понеделник, 30 март 2009 г.

Администрация



Не мога да разбера психиката на държавния служител и това си е. Рядко се сблъсквам с тях, но когато ми се наложи, ги помня дълго. Особено дразнещо е отношението към студента в Софийския университет, където действат определени правила.

Ти си секретарка примерно. Ако някой заблуден студент има наглостта да влезе в стаята по време на приемното ти време, правило номер 1 е да го стрелнеш с отвратен поглед иззад бюрото. Поглед като към хлебарка, появила се върху филия с масло точно час след като си напръскал целия апартамент с най-доброто на пазара. И бързо бързо този поглед да бъде отклонен, за да не остане с впечатление наглякът, че нямаш никаква работа в момента. Напротив, прехвърляш купища документи, отваряш папки, ако се наложи - сумтиш, но никога, повтарям никога не задаваш въпрос от типа на "С какво мога да ви помогна?" Ако достатъчно дълго не го удостоиш с внимание, имаш шанс той да се притесни и да излезе. Ако е някой от онези-невъзпитани-млади хора, които обичат да си задават въпросите, когато имат нужда от отговор, то най-вероятно ще трябва да го изслушаш. Най-добре е да го насочиш към сайта. "Там всичко си пише, защо питате неща преди да сте проверили?", е един добър вариант за начало на разговор, а ако сте късметлия - и край. При вариант Б - ако студентът е проверил, но в сайта очевидно нищо не пише, вече си загубена. Ще трябва да отговаряш. Тук идва обаче новата концепция - отговор с въпрос "Защо не сте попитали по-рано?", "Защо питате мен?" и, разбира се, победителят в класацията: "Не разбирам въпроса Ви". Ако студентът реши, че последното е желание за изясняване, трябва ясно да му се даде да разбере, че греши. В случая повдигане на вежди при всяка дума, опулване на погледа, придружено с леко цъкане върши изключителна работа. Ако всичко това не помогне, пусни едно заявление от типа "Извинете, но почивката ми започна преди 10 минути, елате пак след нея". Рядко обаче се стига до там. Защото на студента бързо му писва да се занимава с теб и не просто писва - може дори да прецени, че няма смисъл да се унижава, заради разни глупави въпроси по глупави теми (бъдещето му, например). Така че ти си свободна за почивка, кафе, цигарка и т.н.

Дори гореспоменатият сайт на СУ е доказателство за отношението на администрацията на Софийския университет към студентите и не само защото е адски неудобен. Когато цъкнеш в полето "Администрация" единственото, което излиза (освен една голяма грозна снимка), е ценоразписът: ТАКСИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ.

неделя, 29 март 2009 г.

Бифор=Афтър



В 8.20 ч. снощи с няколко човека бяхме на Копитото. Идеята - да видим как София изгасва за 60 минути по време на т.нар. "Час на земята". Въпреки че долу в града беше първият пролетен ден, в планината имаше сняг до колене и ужасно силен вятър. Треперехме от студ и пиехме вино, чакайки нещо да се случи. Мислех си колко яко би било да имаме снимки от този бифор енд афтър тип.
20 минути по-късно изводът беше ясен - снимката бифор и снимката афтър изглеждаха по абсолютно еднакъв начин. Явно голяма част от софиянци прецениха, че един човек, една лампа и един прозорец нищо не променят.

четвъртък, 26 март 2009 г.

Музика и видео



Три песни с три видеоклипа, които ме изкараха от равновесие преди 2 вечери, докато прекарвахме вечерта в един гостоприемен апартамент и всеки се опитваше да се добере до компютъра и да се пребори за своето.

Първия го намерих аз случайно, излезе тамън след версията на Бьорк и Пи Джей Харви на Satisfaction. Смесица от песни на тях двете и Тори Амос, а момичето, направило клипа /май аматьорка/ се е справило убийствено. Вторият е сравнително новият сингъл на Продиджи, в които никога не съм се залушвала преди. Момиченцето от видеото e доста по-призрачна версия от дъщеричката на семейство Адамс. Третото видео... ох третото е дълбоко хомофобско, неморално и напълно неподходящо за моя възпитан блог, ама освен това е и адски смешна е**вка с разни други песни, така че не мога да се въздържа да споделя творчеството на Бичето тук. Освен това самият начин, по който се произнася звучната българска дума "Дибидюююс" е впечатляващ. Поне аз ще си го спомням, като се разхождам из блога.





вторник, 24 март 2009 г.

Една година около света






Ако сте в София между 16-ти и 30-ти април, имате свободно време и минавате покрай Червената къща, бихте могли да влезете вътре и да разгледате една уникална изложба на непрофесионалната фотографка и бивша финансистка Виктория Оризарска със снимки от целия свят. Виктория е като извадена от глупава книга на тема "Как да променим живота си в 10 стъпки" или нещо в този дух, само дето тя наистина се е преборила с посредственото ежедневие на добре платен специалист и е поела по пътя. В нейния случай съветите не са много - заделяте по някой лев някоя и друга година, заявявате на шефа си, че напускате работа, напъхвате в една раница най-важното и тръгвате. Това е само романтичната част, разбира се - без визи и самолетни билети. Но все пак тя твърди, че едно околосветско пътешествие, направено от сама жена, изобщо не е толкова сложно, колкото звучи. Минала е през Европа, Азия, Нова Зеландия, Австралия, Южна и Северна Америка и е направила много хубави снимки. Сега ги представя пред българска публика с благородна цел: събиране на средства за стипендии на млади момичета в Лаос, отпаднали от училище заради финансови проблеми. Парите ще бъдат дарени на фондацията Room to read. Входът за изложбата е левче.
До момента личните й усилия са направили възможно обучението на 7 момичета от Непал, Индия, Бангладеш, Лаос, Камбоджа, Виетнам и Шри Ланка за период от 10 години. И като се има предвид, че в развиващите се страни са необходими само $250 на дете за година в училище, дори това левче може да помогне, ако отидат повече хора.

Повече информация има тук. Снимките горе са собственост на Виктория и са от Перу, Индия и Нова Зеландия.

понеделник, 23 март 2009 г.

Бира по залез слънце в Борисовата




Peaches
Originally uploaded by Sweet La La's photos
Случвало ли Ви се е някога да сънувате следния кошмар - "намирате се в голям красив парк, след дълъг работен ден. Ден, изпълнен с всякакви изнервящи фактори - хора, задължения, телефонни позвънявания, липса на време и т.н. Като се замислите за него, все още получавате сърцебиене и долната ви устна започва леко да трепери, така че се налага да я прехапете. Но.. бързо спирате да мислите, защото вече сте далеч и вечерта е пред Вас. Лято е, топло е, пълно е с млади хора, а слънцето залязва с цвят на узряла праскова в жълто, оранжево и червено. Току що са Ви звъннали приятелите да Ви обяснят точно коя пейка търсите. Стигате до тях, вадите от раницата си една току що извадена от хладилника бира, отваряте я по някакъв начин и в този момент една огромна полицейска палка Ви праска през ръката, бутилката пада на земята, чупи се с трясък и изчезва. А зад Вас се чува смях, подозрително напомнящ онзи от Трилър: "


Е, не е нужно да ми казвате, ако не се е случвало. И без това се чувствам достатъчно глупаво. Но този сън ще бъде реалност в София след по-малко от месец, демек тамън навреме за лятото. Наредбата на Столична община е странна от историческа и географска гледна точка. Нечувана. Хората са потресени. Като и през ум не ми минава, че ще се трогнат и наистина ще я изпълняват. Защото, ако в Щатите е нормално, то в Европа подобни рестрикции се посрещат с огромно въпросително.

Един проблем на българския законодател е, че не деференцира различните престъпления адекватно и превръща обикновени добронамерени хора в престъпници. Така марихуаната беше сложена преди време в общия кюп "наркотични вещества", наред с хероина и халюциногенните наркотици. Сега бирата влиза в графата "алкохол" и точка. И аз не смятам, че трябва да се допуска всякакви алкохолици да бродят из паркове и градинки, да ти се нанасят в компанията, да фъфлят глупости, плюейки те по лицето, да муфтят за цигари, а в по-тежки случаи - да са агресивни, нападателни и т.н. Но бира след работа не те прави алкохолик и не пречи никому. Дори е доста по-здравословна, отколкото да гниеш в някое опушено мазе или пък в някоя лъскава чалготека.

Според мен в свободна Европа всеки избира сам мястото, където да си пие бирата и би трябвало да бъде наказван, ако не може да контролира държанието си, а не поради простия факт, че държи нискоалкохолна течност в ръцете си.

PS: Само се колебая дали горната част на наредбата звучи по-тъжно или тази тук: "Столичани над 16 години вече няма да могат да се люлеят на люлките."

Голото четене



Нямаше да ми пука много за поредната класация, издържана в почти риалити вариант, ако в нея не ставаше дума за книги и то избирани в интернет. Сигурен признак, че в нея не са участвали редовните лумпени от Бигбрадър, Сървайвър, Мюзик айдъл и всякакви такива. А са гласували най-малкото хора с достъп до интернет. Това ме ядоса най-много.

Защото за пореден път изглежда сякаш българите са хора комплексирани, завистливи към чуждите постижения, с повече от тесен кръгозор, нечетящи, а дори и четящи - без елементарни способности за сравнение. И освен това, че са едни истински големи Патриоти, чието самочувствие се крепи върху историята. Същата тази история, която легитимира омразата им към всичко извън тях.

Защото... с цялото ми уважение към Дончев, Димов и Талев, те са там, поради факта, че са българи. Ако бяха написали романите си в чужди държави на чужди езици, нито един уважаващ себе си Патриот нямаше да гласува за тях, нещо повече - съмнявам се, че дори би чул имената им. За книгата, преборила се за първото място, изобщо нищо няма да кажа, защото пак ще бъда възприета като "елитарна пънкарка" или нещо подобно.

Факт е, че от 8 творби в топ 8, 5 са на български автори. Факт, доказващ, че хората чели или нечели са гласували на национален признак. Друго обяснение няма.


Топ 8 Голямато четене:

ЗАГЛАВИЕ АВТОР

1. Под игото Иван Вазов

2. Време разделно Антон Дончев

3. Тютюн Димитър Димов

4. Железният светилник Димитър Талев
...
...
...
8. Осъдени души Димитър Димов


Само ще кажа, че това родолюбие от последните няколко години ми идва в повече. И съвсем сериозно смятам, че заплашва демокрацията в България, давайки път на всякакви идиоти, възползващи се от него и самоопределящи се като политици или общественици.

вторник, 17 март 2009 г.

ББ съветва бащите ни




Съжалявам, че тук постоянно предъвквам все едни и същи личности. Но няма как да не им обръщам внимание предвид факта, че след по-малко от година може би изпълнителната власт в държавата ще бъде съсредоточена в ръцете им. Разгледах преди малко клиповете във вибокс от снощния Мюзик Айдъл, уж да чуя разни талантливи пеещи хора, да проверя дали тази година не е попаднал някой нов Иван Ангелов и т.н. приятни неща. Но нищо подобно не намерих. Срещу мен отново се изпречи... кметът на София, размазан в някакво кресло рамо до рамо с чалгаджийката Ивана. Какво той прави в развлекателно риалити шоу наистина не искам да знам. Спрях да му обръщам внимание на популизма.

Истински ме притесни обаче откритият му призив към българите за саморазправа. Ставаше въпрос за много тъжен случай. Едно от момичетата в МИ, талантливо и красиво, е сляпо от 4 години. Причината, по думите на Иван и Андрей, е побой, нанесен от бившия й приятел - барабанист в ПИФ и Сленг. ББ първо коментира, че "в случая с този гамен просто трябва да се стигне до край - като е луд - в лудницата", като искам да подчертая отново, че става въпрос за кмета, а не за съдия, нито за прокурор или следовател, запознал се подробно с доказателствата по този случай. Самата дума "лудница" също е некоректна, както между впрочем и "цигани", но айде, простено му е - той нали трябва да бъде разбиран от "материала".

Не съм безчовечна, но не мога и да поглъщам всяка информация, подадена ми от някакви водещи, за които също има доста доказателства за неспазване на закона. И когато след тази подадена информация, някакъв човек, претендиращ да бъде политик, е помолен за съвет към други жени-жертва на насилие и даде следния отговор: "Тея, които имат бащи - по-здрави, да го намерят и да му го върнат два пъти" просто полудявам. Полудявам наистина. Живеем в правова държава, държава, в която не родителите на пострадалия раздават правосъдие. А в която има следствие, доказателства и съд.

Защото ако бащите на "тея" хванат и пребият Пещо и го ослепят, а после се окаже, че "тея" всъщност са пострадали от Гошо... какво правим, г-н ББ? Имаме трима слепци грубо казано.



ББ-изказването - след 8:00 мин.

За мен един истински политик в едно сериозно предаване, чувайки за подобен случай, трябва да отговори: "Ще се запозная с доказателствата по делото и тогава ще коментирам, a дотогава - бих дал няколко конкретни съвета за промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, в Закона за МВР и т.н. като например... Съвети, до които съм стигнал след подробни разисквания с експерти и практикуващи юристи". Ама това скучничко звучи, нали? Друго си е да дадеш ударно решение на проблема.

Soundtrack



Хората обичат да слушат музика, докато ходят, защото всеки е главният герой в собствения си филм и има нужда от подходящ саундтрак:) Обмислях го снощи, докато ходех.. и слушах музика...

петък, 13 март 2009 г.

Солд Аут





All Michael Jackson O2 dates are now unfortunately sold out. Е хубава работа! Не стига, че от 9 сутринта се мъча да се добера до две билетчета за който и да било концерт на което и да било място, ами от един час и повече се появи този неприятен надпис. Грубо казано, билетите за 50 концерта на Майкъл Джексън от юли до февруари в един единствен град на стадион, който побира 20 хиляди души, са продадени за около 4 часа. Мисля, че не греша, но това са 1 милион билета... Не мога да си го обясня по никакъв начин, освен с факта, че като се добереш, купуваш хиляда бройки, за да ги продадеш после по разни иксчейндж сайтове за по 1000 лири и нагоре. Жалки капиталистически спекулантчета! А аз си мислех, че вече никой не слуша Майкъл и през юли той ще ми пее на ушенце - на мен и на още 10тина 50-годишни плешиви чичковци, които навремето са впечатлявали мадамите с разни смешни подобия на лунната походка.

Това, което ме радва е, че Майкъл пак направи рекорд. И това ще го мотивира да стане от инвалидната количка, да си махне фереджето от лицето и да се раздаде (като) за последно. Което пък може да го накара и да се махне от Острова за малко и да поразшири турнето. Дотогава, ако някой познава някого, който познава друг, който има билет и иска за него по-малко от 500 долара... - аз съм човекът.


Снимката е оттук

сряда, 11 март 2009 г.

Филми



Тече София филм фест и ходих на два филма подред тия дни. Първият - руски, вторият - мексикански. Първият - Хартиения войник, много го рекламираха, нещо като нашия Дзифт, награди разни от фестивали (включително някакси гордо звучащата голяма награда на Стела Артоа), дълбочина, режисьорски хватки, чудеса... Не знам кой му е дал тия награди, ама за мен най-вълнуващите моменти бяха, докато ровех из чантата си, търсейки часовник. Актьорите - супер, режисьора - също, ама идея никаква, диалог има, ама без смисъл, една меланхолия, едни драми, една душевна тъмнина. Със сигурност е имал някакво убийствено послание, ама аз се изнервих и не го търсих. Както и да е - да не ставаме негативни. Втория - Кумбия Кайера, отидох да го гледам само защото видях, че е мексикански. И не сгреших. Едно бижу - само музика, никой не говори, а всичко се разбира, правят отвреме навреме секс супер натуралистично, повечето хора си личи, че са ги хванали от улицата, за да участват, всички усмихнати, шарени. И в никакъв случай единият филм не е разполагал с по-голям бюджет, да речеш. И в двата имаше бедност, мизерия, проблеми, сложни любовни триъгълници. Просто в единия героите се давеха в проблемите си, а във втория им се надсмиваха. Ако се сблъскаш с нещо, мислейки позитивно и слушайки кумбия, ще те заболи по-малко. Май обичам кино, правено от хора, около които е греяло слънце, докато са снимали.




петък, 6 март 2009 г.

Майкъл Джексън за последно... май





През юли месец тази година с 10 концерта Майкъл Джексън ще сложи край на кариерата си... в Лондон. Или поне така разбрах от обърканото му официално съобщение вчера. Надявам се, съм разбрала правилно, че си оставя вратичка, защото искам да го видя на живо поне веднъж в живота си.

Може да звучи смешно, но за мен Джексън остава един от най-талантливите хора в модерната музика - като композитор, като глас, като танцьор /особено/. Той е създателят на целия комерс, на който се "любуваме" днес, но това в никакъв случай не прави него самия комерс, просто е прекалено добър. Свързан ми е само с хубави спомени. Но трудно се справям с аргументите, които ме заливат всеки път, когато спомена името му. Особено с тъпите шегички относно носа му, които се изчерпаха преди много време и всъщност са свързани с особено гадна човешка трагедия. Дори и да са истински всичките тези пластични операции, той ги е правил във време, когато не е имал примера на Шер пред себе си, а и своя собствен, време, когато пластичната хирургия тепърва се е зараждала и човек, с достатъчно пари и комплекси, възникнали още от ранно детство, трудно би могъл да й устои. А и това в крайна сметка си е личен избор. Тук дори няма да намесвам и ужасното витилиго. Относно злоупотребите с деца, също съм категорична. Че е странен, странен е /и няма как да бъде иначе като не можеш да идеш на разходка спокойно, да изядеш един сладолед и да се нацелуваш с някоя мадама, без да предизвикаш жълтеникав скандал в медиите на другия ден и това да е така, откакто си на 8 години/, ама това не значи задължително, че е извратен. А и срещу хората, които го съдеха, също може да се поспори дали не притежават този, да го наречим Моника Люински-синдром.

По отношение на Майкъл има още един синдром, типичен за хората по принцип. Умението да издигаме кумири, да ги правим модерни, да полудяваме само при появата им, да крещим, ревем и припадаме, да учим наизуст песни и клипове, да пълним зали и при първата грешна стъпка - да съсипваме и стъпкваме в калта, сякаш обвинявайки тях за собственото си оглупяване. Забравяйки, че в самото начало сме ги харесали само заради таланта им, а не заради всеобщата мода. Примери милиарди и не само в шоубизнеса - а дори и в последната кандидат-президентска кампания в САЩ. Истинската грешка на Майкъл, колкото и скандално да звучи, е, че не се самоуби от наркотици след излизането на "Dangerous". Само по този начин звезда от подобен ранг щеше още да бъде обичана.

Няма какво да го защитавам, разбира се, ничие мнение няма да променя. За мен поне си остават "Liberian girl", "In the closet", "Come together", "Dirty Diana", "Give into me", "They don't care about us", "Blood on the dancefloor", "You are not alone", "She's out of my life", "Speechless", "Rock with you", "Don't stop 'til you get enough" - все песни, които не са ми писнали, откакто бях 9-ти клас и тепърва откривах онзи смешния с белите чорапи, когото всички вече бяха отписали. Песни, от чиито лайв изпълнения продължавам да си изтръпвам. Това лято така и така ще слушам "кралицата", която дори не ми се слуша особено, що да не прескоча и до Лондон? Билетите варират - £75/ £65/ £50 плюс уиз еър и току виж съм отишла там - и бих пищяла, крещяла и ревяла на воля, точно както всички останали смешни момичета в началото на 90-те. Може да е последният ми шанс. Само не виждам кой ще ми прави компания:)

сряда, 4 март 2009 г.

Hoya carnosa




Hoya carnosa
Originally uploaded by philkor_agashi_91













Ако сте в постоянно лошо настроение, породено от липса на сън и лично време, от студ и чести безсмислени конфликти, ако нямате вдъхновение за правене на нещо по-забавно от това да станете и да идете на работа, а после да се приберете и да си легнете и да станете и да отидете...

=> за Вас има едно лечение и то се нарича - Пролет! А когато тя се бави някъде из мартенските облаци, то пробвайте с нещо друго. Казва се восъчно цвете или Hoya carnosa, ужасно красиво е, прилича на изкуствено, почти не изисква грижи, цъфти през лятото и мирише отвратително за всеки, който не е свикнал с миризмата му. Хубавото в моя случай е, че съм свикнала. И само леко да я усетя, веднага си представям лято и обувки на босо - и то не само един чифт, ами хиляди - разхождащи се из парка под една идея по-усмихнати лица. Представям си как съм излязла само по тениска и нищо повече навлечено върху мен или висящо из ръцете ми.

Снощи като се прибрах вкъщи, миризмата на Хойа Карноса беше първото нещо, което усетих и ако искате вярвайте, ама оттогава всичко тръгна в правилната посока.

вторник, 3 март 2009 г.

Жертва на кризата



Вече няма да хваля нови издания в блога. Обещавам. Защото го направих с Идеалист, а после с Градски. И двете издания вече са в историята. Днес от Икономедиа официално потвърдиха слуха, който тръгна в петък. Вестник "Градски" няма да бъде печатан повече, заради икономическата криза. Жалко за този безплатен малък Дневник. Но, за съжаление, не беше неочаквано по време на криза. Безплатните вестници в крайна сметка се издържат от реклама, а бюджетите за реклама са много орязани. Виж - обаче на 19' кризата явно не му влияе, поне до изборите. След това най-вероятно ще го удари с все сила и ще бъде прекратен мигновено.

Пропаганда. Хромозоми. Силикон Силикон




Вчера гледах някакъв кастинг на Мюзик Айдъл. Ама не талантите ме впечатлиха толкова, колкото устните на българската поп-фолк дива Мария. Отдавна спрях да се впечатлявам от външния вид на гранд дамите на българската чалга, но вчера нея като омагьосана я зяпах. Те /устните/ са не просто огромни, те са огромни и разплескани във всички посоки, загубили напълно очертанията на естествената форма. Не просто пълни сочни устни отгоре, ами наблъскани с импланти и отстрани. Изглеждат все едно аз съм ги рисувала в първи клас. Това наистина ли възбужда някого? Ама наистина не ми стана ясно, защото тя очевидно се възприемаше насериозно. Не е като да речеш да е готина и да се е*ава със себе си по някакъв особено оригинален начин..

Дискотека на тихо




Ако някой случаен минувач беше влязъл в събота вечер в зала Универсиада, щеше да остане доста учуден от "младото поколение". Щеше да влезе в тиха зала, пълна с подскачащи хора, издаващи нечленоразделни звуци, с големи жълти слушалки върху главите си.

Добре, че не ме домързя да отида, защото цялата тази "Сайлънт диско" работа се оказа много забавна. Първо: защото се случва за пръв път в България и всички се чувстваха не съвсем на място, което придаваше чар на атмосферата. Второ: защото имаше два канала - единият хаус, а другият - рок, включително Доорс, Иги Поп, Нирвана, Стоунс. И двата стила до такава степен не се връзваха, че всеки слушател на съседния канал танцуваше като човек без никакво музикално чувство. Единият диджей, май Еди Пилър, дори затопли сърцата на публиката с "Детство мое", руско ска и "Казано честно" на Ъпсурт. И трето - имаше възможността да прекъснеш своето лично парти по всяко време, за да си кажеш нещо с приятел, да си поръчаш пиене или просто да си починеш от шума.

И един минус - като на парти пуснат песен, чийто текст не знам съвсем добре, ама всеки претендира, че я знае, започвам да си припявам и то - с разни мои си думички, защото никой не може да ме чуе. Е на това парти всичко се чуваше...:)