямаме никакъв проблем с общуването. А и далеч не можем да се похвалим с най-добра физическа подготовка. Освен свежите лица, спокойните характери, неизменните усмивки всички имат невероятно стегнати тела. И никой никога не се изморява. Поне не си го признава. Въпреки че повечето участници са далеч от модерните течения в големите градове, те несъзнателно следват най-актуалните правила – тези на природосъобразния начин на живот. Освен че усилено спортуват, почти никой не пуши, не пият кафе, а чай, ядат много плодове и зеленчуци, рядко месо, стават рано, лягат рано. Не мога да повярвам, че продължавам да съм в България, с връстници на онези хора, които биха вдигнали скандал в автобуса, ако не им освободя достатъчно бързо място, които биха зацъкали с уста при вида на целуващи се младежи, които биха се обадили в полицията само ако пуснем малко по-силно музиката. Тук, в планината, възрастта няма значение.

Безценен опит

В същото време опитът е безценен. Делка Кавъркова е завършила алпинизъм, туризъм и ориентиране в НСА и, наистина, при нея объркване на пътя няма. Дори когато пътеката е обрасла и трябва сами да си поправяме път през шубраците. Твърди, че е достатъчно да разгледа една карта за няколко минути, за да се оправи безпогрешно в която и да е планина, във и извън България. Тя е и организатор и водач на републиканския поход Ком-Емине и нашият „мъничък” поход представлява просто малко гъделичкане на стъпалата за нея. За повечето хора наоколо Ком-Емине е „върхът” в планинарството. Почти всички наоколо са го минавали и не спират да разказват истории за палатки, огньове, китари, гледки, пътечки, мазоли...

Единственият проблем, който нарушава представата за рай, е хигиената. За 5 дни спим на 4 хижи, които са сравнително поддържани и хубави, но топлата вода свършва бързо, има само по една баня, която трудно стига за 30 човека. А след цял ден ходене, в пек и дъжд, и град последното, което му се иска на човек, е да се къпе със студена вода за не повече от минута. Неприятното усещане обаче бързо минава, общите стаи в хижите са достатъчно топли, за да се загреем. Хапваме набързо и денят приключва към 22 ч. На следващата сутрин се размърдваме бодро към 5,30 ч с усещане за свежест. А само час по-късно вече чуваме свирката на Делка, която ни привиква да тръгваме, малко преди изгрева на Слънцето. Самото ходене е пристрастяващо, както и усещането за множество, което се движи в един ритъм. Пет дни след като сме тръгнали нагоре по първия баир, не мога да повярвам, че всичко е свършило толкова бързо и дори не усещам умора в краката си. Имам чувството, че мога да продължа да ходя така с години.