неделя, 28 март 2010 г.

Earth Hour от балкона



Не претендирам за представителност, но, ако съдя по гледката от моя балкон, Earth Hour в София не се получи задоволително (и) тази година. Аз лично не можах да убедя хората около себе си, че в този един час не постигаш някакъв реален ефект, а показваш ангажираност. В крайна сметка излязох от вкъщи и отидох пеш до центъра и седнах на открито, както правя почти всеки ден и което, така като се замисля, ме превръща в завършен инвайъръментъл френдли човек.

Преди

След

събота, 27 март 2010 г.

Разходка...



...в петък вечер в София по време на току що пристигнала пролет е повече от любопитна. Особено ако дълго не успяваш да намериш своето място и обикаляш нагоре надолу. Минаваш Витошка и слизаш в подлеза, разделящ ЦУМ от Шератон, виждаш сянката на стария храм "Св. Петка Самарджийска" /проверих в гугъл, да/ и докато го гледаш, едва не се препъваш в самотна тоалетна чиния по средата на подлеза.

Продължаваш надолу посока Банята и... припаднал билборд с все булфонските телефони до него, а наоколо полицаи го снимат и се смеят.

Като казах "Баня". Много хубава е станала. Ако ги нямаше паркираните отпред автомобили, гледката би била идеална. По осветление конкурира Народния и е пълно с пейки. Което е сигурен знак, че съвсем скоро и там вечер няма да можеш да се разминеш от хора.

Народния театър.

Пред Народния театър. Изглежда напълно спокойна вечер. Стотици пият, пушат, цапат, пеят, свирят на китара и т.н.

Но всъщност не е. Пред фонтана е адски прашно. Чува се шум от машини. Трактори, камиони, багери вдигат пясък, огромни плоскости. Зимата е свършила. И ледената пързалка бавно изчезва пред очите на хората. Само дето на никого не му пука.

И... пак обратно към Халите. Изпаднала бележка се мъдри на тротоара пред...

...магазин със скъпи грозни рокли

Скоро вече е светло. В квартал Изток... Квартал на богати, които освен че също плачат, очевидно имат нужда да имат някой и друг кон с каруца подръка. За всеки случай.

Както и от мед.


И жълти вестници. Които впрочем вече са десетки. Вероятно се купуват.

понеделник, 22 март 2010 г.

Пролет по време на криза



Завесата се вдига. 20 ч. Борисовата градина. Така наречената сцена. В далечината се чува шум от подрънкващи празни ариани и загорки. Хари събира своите 20 стотинки. Десетки пъти по 20 стотинки. Все пак днес е първият пролетен ден. Хари има много работа. 20-ина пейки. Само около една са насядали петима човека. Усърдно разгонват минаващите наоколо, които ги молят за цигари и за по 20 стотинки. Автобус до родния град. Петимата отказват на всички. До групата приближава мъж. Вид на разорен интелектуалец. Обръща се към пушещия:

Аз цигара знам, че няма да ми дадеш, ама може ли поне една дръпка? Хм.. откога жълтото може да се пуши.. Нищо де, кефиш ме. Бих ти звъннал, ама си забравих чановете. /Възглас с детска наивност в гласа/ Ах, изоставен ром! /Бурно отрицание от собственика на рома - пушещия/ Ооо, съжалявам, беше просто привидение...

неделя, 21 март 2010 г.

Almodovar's got the soundtrack



Алмодовар върви по стъпките на Тарантино откъм саундтраци. В смисъл, че след като снощи гледах "Пречупени прегръдки" в претъпкания от правостоящи салон на Дом на киното, първото нещо, което направих, беше да потърся музиката от филма. Три песни да пусне, ама и трите да се вписват перфектно значи.
Cat power, мъркаща, меланхолична и ужасно позната

Uffie, електронна, щипка Пийчис, щипка Бритни

Can, парчето арт в тройката, вече пътува към плейъра ми и ще остане там за дълго.


Иначе филмът е страхотен, поне на първо гледане. Хем тъмен, хем шарен. Само накрая героите попрекалиха с откровенията и латиноамериканските съвпадения. Ама айде, може би е било търсен ефект. Все пак и Алмодовар живее на топло.

понеделник, 15 март 2010 г.

The Blind Side е тъп



Академията обича когато актьорите не играят себе си, а се преобразяват в тотално различен образ. Сандра Бълок получи Оскар, защото прави наистина силна роля в американска драма, която се различава от обичайните й комедии, романтични комедии и екшън-романтики, където сме свикнали да я гледаме ("Скорост", "Скорост 2", "Мис Таен Агент", "Мис Таен Агент 2" и всякакви такива тъпотии).

Но освен, да кажем, хубавата игра на Бълок в този филм няма никакво развитие, което да си заслужава губенето на 128 минути. Не се случва нищо, освен някакви мелодрами, които Холивуд придъвква по една и съща схема от 50 години. Бедното афроамериканче, богатото американско семейство, бяла къща с двор, дискриминация в училище, лошите тийнейджърки срещу добрата тийнейджърка, снобството чрез лошите приятелки на добрата майка, гетата и как със силата на вродено добродушие можеш да преодолееш лошото им влияние и т.н. Няколко образа със сравнително труден характер а-ха да разнообразят филма на няколко места, но не.

Не. Всичко е смотано от начало до край. Има го и любимият американски футбол. Майкъл естествено се превръща във футболна звезда накрая. А точно когато това става, героинята на Бълок се обръща срещу някакъв неприятник - фен на противниковия отбор, който през целия мач е правел коментари за това колко черен/дебел/висок/тромав е Майкъл и казва: "Ето това е синът ми" или нещо в този дух. И оставя зрителят просълзен да се радва, че доброто побеждава.

Всъщност има една спънка. Която звучи просто нелепо на фона на всичко, което очаквах да се случи. След като Майкъл е приет в университета на осиновителите си, се появява някаква жена от вече забравих каква организация. Тя му заявява, че той е бил осиновен едва ли не само с цел богатото бяло семейство да уреди силен черен футболист за отбора на университета, който са завършили. Това можело да стане тенденция и сред други семейства и било опасно. (?) Майкъл претърпява лека криза, но все пак всичко свършва щастливо за всички. И толкова.

The Blind Side потвърждава твърдението, че Оскарите спокойно могат да идат и при особено тъпи филми.

неделя, 14 март 2010 г.

BG subtitles




Много ми харесва София филм фест. Въпреки че тази година попадам на някакви безумни филми, в които през цялото време нищо не се случва, продължава да ми харесва. Само не ми е ясно защо българите са дискриминирани с по-малък, по-блед и сложен по-отдолу текст в сравнение с английския. Колкото и международна да е схемата, все пак преобладаващият брой зрители са българи, като преобладаващата част от тях вероятно разбират български по-добре от английски. Нали?

azis know-how



четвъртък, 11 март 2010 г.

Диви ягоди



Диви ягоди е невероятна комбинация от думи. Диви. Ягоди. Идва ми да подскачам, докато го произнасям. Диви диви диви. Свободни такива. И танцуващи боси. И тичащи през глава надолу по някой склон. И падащи и ставащи. И пак тичащи. И накрая просто търкалящи се надолу по тревата, без да им пука, че ще се изцапат. И ягоди. Малки, червени. С жълти точици, които като ги нацелиш хрусват леко. Сладки. И криещи се между листата. Невидими. Докато случайно една не се покаже. И хоп - още една. Още една. Цяло поле от ягоди. А досега не ги беше забелязал. И диви, и ягоди. А аз им виках горски. Ама че неподходящо.

Благодаря на Ансамбъл Филип Кутев за тазсутрешното вдъхновение. И на онзи човек, който лепеше плакатите.