петък, 27 февруари 2009 г.

Сел-визия



Мисля, че БНТ трябва да бъде закрита.

Преди не разбирах напълно хората, които я мразеха и мислех, че има нужда от една такава телевизия, която да се изхранва не само от реклами => да не е прекалено комерсиална. Но сега все повече ми се изяснява. Тази огромна сграда първо. Второ всички безумно скъпи предавания, за които от запознати лица знам, че се плащат по 20 лева само на зрителите в публиката, за да седят и ръкопляскат на такава глупост, на която никой друг не би могъл да издържи. Трето - журналистите, които се движат в компании от най-малко 4 и някои плашещи водещи. И на всичкото отгоре - липса на качество, кич и постоянно някакви тъпи скандали. От няколко дни ме тормози един определен.

Някакви драми са станали с българския изпълнител на Евровизия - не стаал и не можело да отиде в Москва, защото.... защото... ммм бил гей, не живеел в България, манипулирал вота, ммм пеел фалшиво, ааа и освен това Тони Димитрова, Йорданка Христова, Кирил Маричков, Миро от "Каризма", Данчо Караджов и Мариана Попова така били решили точка. Първо, че песента не е толкова лоша, абсолютно се връзва с целия кичозен стил на шоуто и на европейско ниво. Второ човекът не пее по-фалшиво от Каризма на живо, нито от на Данчо Караджов дъщеря му, нито особено от Кирил Маричков, за когото е неписана тайна, че той просто да пее не може. Попова пък пее, ама така се старае да го докаже, че от това боли глава после петнайсет минути.

Тони Димитрова дава просълзено пример с гласовете на Орлин Горанов, Георги Христов и Веселин Маринов. Все едно при наличието на такива гласове, бате, не може други изпълнители с български произход да имат елементарно самочувствие. Да седят в ъгъла всички и да се срамуват, че не могат да стигнат на Веско Маринов нивото! Никога!

А аз питам: вие луди ли сте, бе? Последните трима сигурно са най-големите недоразумения на българската сцена и някакви такива невинни /като мен/ хора са длъжни да слушат как те им се дават за пример през последните 50 години. Може да са направили 2-3 хита в едно друго време. Но това остава там. Дават път на нови. После и на по-нови. Смешно е в абсолютно всяко тъпо риалити шоу да се кани все същия Васил Найденов да си пее все същите песни. При положение, че има гениални музиканти като П.И.Ф., а никой не ги бройка за нищо.

Какво е това самочувствие в държава, в която хубава комерс песен се прави веднъж на две години? Държава, в която тези, които се мислят за звезди, се движат с градски транспорт? А истинските музиканти така и не излизат от мазетата и гаражите и ги слушат 100 човека, които им ходят на лайвовете в Бекстейдж и Маската. Какво е музикална гилдия? Чичковци с изкуствена коса, крадящи открай време от италианската естрада и разни комплексирани дебели лели, дето никой не им обръща внимание? Тези ли хора сега дружно унижават едно младо момче. Може всякакъв да е. Дори да е корумпирал цялото БНТ, да е музикален инвалид, да е всъщност жена, какъвто и да е - ама не е честно всички да се обединят срещу един. Просто е подло. И дразни.

И защо никой от тия не коментираше тъпия конкурс още докато течеше. Всички бездарници, които се изредиха. Стари, млади, всякви. Така или иначе един от тях щеше да спечели. Защо никой не коментира мазните водещи? Мазните гости? Ужас. Колкото пъти съм попадала на това, съм го спирала.

На мен поне ми стана мъчно за момчето.

вторник, 24 февруари 2009 г.

Depeche mode - Wrong



Малко търпение - и ето я и новата песен на Депеш. Така преди да сме усетили, ще дойде време и за цял албум. А малко след това ще дойде време и те да дойдат. (Хмм) Песента я слушах днес около 20 пъти, но ако трябва да съм честна - винаги го правех в комбинация и с видеото от живото изпълнение - така че не бях напълно концентрирана. Тия хора все още влагат много от себе си, докато правят музика и явно им идва отвътре. Но все пак съм пристрастна - Дейв Геън дори "Лека Нощ, Деца" да ми изпее, най-вероятно пак ще се почувствам разтърсена.



I was born with the wrong sign
In the wrong house
With the wrong ascendancy
I took the wrong road
That led to the wrong tendencies
I was in the wrong place at the wrong time
For the wrong reason and the wrong rhyme
On the wrong day of the wrong week
I used the wrong method with the wrong technique

понеделник, 23 февруари 2009 г.

iCómo lo sabía!



Нищо изненадващо на тазгодишните Оскари, поне ако съдя по кратките съобщения из агенциите, защото не мога да си намеря цялата церемония още никъде. Кейт Уинслет и Шон Пен заслужено. Хийт Леджър с посмъртен, въпреки че ако бях гаднярка можеше да поспоря по отношение на този тип дискриминация, защото и играта на Майкъл Шанън в Revolutionary Road хич ама хич не е за подценяване. Но, разбира се, не съм - и няма да го направя. Най-много се зарадвах на Пенелопе Круз, защото беше убийствена във Вики Кристина Барселона, макар и ролята и да не беше драматична, каквито се предпочитат от Академията. Подобни достоверни истерии рядко се постигат на голям екран. Ужасно добра е.

http://www.youtube.com/watch?v=M0MG7pMpX9s&feature=youtu.be

И иначе любима реплика от тазгодишните Оскари: It has been said that to write is to live forever. The man who wrote that is dead.

Национални Каузи



Спор няма. Много ни е хубава природата. Съвсем вярно е, че трябва и да си я рекламираме, за да привличаме неспирен туристопоток. Но България не е единственото красиво място в света. Така че не ми е съвсем ясно защо трябва да превръщаме всеки конкурс, в който нашите природни красоти са включени, в национална кауза.

"Гласувайте за Белоградчишките скали" блести от заглавия във вестници, форуми, тв репортажи. В крайна сметка аз бих гласувала за тях, защото са красиви, а не защото са български. Както бих гласувала и за острова Ко Фи Фи в Тайланд, както и за каньона Чикамоча в Колумбия. Не ми харесва, че някой ми казва какво да правя, като същият този някой, както и хората, които му вярват, най-вероятно никога не са посещавали тези скали.

Не виждам защо колумбийският каньон да не спечели, ако повече хора го смятат за най-красив. Та това е и смисълът на проучването. Ако всеки конкурс се превръщаше в национална кауза, то уверявам ви - всички най-красиви места щяха да бъдат в Китай и Индия. На хартия.















Досега не съм гласувала и мисля, че няма да го направя. Просто не съм била на нито едно от местата, борещи се за прозвището "Новите 7 чудеса". И нито една медия няма да ме убеди да го сторя, ако ще и 100 постера да си сложи. Просто това не е национална кауза, а въпрос на лично мнение.

неделя, 22 февруари 2009 г.

Best picture '09



След малко оскарчета аа? Много може да се спори за смисъла им, особено, ако си голям кино-разбирач. Ама няма какво да си кривя душата - като си пусна да гледам филм, спечелил прозвището "най-добър", се чувствам спокойна, че няма да попадна на нещо особено тъпо, ще има да помисля, да си порева, да открия себе си в главния герой, да се ядосам, да реша, че трябва да се променя и т.н. Там, в Холивуд поне пари имат. А комбинацията между добри идеи, гарнирани с пари не винаги е по-лоша от сурово поднесените добри идеи. За справка - последните 5 хиляди супер добри български филма, за които сте чули, че са на европейско ниво, а в крайна сметка се оказва, че при сцената, в която мъжът и жената разговарят в леглото, практически не се вижда нищо освен едно голямо черно петно... а всъщност и много малко се чува. Въпреки че изключения има много и то наблизо - сещам се за разни чудесни српски примери от последните две-три години.

НОо, думата ми беше за тазгодишните Оскари.

Обикновено ги дават един ден по-късно по Канал 1 и двама преводача правят опит за превод в ефир между февруарската си кашлица и разнообразните технически гафове на националната. Аз стоя във фотьойла пред телевизора развълнувано, но единствената тема, по която съм компетентна е цветът на роклите на актрисите. Интересното е, че тази година за пръв път изгледах и петте най-добри филма предварително. И реших да си изразя мнението за тях тук, понеже така или иначе блог-музата ми се губи напоследък.

Повечето са направени по добре познатата Оскар-схема: постоянни ретроспекции, отлични оператори, световни проблеми, силни чувства, добри актъори, драматична музика, скъпа продукция /тук колкото и да ми разправят, че Дани Бойл едва събрал пари да пусне Slumdog по кината, а не директно на дивиди, ми звучи абсурдно/. Най-грубо казано проблемите са свързани с хомосексуалността, корупцията, глада, мизерията и незачитането на човешките права в Индия, както и неизменната Голяма любов на Академията - тъдъдъдааам - нацистите през Втората световна война.

Филмът, свързан с последната тема, все пак е моят фаворит - The Reader. И точно защото бяга от клишето по темата - предлага един коренно различен поглед върху историята, психологията и правото. Това е филмът, върху който мислих много след края му. Очаквах любовна история, той се оказа много повече от това. Любимата ми учителка по история в 11 клас отдели един цял час само на въпроса какво е накарало толкова много хора да тръгнат след Хитлер и да извършат зловещи престъпления. Остана недоволна от всички възможни отговори, с които я затрупахме, въпреки че повечето бяха напълно приемливи за мен.

Oттогава се чудя какъв отговор би я задоволил в крайна сметка. Мисля, че The Reader може би ще помогне на сегашните ученици на Тонка Колева. Той разказва за една на пръв поглед обикновена, затворена в себе си жена, която живее спокойно в следвоенна Германия до момента, в който не я обвиняват за смъртта на хиляди евреи. Тя е била надзирател в Аушвиц, един от онези хора, които са посочвали кой ще отиде в газовата камера днес, които са унижавали, които са оставяли хора да изгарят живи в църкви. Но тя не може да проумее вината си, дори години след това. Не изпитва срам, просто тогава така се е правело, всички са били такива, това са били нормите на времето, което е превърнало толкова много хора в това, което ние днес наричаме чудовища. Но Тонка Колева не се съгласяваше, че е възможно в една цяла държава да живеят само лоши хора. Явно нещо ги е убедило, че поведението им е окей. И те не са чувствали, че извършват престъпление, съответно - заслужават ли наказание?
В този смисъл имаше няколко реплики от филма, които ми се запечатаха. Всичките бяха свързани с професора по право и начина, по който водеше часовете си - "Societies think they operate by something called morality. But they don’t. They operate by something called law....The question is never ‘Was it wrong?’ but ‘Was it legal?’
Книгата, по която е писан сценарият за филма, е на голям немски юрист. Очевидно. По начина, по който вкарва логически противоречиви твърдения, по които може да се спори много. И в края на този спор се оказва, че са правилни. Поне в контекста на съвременното общество, което е длъжно да изпълнява правилата.

Отвращението на един от студентите към лицемерието на същото това общество звучи ужасно грубо, но отново – логично: ”You choose six women, you put them on trial, you say "They were the evil ones, they were the guilty ones". Brilliant!... Do you know how many camps there were in Europe?... The question is: "How could you let it happen?" And better: "Why didn’t you kill yourself when you found out?"

И в същото време огромния срам, който изпитва Хана от неграмотността си /Кейт Уинслет е страхотна/, предпочитайки да поеме по-голяма вина, отколкото всъщност има. Това, че не може да чете е по-лошо от това, че години наред лично е избирала жертвите. И въпреки, че двете са показани като причина и следствие във филма, изглежда страшно.

И така - ако го нямаше мелодраматичният финал, филмът щеше да бъде много по-уважаван.

Ако обаче трябва да прогнозирам - Slumdog millionaire ще спечели. Не че не е хубав филмът, но спряга проблеми, които много лесно могат да бъдат изопачени и изкривени с цел оскар. И ако посланието на филма са именно тези проблеми, то не разбрах докрай и смисъла на щастливия финал – той нищо не променя. Главният герой с една идея по-малко късмет би умрял поне 200 пъти по време на препятствията, които му се изпречкваха. Опитвам се да кажа, че ако при нормалните индийски условия това детенце би умряло още на 5-6 години, не разбирам защо накрая всички са толкова по боливудски щастливи.

Приказната идея на Бенджамин Бътън ми хареса. Да се учим, докато сме стари и немощни и да прилагаме знанията, когато сме в разцвета на силите си. Извратено, ама интересно. Но освен желязната упоритост на Брад Пит да му слагат гримове, коси, лица всеки ден по няколко часа, не виждам за какво друго е номиниран за оскар. Поне на мен не ми направи особено впечатление. Кейт Бланшет, която изглеждаше божествено, на моменти дори преиграваше, което е адски нетипично за нея. Тилда Суинтън обаче закрепи положението – не знам дали е добра актриса или просто играе себе си /гледала съм само 3-4 филма с нея/, но е от най-впечатляващите жени напоследък.

Milk и Frost vs Nixon, съвсем пък не разбрах защо са номинирани. Освен че Шон Пен и Франк Лангела играят много хубаво не виждам друга причина. Особено Пен, който е отявлен хомофоб и не ми е ясно как се е съгласил да участва. Филмите не са кой знае какви като послание, нито са някакви скъпи зрелищни продукции, каквито са обичайните причини. Първият разказва за гейове, които се борят за права в САЩ по времето, в което никой не ги признава за хора. Интересен е, но ще го забравя след месец-два. Вторият е за онова знаменито интервю на второкласния журналист Фрост, който се добира до единствения президент на САЩ, принуден да напусне поста преждевременно. Фактите, които се представят във филма обаче могат да бъдат много лесно манипулируеми, особено по отношение на личността на Никсън и нямат историческа стойност. Търсих в ютюб истинските интервюта, но не попаднах на нищо, освен на 4-секундно клипче с основополагащата реплика – „Когато президентът го прави, означава, че това не е нелегално.”



Това е – слабичка година, ако съдя по номинациите. Поне се радвам, че изгледах The Reader – заслужаваше си, както между впрочем и другия филм с участието на Уинслет - Revolutionary Road, който неясно защо, но не е включен в сметките. Ама за него друг път.

сряда, 18 февруари 2009 г.

COPY real world and PASTE it on Facebook



Марк Зукерберг, създателят на глобалната мрежа Фейсбук, се отметна от желанието на сайта да промени правилата за ползване. Проблемът беше провокиран от идеята на собствениците да не позволят пълно изтриване на информацията, качена от потребителите върху сайта, заедно с изтриване на профила. Доста шум се вдигна из сайта, както и из много медии. Честно казано не съм се задълбочила из юридическите термини в правилата, значението на които съвсем спокойно би могло да бъде изманипулирано от всеки по-убедителен адвокат. Интересно ми е обаче друго. Сега потребителите пищят, че им се нарушава правото на личен живот, но не си ли го нарушаваме в крайна сметка сами?

За този проблем все пак си има лесно решение. Хубаво - не можеш да си изтриеш изцяло профила, но можеш да изтриеш всички снимки, цялата информация за себе си, всичките си приятели - така че постигаш горе долу същия ефект.

Защото в момента всеки, който влезе във ФБ и стане приятел с произволен друг потребител /в това число и с мен/, съвсем спокойно може да разбере много за него, например: как изглежда, как иска да изглежда, кое училище е завършил, с кого ходи, с кого е скъсал вчера, къде е бил на нова година, на море, на планина, кой политик харесва, кой музикант, кои са любимите му филми, книги, цитати, как се чувства в момента, какво прави в момента, къде е в момента, кои са неговите приятели - всякаква информация, за която той навярно не си дава сметка, че съвсем лесно би могла да изгради почти завършен профил на личността му. Външен вид, възраст, адрес, месторабота, образование, семейно положение, дори личен телефонен номер, настроение, черти на характера. Това какво е? Ако тръгна да описвам най-добрия си приятел на полицай примерно /чукам на дърво/, няма ли да ползвам същия тип информация?

ФБ е социален феномен именно от тази гледна точка. Когато срещна случайно на улицата приятел, когото не съм виждала от 7-ми клас, вече не е нужно да говоря дълго с него и да си разказваме най-важните неща, които са се случили през това време. Знаем ги. Ех, ако не е фейсбук, няма да знам какво става с теб, е обичайната реплика в тези случаи. И отминаване. Примерно. Това няма абсолютно никакъв аналог в миналото. Прецедент дет се вика. И може би заради това хората не си дават реална сметка за опасностите. Някой конспиратор скоро се беше избъзикал, че всъщност тази мрежа е създадена от ЦРУ за пълен контрол над хората. Не знам дали е така, но както Зукерберг подчертава, ФБ се радва на над 175 млн. абоната, които, ако бяха жители на държава, тя би била шестата по големина в света. Което си е впечатляващо като количество информация. И със сигурност това няма да е първият конфликт по темата между потребители и собственици.

Ама ще прощавате - тази информация не я е качвал Марк. 15 години след 1984 ние си имаме Биг Брадър и сами си го продуцираме:)

неделя, 15 февруари 2009 г.

Кампании



Организаторите на "Мюзик айдъл" с изненада съобщават, че само 50 души са се явили на кастинга на българското шоу в Скопие, Македония и говорят за "анти-Music Idol пропаганда", фино напомняща Първановата "антибългарска" такава, която тече постоянно по медиите в чужбина. Аз не виждам какво има толкова за чудене. Това е българско шоу с български участници, няма лошо който иска да си се яви на кастингите в България - дали ще е американец, дали азербейджанец или пък македонец. Ама защо ние да ходим да си търсим таланти от там? Имаме си ги тук достатъчно - и който иска си произвежда слабо-мъждукащи звездички от тях. Два-три до пет месеца те са известни и предизвикват яростни спорове между роднините си по разни форуми, правят големи концерти из големите градове, после минават в разни по-скромни малки зали по по-малки градове, накрая се връщат в пиано баровете, от които в крайна сметка са и дошли и всичко си идва по старите места. Това е ясната концепция на предаването във всяка една държава, където се излъчва.

Не мисля, че има други подобни случаи из другите Мюзик Айдъли, а и няма значение. В крайна сметка на всички е ясно какво искат да покажат инициаторите на тази идея. На българите им харесва, когато разговорите в кварталното/селското кафе се официализират по медиите, съответно подобен пиар ги привлича. И това не е антибългарско изказване. Бих си помислила същото, ако Сръбският МА се пренасочи към кастинги в Косово, както и ако Гръцкият стане особено усърден в турската част на Кипър. И това не е мое мнение: самият кмет на София си го каза: постигането на добри междусъседски отношения между България и Македония минава през “българизиране”. А какъв по-хубав повод от това да ударим едно силно братско рамо на по-бедния ни съсед, който все още не може да си позволи скъпи кичозни шоу-та.

Напоследък страшно много дразни точно това свободно националистическо говорене, все едно е напълно окей да говорим против роми, турци, македонци. Това за Скопие ми дойде точно след статия за почти ръкопашен бой между евродепутата от "Атака" и Стефан Гамизов след дискусия пак по същите теми и след кръстосването на две предавания на тема история из тв-ефира, водени от Росен Петров и Б. Димитров, определящ себе си като професор. Пак става въпрос за славни войни, лоши велики сили и антибг кампании. Ако съдя по коментарите под клиповете, качвани из вибокс, трябва да се срамувам, ако не ги гледам. Ми не. Обичам, когато информацията ми се поднася с всички гледни точки и без премълчавания на не-толкова-славните части от историята, за които не само други са ни виновни.



четвъртък, 12 февруари 2009 г.

Перуанско намигване




От два дни на "Кракра" 11 в Дома на архитектите се помещава една изложба на тема: Перу. Ще бъде там още няколко дни и ако някой минава оттам, силно я препоръчвам. Действа заразяващо за всеки пътешественически настроен човек. Ценното не са просто десетките хубави снимки на усмихнати перуански деца, които могат да бъдат разгледани и с едно цъкване във фликър, нито толкова и техните рисунки, които изненадващо наподобяват тези, които и ние си рисувахме едно време в нашите си български училища - онези размазани човечета с абсурдно дълги ръце и обичайните къщички с пушещи комини, нарисувани върху евтина грапава хартия. По стените се разказва историята на изчезващи племена, описват се древни лековити билки, стари народни приказки и стихотворения. Все факти, които трудно могат да се намерят в интернет, а по-скоро си представяш как ги разказва някоя симпатична баба, съзерцаваща Амазонка на някоя пейка. Мила е успяла да хване част от атмосферата на едно много далечно място. А и самата тя има какво да разкаже, ако е там. Отишла е в Перу на разходка, за не повече от 6 месеца с идеята да продава ръчно правени бижута. Испанската компания, с която летяла обаче не щеш ли фалирала, което явно било добре дошло за Мила. Тя останала там още 2 години, занимавайки се основно с благотворителна дейност - но не от онази по баловете с дългите рокли без гърбове, а директно - на място. Това, разбира се, е дълга тема и аз се олях от дълги изречения. Идеята ми беше просто - хубава изложба.:)

вторник, 10 февруари 2009 г.

Сутрешна песен



Тези дни от Дарик ме тормозят с една песен. Будят ме сутрин с нея, аз подскачам на нейн фон пред огледалото известно време и после я забравям. Има много интересен ритъм, но текстът е повече от банален и това, което чувах от него е все нещо в рода на: мейк ю майн, което като го напишеш в гугъл и излизат милиарди други неща, в повечето случаи в изпълнение на разни кънтри величия.

Явно обаче е станала хит, защото току що се "сблъсках" с нея в ютюб. Жалко. Мразя, когато чувам сутрешните си песни за подскачане постоянно и през всички части на деня.

Една съставомерна мечта



Последните 2 седмици прекарах в ровене из Наказателния кодекс, готвейки се за изпит. Преподавателят беше разрешил да го ползваме на изпита. Така че през цялото време се опитвах да запомня кой престъпен състав къде се намира, така че като ме попита веднага да отворя на правилното място. Което май излиза, че е в основата на цялата професия - да знаеш кое къде да търсиш. И така - докато го правех, се натъкнах на странен член, имащ наглостта да определи най-голямата ми мечта като престъпление, а именно:

Чл. 328. (3) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва с пробация до две години.

Оказва се, че мечтата ми да обикалям целия свят и да се прехранвам само с паднали ябълки из бразилските поля, или с риба, уловена около някой тайландски плаж, или пък с хляб от случайно добронамерено иранско семейство и т.н., пътувайки и откривайки нови места, стъпвайки по нови улици с нови хора, говорейки и пишейки, без грам отговорности, без проблеми, бягайки и връщайки се само там, където аз преценя, с постоянен адрес "накрай света" - всичко това, тази светла мечта излиза престъпление според българските закони. И ако ме хванат, ще ми наложат пробационна мярка - да ходя и да се подписвам пред някой полицай с празен поглед всяка седмица примерно. Правото няма нищо общо с мечтите, нито с романтиката. Не стига, че повечето хора (като мен) никога не събират смелостта да го направят, ами тези, които са събрали, трябва да ги преследваме. Та те биха осъдили Керуак и Буковски като едното нищо:)...

Форин ъфеърс



Днес попаднах на няколко интересни статии на тема външна политика, оглеждащи се към бъдещето. Рядко чета с интерес и от-до статии на подобни теми, но тези специално някак ми се сториха свързани. Интересен американски поглед върху руската политика във Вашингтон Пост. Отношенията Путин-Медведев и изострянето им заради кризата, същевременно успокояването на напрежението САЩ-Русия. Попаднах на него малко след статия в Дневник за разведряване на отношенията между двете страни, свързани с първото посещение на Байдън зад граница, където той обяви, че се замразяват плановете на Пентагона за разполагане на части от противоракетния щит в Полша и Чехия.

Още по темата за политиката на САЩ. Този път вътрешната. И изказването на Обама, че само правителство може да спаси икономиката. Което звучи малко абсурдно от устата именно на американски президент. Преди няколко години би ми било дори смешно. И се сетих за един цитат от Маркс, публикуван в Капитал преди няколко седмици:

"Собствениците на капитала ще стимулират работническата класа да купува все повече и по-скъпи стоки, къщи и технологии, ще ги насърчаватда вземат повече и по-скъпи кредити, докато техният дълг стане непоносим. Неплатеният дълг ще доведе до фалит на банките, които ще трябва да бъдат национализирани, а правителството ще трябва да поеме по пътища, които евентуално ще доведат до комунизъм."
Карл Маркс, 1867 г.

Не знам само дали баш до комунизъм ще доведе, но всичко останало звучи доста правдоподобно, направо пророческо.

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Мат'риал



"Сега всеки ден... всеки час... навсякъде... има мат'риал"



".....Мат'риалът, който се явява на избори.........."



Явно ТЖ е оказал влияние върху изказа на ББ по времето, в което вторият е.. мм.. работил за него.

По тази реч има толкова мат'риал, само човек да има време да вади цитати и да анализира. Какво е искал да каже лирическият герой??? В повечето случаи е почти толкова спорно, колкото да анализираш мислите на поети отпреди 100 години. Пример: нещо от рода: Ми те и американците не са по-умни от нас, ама си подбират политиците. Чист автогол.