сряда, 30 декември 2009 г.

Честита Пролет!




От "Бял лист" ви пожелаваме весело посрещане на Новата година и честита пролет!:)

С ентуасиастите току виж сме се засекли утре вечер на площад "Батенберг".

Love. Actually without Thurman



Бих искала да съобщя за сериозна грешка във вестник 24 часа! Когато там пише, че на Бъдни вечер ще има филм с Ума Търман, очаквам, че на Бъдни вечер ще има филм с Ума Търман, а не някаква лигава манджа от хора, които се обясняват в любов един на друг. Разбирате ли - когато Ума участва, знаеш, че няма да е напълно зле. Знаеш, че може да е зле, ама защото всъщност се ебава с нещата, които са зле. Ако ще гледам филм, за който не знам нищо, винаги разчитам на актьорския състав. И знам, че ако някъде участват Ума или Уинона Райдър, или Мерил Стрийп, или Пенелопе Круз, или Натали Портман е малко вероятно да сгреша. Наречете го предразсъдъци, но обикновено съм доволна от малкото филми, които гледам по телевизора. Именно защото са плод на дълго подбиране. И така, 24 часа изпържиха на Бъдни вечер. И аз прекарах целия филм да чакам Търман да се появи и да размаже нечий череп, а виждах само Хю Грант, който се правеше на премиер така, че чак мен ме хващаше срам.

вторник, 29 декември 2009 г.

2010 не е 1984 / 14.01 / 11 ч.



"Национален протест: БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984!"
Това е надсловът на протеста, който ще се проведе на 14-ти януари 2010 г. пред Народното събрание. Стартира в 11 ч. А организатор е предимно интернет.
Ако ви звучи познато - да, май датата, часът и мястото се превръщат в един вид традиция. И ако миналата година не подкрепях протеста поради съображения, най-вече свързани с липсата на концепция, то тази година съм на първа линия /директно срещу органите на реда и вероятно рамо до рамо със скинарите/.
Недейте с лека ръка да цъкате "игнор" на събитието във фейсбук, защото политиците следят мрежите повече от нас, колкото и невероятно да звучи. Този път е ясно какво искаме: Да не се приемат промените в Закона за Електронните Съобщения, позволяващи достъп до разпечатки от телефонни разговори и данни от интернет трафика.
Ясно е и срещу кого е насочено: МВР, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, коалицията в сянка АТАКА-ГЕРБ.
Това не е опит за бутане на правителството. Нито някаква оценка за дейността му. Конкретно гражданско искане. И колкото повече, толкова по-добре. Само с ясни послания може да започне изграждането на някакво гражданско общество в България 20 години по-късно.
Така че аз ще бъда там, може да се засечем.
А за останалите - песен:

вторник, 22 декември 2009 г.

ЗЕС



И така в шеги и закачки, полицейски акции с имена на американски екшъни, интриги на дребно в силовите служби и махленски конфликти межу парламентарните групи промените в Закона за Електронните съобщения си минаха на първо четене. И, вече не съм сигурна дали мога да продължавам да си пиша, с когото си поискам. Само правителството не бива да забравя, че партиите минават в опозиция, а законите остават.
Протестира ми се.

Американско европеидно кино



От последната /разочароваща/ Киномания изгледах два филма удивително приличащи си като сюжет. Първият - "Whatever works" на Уди Алън, вторият - "Elegy" на Изабел Коаксет или както се произнася името й. И двата филма са хубави, в смисъл доста над средното ниво. Първият е комедия, вторият - драма, която бие почти на трагедия, но и двата засягат въпроса за връзката мъж-жена с около 30 години разлика в полза на мъжа. Но, докато в първия героите са неестествено инфантилни, всичко е забавно и има преувеличен хепи енд, то във втория всичко е в минорна тъмна светлина, героите мислят в близък план, комплексират се и тихо страдат без причина, докато не намират наистина големите проблеми и... пак самотно страдат на тъмно. И двата филма са американски. И в двете крайности. Не искам да анализирам, нито да разсъждавам на глас.


Просто ми е интересно как хората минават през едни и същи проблеми, но възприятията зависят изцяло от тях. А именно възприятията и реакциите, породени от тях, изграждат усещането за живота. И на двата филма не им достига по нещо, така че паралелното гледане определено им помага. Поне в моята глава.

А за ценителите - италианският "Не мърдай", напомнящ на "Елегия" не само заради главната актриса и в двата - Пенелопе Круз. Това е истинското произведение на изкуството. Без излишни думи, без излишни чувства, а до края - минаваш през смях, мислене и чак до задушаващи сълзи.

Коледа и други препятствия



Плувам през море от хора насред Мол Ъф София, настъпвам кашмирени жилетки, разпилени книги на Гогол и основно - кал и локви, като се опитвам да не се пребия и същевременно да не обидя лелчето, която чисти. За четвърти път влизам в евтиния магазин на 1вия етаж и размишлявам дали да не си измия ръцете, купувайки за всички по един голям дебел суичър, намален на 20 лв. Аз бих се зарадвала /...честно/. И за четвърти път се отказвам, защото другите не са аз. И всъщност това е проблемът. От мен се очаква да купя нещо хубаво, полезно и на нормални цени. А "те" не са "аз" и "аз" не знам "те" какво разбират под хубаво, полезно и на нормални цени. Лутам се и се потя от рязката смяна на температурите. Чувствам се загубена сред стотиците неподходящи подаръци. И само мисля: На тях какво би им харесало - зелено май не носят, този тип яка не я харесват, това не е ли прекалено спортно, това не е ли прекалено късо, това не е ли прекалено тънко, червено, евтино, безвкусно, шарено, лъскаво, голямо, малко, навяващо неприятни асоциации, скучно... По дяволите на тях изобщо какво им харесва? Защо са ми приятели? Защо са ми роднини, като изобщо не си приличаме? Защо трябва да се чувствам длъжна да купувам подаръци?

И така не намразваме ли малко "другите", докато се опитваме да им изберем най-подходящия подарък?

сряда, 16 декември 2009 г.

ГЕРБ–Атака.gov



Филтър

Коментирано

14:30 ГЕРБ и "Атака" правят референдум за новините на турски, 555 коментара
09:04 Руският посланик в НАТО: Източна Европа е виновна за напрежението между Москва и алианса, 192 коментара
15:05 Борисов: Поредицата престъпления не са случайни, 113 коментара
19:21 Само "Атака" остана до ГЕРБ за електронното следене, 99 коментара
19:25 Редакционен: Опасна глупост в градация, 96 коментара

Горе е днешният списък на Дневник с най-коментираните статии на сайта им. Само един един бърз поглед води до две от най-спорните теми около новите Народно събрание и правителство: референдума "за" и "против" новините на турски по БНТ и следенето на трафика в интернет и разпечатките от телефонни разговори за нуждите на МВР. Първото - дългогодишна мечта на "Атака" в лицето на Волен Сидеров, второто - на ГЕРБ в лицето на всичките бивши сътрудници на министерството, които не са малко в партията. На мен ми прилича на сделка. Освен това ми прилича на коалиционно управление. Още по-лошо - прилича ми на коалиционно правителство, изградено от Атака и ГЕРБ. На малки лъжички стигнахме до там и сега дори не се замисляме. Първо Синята коалиция не получи министерски кресла и съответно ГЕРБ се отказа от нейната парламентарна солидарност, после РЗС се разпадна, а сега вече популистките и опасни идеи почнаха да минават тихомълком и без много прозрачност.

вторник, 15 декември 2009 г.

Гошо




Варненският ъндърграунд идол Гошо от Почивка се завръща с чутовна сила. За съжаление, само в ютюб, защото от известно време популярният рапър живее, работи и твори в Испания. Гошо прави един своеобразен реверанс към феновете си по цял свят, отговаряйки с охота на онлайн въпросите им пред личната си уеб камера. Видимо за всички, въпреки разстоянието, той продължава да поддържа силна връзка с почитателите си, а разговорът създава усещане за почти телесен допир до истинското „аз” на звездата. Видеото е записано от www.kiro.bg. Инджой!

Данъчни облекчения



Законът за данъците върху доходите на физическите лица има един спорен текст 22а, прокаран най-вероятно от НДСВ през 2008 г. Чак днес попаднах върху него и се разтърсих за повече информация. Така и не ми стана ясно дали новият парламент го е запазил или не. „Правителството” обаче било помолило депутатите да бъдат благосклонни към младите семейства. И ако се доверим на Дневникот 7 декември, явно „Правителството” е било убедително, защото първоначално премахнатият текст е върнат. Според текста на 22а, ако си ипотекирал единственото си жилище, ако си млад /до 35 години/ и ако си женен, ще имаш данъчни облекчения върху ипотечния заем. Само дето законодателят не е поискал от теб да си бял, висок над метър и седемдесет, християнин и да не биеш жена си повече от 3 пъти седмично.
С две думи – ебаси дискриминацията!
Какво става, ако си самотна майка, имаш един ипотекиран апартамент, а бащата на детето ти е умрял преди да успеете да се ожените? Какво става, ако си на 30, имаш един ипотекиран апартамент, но не си намерил подходящия човек и пред алтернативата на Пешо от първия етаж с едва завършено средно, жълти зъби, солидна доза патриотизъм и ужасна майка, предпочиташ да си живееш в ипотекирания апартамент сама? Какво става, ако имаш един ипотекиран апартамент, а си хомосексуална? Какво става, ако си имаш мъж и дете, имате един ипотекиран апартамент, ама просто не искате да се жените и се обичате достатъчно и без заветната хартийка? И последно – какво става, ако си феминистка, тотален социопат, през ум не ти минава да се жениш, ама си гениален биолог и си намерила лекарство против рак и СПИН? Ти по-лоша ли си от някакви други двама души – той от Тутракан, тя от Павликени, чиято основна заслуга към бг обществото е, че са се оженили, техните са си дали всичките спестени пари, за да напълнят душите на бабите и да се похвалят пред роднините, диджей Миленката Джи със сребриста риза, вкарана под кафявия колан е поздравявал неуморно цяла нощ „младото семейство” с най-новото на Тони Стораро, а след приключване на веселбите младите са решили да се преместят да живеят в София, където се наложило да си ипотекират жилището, въпреки че техните неколкократно им предлагали да стегнат наследствената къща в Павликени и младите да останат там да движат семейния бизнес и съответно икономиката на Павликени?
А и освен това – какво става, ако си на 36, а си женен, ипотекиран и с новородени тризнаци?
Въобще откъде накъде ще дискриминират по този начин обществото? Според мен хората трябва да се третират еднакво винаги и обществото да подпомага само болните хора. Другите да се опра’ят.

сряда, 9 декември 2009 г.

Разни хора, разни чалгари



Студентка от УНСС, празнуваща светлия Студентски празник - 8 декември.


(тъй като снимката не е съвсем ясна, уточнявам, че студентката е облечена цялата в чорапогащник, има черни кожени гащи и две парчета кожен плат на гърдите)

петък, 4 декември 2009 г.

Making of...




Жените ясно. Ама защо трябва да създаваме кифла-уона-би лайфстайл и на децата?

сряда, 2 декември 2009 г.

Природата като пречка на туризма



Интересен казус от последните дни "Туристическият бранш срещу бТВ". Документалният филм на бТВ за положението в курорта Слънчев бряг разгневи хората, които се занимават с туризъм.

БТВ напоследък доста залагат на този формат, тип "ние сме сериозна телевизия". Обсъждат се драматични човешки истории или обществени проблеми, а компетентен леко прегракнал глас зад кадър реди умнозвучащи констатации. Въпреки че тази телевизия ми е далеч от любима и "журналистическите й разследвания" /особено криминалните/ често изглеждат манипулативни, дори поръчкови, този път смятам, че са си напълно прави. Повече за сблъсъка можете да прочетете тук. Но с две думи филмът казва "Слънчев бряг се е превърнал в едно лайно", а туристическият бранш заявява "Така е, но ние не трябва да го казваме на глас, защото ще изгоним туристите". Ето и линк към самия филм . Последният път, когато ходих в т.нар. курорт някакви мутри пребиха едно германче, което посмя да си поръча бира от "техния" бар в дискотеката. Когато охраната дойде, се оказа, че са си лични приятели със "собствениците" на бара. А германчето беше изнесено във вътрешността на клуба в някаква стая. В хотела да се спи беше абсурд. Спомените ми се от "Води ме в някоя квартална кръчма" плюс хиляди комари, размазани по стените на скъпия мизерен хотел. Постоянно се блъскаш в пияни туристи, най-ниския слой в богатите държави. И т.н.
Случаят от петък, когато незаконния лифт към Седемте рилски езера се събуди с прерязани жици, е подобен. Природозащитници, които "явно си нямат работа" според някои мои приятели, са решили да вземат нещата в свои ръце, след като държавата се оказа неспособна да спре незаконното съоръжение.
Въпросът е трябва ли да си затваряме очите за очевидните нередности, само защото в краткосрочен план работят за българската икономика /или още по-точно за бизнеса на добре облечените господа/? Може ли обществото да бъде поставено пред избора природа срещу туризъм? И изобщо природата помага ли или по-скоро пречи на българския туризъм?