четвъртък, 30 юли 2009 г.

Саша Барон Коен - будната съвест на нашето време



Редовият зрител на новия филм на Саша Барон Коен най-вероятно счита този културен феномен за принизяващо материалистичен, но мога да го уверява, че това е невероятно произведение на биохимията, биофизиката, неврофизиологията и невропсихологията. Бруно е завършен продукт от общественополитическата действителност на своята епоха, ярка сатира на съвременните нрави, образец за проява на истински актуално и народностно изкуство. Онова, което всъщност го превръща в съвест на епохата, е всеобхващата суета на модерния социум. В поредния си филм Коен се възправя срещу дехуманизиращата същност на едно общество, което превръща човека в машина за пари.

(Ахамм - преписано е от няколко кандидатстудентски теми за "Разни хора, разни идеали" на Алеко Константинов.)

Освен че е съвест на епохата, Бруно е готин. Бруно се ебава с всички табута в модерното общество. Довършва всички изречения, които нито един американец не би казал. И стъпква с лачените си обувки цялата политическа коректност на модерното общество. Ал Кайда, афроамериканци, гейове, Анджелина Джоли, Дарфур, СПИН, Боно, Булимия, Хитлер, абе няма спирачки. И да, адски невъзпитано е, неморално, неприемливо, цинично, прекалено. Ама е забавно. И не мога да кажа, че не се забавлявах, докато го гледах.

Бруно към член на терористична групировка: "Al Qaeda are sooo 2001."
Бруно на въпрос как е осиновил африканче: "Swapped him for an iPod"
Бруно към група военни, недоумяващи какъв е този смешен колан "Dolce and Gabanna, helloоо?"
Бруно към американски ловец: "This is such a "Samantha"-thing to say", препращайки към Секса и Града.
"Look at the evil people in the world, Saddam Hussein, Hitler, Stalin what do they all have in common? Moustaches!"

И един, който не съм го чула от филма, ама го прочетох днес някъде. "Do you think if house music was around in the 30's World War II would have even happened? The rise of club music, the fall of apartheid - coincidence or not?

Филмът трябва да се гледа няколко пъти, най-вече защото акцентът му е ужасен - комбинация примерно от холандското "зи", немското "в" и арабското "р".

А иначе, докато си седях в киносалона група от около 5 човека на моята възраст демонстративно се изнесе след 30-тата минута. Само отбелязвам.

Абе забравих си любимия цитат: "Ich was going to become famous by solving a world problem, but which one. Clooney's got Darfur, Sting's got the Amazon and Bono's got AIDS."

сряда, 29 юли 2009 г.

вторник, 28 юли 2009 г.

Делян Пеевски vs. Корупцията



Ако някога ви хрумне да напишете в гугъл "Делян Пеевски" и "корупция", ще ви излязат около 2600 резултата. От днес те са нараснали още. От днес този приятен младеж вече е не просто човек, който се свързва с думичката "корупция". От днес той е член на парламентарната група за борба с нея. Припомням, че Пеевски беше уволнен от поста зам. министър на вече закритото министерство на бедствията и авариите след грандиозния скандал между Р.Овч. и Ангел Александров в "Булгартабак". След като Станишев го разкара поради дефицит на морал, той бързо-бързо го върна на същата длъжност. Въпреки че не стана ясно как за краткия период Пеевски е успял да си набави липсващото качество. Майка му - Ирена Кръстева пък през това време купуваше медия след медия - Телеграф, Монитор, Политика, Тв7, Експрес преминаха в нейно владение. Дори направи с Правителството и онази мътна сделка за сградата на НАП. Тя май ще бъде отменена. Но едно е факт. Пеевски е последният човек в тая държава, който има правото да участва в нещо, което се бори с корупцията, камо ли пък комисия в Парламента. Баси. Уточнение - кандидатурата му беше отхвърлена.

четвъртък, 23 юли 2009 г.

Проф. Агент за българите в чужбина



Чудесен текст на Атанас Чобанов за бъдещия министър без портфейл Божидар Димитров. Толкова хубав, че няма нужда от коментар. Според мен е важно да се прочете, защото за разлика от мен, авторът е намерил най-добрия подигравателно-интелигентен тон, за да разкритикува известния в средите на ДС агент Кардам, Тервел или Телериг. За разлика от него, аз току що щях да стигна почти до бой с един колега по темата "Проф. Димитров". Проблемът е мнението ми, че изказвания от типа "Македония е наша" и "България на три морета" звучат по един начин в кръчмата и по съвсем друг, когато биха идвали от най-висш орган на власт. В крайна сметка се стигна до убийствения аргумент, че съм прекалено малка и глупава, за да изразявам мнение...

И още една добра статия от български журналист за Дойче Веле.

събота, 18 юли 2009 г.

Снахи



Ако има причина снахата на Киров да не бъде в Парламента, то тя си проличава изцяло в това интервю, направено от 24 часа с обратната цел. Едно загатване за някаква политическа идея не открих в него. Журналистът можеше да попита нещо за бъдещето на България, за работата й в НС, за всякви там бъдещи творчески планове.. Но не.. само оправдания. Това, че си помагал в някакъв щаб все още не значи, че ти се полага място във висшите държавни органи.

Още едно доказателство, че с този Парламент много проблеми ще имаме. И то съвсем скоро.

четвъртък, 16 юли 2009 г.

Парфюм




Като изплашени до смърт очи, листенцата се задържаха за миг на повърхността и побледняваха на секундата, щом бъркалката ги потопеше и топлата мазнина ги обгърнеше... И... не мъртвите листенца ухаеха, ухаеше самата мазнина, която бе обсебила аромата на цвета.

Хаха, Парфюмът може да не е най-силната книга, която съм чела, но вече всяка сутрин, докато се мажа с разни всякакви миришещи неща, се чувствам гузна за мъртвите листенца. Понякога само едно добре написано изречение може да промени гледната ти точка върху част от живота, колкото и малка да е тя.

сряда, 15 юли 2009 г.

Mоре - не. Засега поне.




Soap Baloon
Originally uploaded by .Ywy. Iui
Докато ходех през парка, затънала в изпити и работа без никакви изгледи за почивка в бъдещите няколко месеца, да не кажа две години, видях цяла банда деца, които духаха през онези шишенца. Сещате се - една пръчка с кръгъл отвор отгоре, от който излизат балони. Майките им се караха наоколо да си облекат онова грозно яке и да не се катерят толкова нависоко по дървото. А те бяха бяха безумно щастливи и пищящи и въобще не ги интересуваше досадното мнение на майките. Та сетих се за една колежка, която вчера звънеше цял ден на разни бунгала по морето, за да запази място за себе си и бебето си за две седмици. Две седмици на морето, копеле! Вчера я помолих да ме осинови. А тя ме погледна с онзи неразбиращ поглед.

Хмм, искам да съм малка, да отида на соц станция в Несебър с наш'те и оттам нататък нищо да не ме интересува, освен дежурната доза цаца и.. /за малко да кажа бира/..:)

вторник, 14 юли 2009 г.

Флашмоб



Преди няколко месеца за пръв път ми обясниха какво е флашмоб. Няколко човека направиха това в България, предполагам, че впоследствие е имало и други, но все още не е станало кой знае колко популярно. А иначе идеята е супер и от психологическа гледна точка, и от чисто емоционална. Събира се група хора, правят нещо нетипично, а някой ги заснема тях и реакцията на хората около тях. В повечето случаи участниците зациклят в едно движение, пеят нещо, въртят се в кръгче... абе държат се неадекватно. А тези около тях се разкъсват от класическото съмнение: Всички ли полудяха или проблемът е в мен?

Вчера намерих този стокхолмски флашмоб. Нумеро уно:)

понеделник, 13 юли 2009 г.

Цецка Цачева в Гугъл



Първото нещо, което излиза, когато в Гугъл напишеш името на новия шеф на Парламента Цецка Цачева е интересен блог пост от 7 декември 2008 г. Не можем да му се доверим напълно, но все пак е интересно да се прочете.

Съспенс



Бойко Борисов - властелинът на политическия съспенс. Откакто минаха изборите, шефът на ГЕРБ не се спира да открива. Градинки, площадки, игрища, ясли... И така, както си реже лентите, пуска по някоя половинчата информация на журналистите - я някой министър, я някой друг пост, я нещо за евентуална коалиция. Той обаче си държи на градинките и със своя така да се каже непринуден подход хока избиващите се за място до него репортери. "Вчера не видях градинката, да ви кажа. Всички други глупости пуснахте, само градинката, че е за 175 деца - не", цитира го агенция "Фокус" в петък.

Вчера пък още сутринта заяви пред БНР, че ще отзовава някакъв депутат. Кой ще да е този депутат, беше въпросът на деня. Как така ще отзовава депутат, пък се питах аз. В Конституцията термин "отзоваване на депутат" няма. Има оставка, присъда, смърт. В йерархията на държавната власт депутатът се намира много високо, поради голямата представителност на избора. Евентуалната възможност да го отзоваваш, когато си поискаш, би била подмяна на вота на избирателя.

Явно обаче в йерархията на нормативните органи над законите, над международните актове, над Конституцията имаме още нещо... Бойко Борисов:)

А депутатът се оказа онзи слабичък рапър от Бургас, който въобще не дискредитира толкова ГЕРБ. Доста по-негативен образ според мен има бившият сътрудник на Държавна сигурност, наричащ себе си професор, Божидар Димитров. И именно за него стисках палци цял ден. Ама не. 10 часа след като обяви пред БНР, че отзовава някого, ББ съобщи името му на Цветанка Ризовка на четири очи.

Ако не друго, новата власт поне ще държи хората в напрежение. Като сапунен сериал, в който а-ха да дойде интересната част и серията свършва...

събота, 11 юли 2009 г.

Мастикис



Гледайки рекламата на Узаки незнамсикво вчера си мислех, че не само българите правят селски реклами. Днес обаче чета, че това било просто имитация на гръцкото узо и си е чисто бг производство от шефовете на Мастика Пещера /ония с дините, сещате ли се?/

Кръгове



За тези, които се лутат изгубени из политическото пространство от миналата неделя насам и по някаква причина не са разбрали какво точно се е случило на парламентарните избори, препоръчвам горещо тази статия. Когато снощи отворих капитал.бг и видях текста, подписан от "Кръгът Капитал" бях изумена от тази проява на самочувствие. Малко преди изборите се заговори, че Бисер Боев, бивш изпълнителен директор на "Икономедиа" /издаващи Капитал/ е бъдещият министър на икономиката. Тогава и тръгнаха спекулациите за "кръга Капитал", който щял да поеме някои от най-важните ресори в бъдещото правитеслство. Неприятно би било единственият качествено написан и същевременно почти непредубеден вестник да се превърне в инструмент на властта. Тази седмица обаче Капитал излизат с готино опроворжение. Рядко виждам такива достойни действия в публичното пространство, пък дори и да не се окажат напълно верни. Но това тепърва ще се види ясно на страниците на вестника.

събота, 4 юли 2009 г.

Бащата на нацията говори



Президентът Първанов излезе от няколкоседмичното си усамотение, съпътствано с раздаване на ордени и чинове на български и чужди граждани и бягане от изборната тема, за да размаха своя пръст по бащински в деня преди изборите! Малките бебешки партийки ГЕРБ и БСП да се разберат, за да не дойде големият Татко да ги напляска ау!

Пред любимата Валерия Велева той разсъждава върху бъдещето на България, собственото си неподправено величие и други пикантерии:

"Аз съм 20 години в политиката и винаги съм се стремял да правя позитивни кампании, въпреки че е имало дълги периоди, в които съм бил най-охулваният." - /Може би това е било някъде около 1996 г. по времето на разни хиперинфлации, празни магазини и напълно съсипана икономика, голяма работа, каква е досадна тази опозиция.../

"Тогава, когато Бойко Борисов козируваше на Доган през 2001-2002 г., когато търсеше неговата подкрепа и ходеше на съборите и митингите на ДПС, тогава аз спечелих първите президентски избори. Още на първия тур!" /През 2001 г. Първанов печели изборите на втори тур, но кому ли са притрябвали тези подробности, когато четкаме президента!? А пък през 2006 г. Първанов печели изборите, след като получава солидната покрепа на ДПС - тогава 98% от електората на движението, гласувал на парламентарните избори през 2005 г., както и на двата тура на президентския вот е подкрепил стария нов президент по данни на агенция "Алфа рисърч"/

На България й трябва правителство с подкрепата не на 121, не дори на 130, а поне на 140-150 депутати.

Най-добрият вариант за България е тези две първи формации плюс трета, която да може да балансира при моменти на напрежение

Изборите ги насрочва президентът и много моля да не ми се подсказва какво да правя.

Съставът на следващото правителство, коалициите и евентуално новите избори ще ги реши лично избирателят. Утре. Не г-н Гоце. А фактът, че вестник "Труд" отделя толкова място на червения президент точно ден преди изборите и му позволява да си рекламира плановете, меко казано дразни. Струва ми се, че БСП бият отбой, пускат последният план в действие: благият назидателно говорещ баща, който казва, че негативните кампании всъщност не са били добра идея. И стига вече майтапчета - време е Станишев и Бойко да си стиснат ръцете и трезво да погледнат ситуацията.

Аз обаче продължавам да се надявам, че изходът от изборите ще сочи провал за БСП, така че тя да не е фактор, а заедно с нея и дразнещия популизъм на Първанов. Както и да се надявам, че подобен провал ще имат и допълващите се до "0" Атака и ДПС, перачите Лидер и смъркачите Новото време, както и психопатът Яне. Оптимизъм. :(

петък, 3 юли 2009 г.

Гласувам



Да. Гласувам. Гласувам постоянно, избирам. Избирам марка кисело мляко. Избирам къси панталонки. Избирам място за ваканция. Избирам работа. Избирам приятели. Гласувам. Избирам. И не виждам причина да не избера и бъдещето си в неделя. Не ми се струва трудно да отделя 5 минути. Да дам личната си карта, да пъхна едно листче в едно пликче. И да взема личната си карта обратно. Правя го за без пари. Избирам.

Избирам дали да подкрепя популизъм. Дали да подкрепя национализъм. Дали да подкрепя мутризъм. Избирам да ги отрека. Гласувам за идеи. Избирам демокрация. Избирам хора с трезво мислене, потенциал и подходящо образование. Избирам хора и със слаби страни, просто защото хора без няма. Избирам хора, които да работят в институциите. Избирам институциите. Избирам Народно събрание, Министерски съвет. Защото смятам, че без тях не може. Отричам нихилизма. Отричам анархията. Отричам отричането. Избирам реализма.

Рядко си позволявам да казвам на непознати за кого гласувам. Но сега го правя. В неделя ще гласувам за Синята коалиция. Не защото смятам, че те ще Спасят България. Не защото смятам, че са безгрешни. Не защото смятам, че лично Иван Костов ще дойде вкъщи и ще ми напълни хладилника с кисело мляко и суджук. А защото знам, че те ще улеснят спасяването на България от самите нас. Защото не са малка партия, дело на политически инжинеринг. Защото са политици с опит. Защото са млади. Защото са единствените без агенти на ДС в листите. Защото за разлика от другите политици си спомнят, че тези 20 тежки години преход са създадени от едни други 50 тежки години на разграбване и изравняване. Защото не залитат към популистични промени в Конституцията. Защото не предлагат понижаване на данъците едновременно с повишаване на пенсиите. Защото правят разлика между турчин, Турция и ДПС. Защото не се загубват в безсмислен краен патриотизъм. Защото хората с неясен капиталов произход се опитват да ги съсипят вече 10 години чрез медиите. Ако щете - гласувам за Иван Костов, само защото хора като Валерия Велева и Слави Трифонов не го харесват.

Гласувам. Избирам.

четвъртък, 2 юли 2009 г.

Избори 2009 само още 2 дни



Колкото и да са важни изборите и колкото и да ме дразнят хората, отичащи напълно политиката и институциите, с нетърпение чакам приключването на предизборната кампания. Този ужасен популизъм зарази дори моите обичайни фаворити. Всички говорят с недовършени изречения, усмихват се чаровно и се правят на балансьори. Негативните кампании в лицето на Яне, Волен и БСП пък са съвсем безсмислени. Негативизмът не създава продукт, а е болест, която заразява. Усещам обществото си като много тежко болно в това отношение. Но напоследък е престанало да ми пука. Изморително е да се бориш срещу Отричането на всичко. И в този ред на мисли прочетох днес гениален цитат от някакъв комик, който беше нещо в духа на: Too bad the only people who know how to run the country are busy driving cabs and cutting hair. Бих включиха съжалението си и за козметичката ми. Та ето ги и някои от най-смешните послания.



Време е, ама за какво?



>


А някой спомня ли си миналогодишната кампания на един океан разстояние от нашите Лидер-и и ГЕРБ-ери? We want change! Както и Yes We can!



сряда, 1 юли 2009 г.

Спилбърг нещо сгафва



Steven Spielberg has released this statement about the death of Michael Jackson exclusively to EW:

"Just as there will never be another Fred Astaire or Chuck Berry or Elvis Presley, there will never be anyone comparable to Michael Jackson. His talent, his wonderment and his mystery make him legend."

Само дето Чък Бери е жив все още... А дори и Спилбърг да го е знаел, не е много етично да го слага в една графа с мъртви хора.