петък, 19 февруари 2010 г.

Улична революция




Нещо се случва в София, казвам ти. Може да е от времето, може да е от местата, на които ходя, но... ми харесва. Да, моят град ми харесва. Улиците му оживяват. И говори, каквото си искаш, знам какъв си негативист, обаче не ми пука за плаващите плочки.

1) Хората в метрото не се зяпат втренчено.
2) Усещат се опити на по-бързите да избутват бавните вдясно на ескалатора.
3) Потокът от хора по улиците не спира, дори в дъжд. Те се движат право напред, почти без да си пречат. Намират се и такива, които не просто ходят право напред в дъжда. Четат и книга.
3) Появяват се жени с неприлично къси поли и ярки чорапогащници, без да са чалга.
4) Появяват се все повече хора със скандален вид и все по-малко хора ги забелязват.
5) Музикалните събития, на които ме викаха за последните 6-7 седмици, през които не исках да ходя на музикални събития, бяха повече от тези за последната година. То не беше джаз, не беше техно, трип хоп, цигански партита, ска, реге, суинг, фюжън. Въпреки че по законите на Мърфи вероятно през март всичко ще замре.
6) Започва София филм фест с много обещаващи заглавия.
7) Уайърлес има почти навсякъде.
8) ОК е да учиш 3 часа в кафе, без някой от персонала да ти нервничи наоколо.
9) Днес засякох колоездачи в Борисовата - при сняг, киша и локви. Представям си след един месец какво ще бъде.

Докато ходех по улицата, стигнах поне до 29, ама сега ми изскочиха от главата.

Та думата ми е, че градът ми бавно се променя. Чрез хората в него. Особено по отношение на незабелязването на другите. Ще кажеш, че хората се отчуждават един от друг. Но аз всъщност нямам нищо против да се отчуждя от всички постоянно-раздаващи-съвети и цъкащи с език хора из София. Тълпата трябва да бъде оставена да се движи бързо напред в какъвто вид си иска. И ще станем европейци накрая. Гаранция. А репликата: "Айде да се поразкараме из центъра" ще умре! Заедно с нямащите работата. В смисъл, че ще си намерят работа, бе. Ти пък.

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Тролеен негативизъм





Малко ми беше притеснено да не сгреша нещо, докато пътувах с този тролей днес. /Понеже ядях шоколад/ Хвърлях по едно око на шофьора за всеки случай, да не излезе със сопата. Ама всичко мина спокойно. Все пак, имайте едно на ум, ако ползвате тролей 5.

събота, 6 февруари 2010 г.

петък, 5 февруари 2010 г.

Пропяване



"Немските консерватори са прочути с чувството си за консервативен хумор", а нашият премиер май насериозно смята, че да разкриеш неразкрито убийство, означава да намериш убития, а не да докажеш убиеца.

Това случайно намерено клипче от Господари на ефира ми докара болки в стомаха от смях. Не ми се иска да вярвам, че наистина казаното е прозвучало и извън ефира на бТВ, ама нямам избор.



Тук може да бъде видяна и официалната версия без господари.

Всъщност зададеният на Борисов въпрос за 150-те поръчкови убийства, не касае това как той се справя с организираната престъпност като премиер в момента, а се отнася до един по-ранен етап от политическото му развитие. През 2007 г. в американския "Конгрешънъл Куотърли" излезе статия, която обвиняваше Борисов, че е замесен в 30 от 150 знакови поръчкови убийства, като "по време на четиригодишния си мандат във вътрешно министерство от 2001 до 2005 г. Борисов е използвал служебното си положение, за да контролира официалната корупция и да помага на своите съдружници мафиоти да премахват конкурентите си от подземния свят." Авторът на статията цитира поверителен анализ за риска от инвестиране в страната (България), поръчан от частна банка. Дали подобни обвинения са оправдани или не, не може да бъде доказано на този етап. Факт е обаче, че в деня на излизане на доклада, Слави Трифонов отстъпи стола си в шоуто по бТВ на тогавашния кмет за 1 час ефирно време. Борисов обърна всичко на майтап и историята с доклада беше забравена в България. В Германия обаче явно помнят.

сряда, 3 февруари 2010 г.

Signed, sealed: Самотна майка



"В чл. 50, ал. 5 КСО за първи път беше призната фигурата не само на самотната майка, но и на самотния баща. Това стана с предоставянето на правото на осигурения осиновител на обезщетение при осиновяване на дете." - стр. 339, "Осигурително право", проф. Красимира Средкова.

Аз пък се чудя защо изобщо на някого трябва да се признава етикета "самотен". Едно време като чувах как възрастните хора си говореха за някоя "самотна" майка, в мозъка ми изникваше една такава драматична картина, комбинация между роман на Дикенс и модерна бг реалност. Примерно олющен таван, тъмен, в Люлин, без мебели, младо момиче в окъсана рокля, подсмърчащо, отхвърлено от обществото, дори от собствените си родители, бебе, мръсен котлон, студено... Не че не се случва и сега. Ама писачите на учебници трябва да признаят, че нещата могат да стоят и по съвсем различен начин.

Какво става, ако една преуспяла жена реши, че иска сама да си отгледа детето, въпреки че примерно си има връзка с някакъв (безотговорен) мъж. И живее в мезонет в Изгрев, има си чистачка, детегледачка, иконом и всякакви там екстри. Пак ли непременно юристите в Софийския ще й викат "самотна"? Аман от соц етикети. :)

Същото и за самотния баща, де. Да не излеза от цялата работа с някой феминистки етикет. Просто може да се приеме друга дума. Да вземем да приемем английското сингъл, примерно? Така или иначе тази дума наистина не може да бъде заменена с нищо подходящо на български. И не, сам, не се приема също.