Almodovar's got the soundtrack

Алмодовар върви по стъпките на Тарантино откъм саундтраци. В смисъл, че след като снощи гледах "Пречупени прегръдки" в претъпкания от правостоящи салон на Дом на киното, първото нещо, което направих, беше да потърся музиката от филма. Три песни да пусне, ама и трите да се вписват перфектно значи.
Cat power, мъркаща, меланхолична и ужасно позната

Uffie, електронна, щипка Пийчис, щипка Бритни

Can, парчето арт в тройката, вече пътува към плейъра ми и ще остане там за дълго.


Иначе филмът е страхотен, поне на първо гледане. Хем тъмен, хем шарен. Само накрая героите попрекалиха с откровенията и латиноамериканските съвпадения. Ама айде, може би е било търсен ефект. Все пак и Алмодовар живее на топло.