петък, 16 януари 2009 г.
Хоро и тухли в стената
Тази новина във фокус ме плени току що. Протестно хоро се изви на площад „Народно събрание”, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Млади и по-възрастни се хванаха на хорото пред централния вход на българския парламент. Присъстващите видимо намаляха. Всеки, който желае, може да получи достъп до микрофона от импровозираната трибуна.
Протестът продължава с песни на „Пинк Флойд”
Без капка ехидност я пускам. Просто защото ми е смешна.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Без капка ехидност я пускам. Просто защото ми е смешна.
Да се разбира ли, че всъщност ти се иска протестът да се провали, но все пак не искаш да бъдеш ехидна?
Престани да ми откъсваш изречения от текстовете-майки и да ги анализираш на парче. Така можеш да накараш и Достоевски да звучи неадекватен.
Ако човек почне да си следи всяка дума, ще звучи като Президента. Въпреки че не - той се следи ама говори елементарно. Добре - представи си някой голям досадник. Обикновено са юристи.:)
В конкретния случай ми е смешна дописката на ФОкус, която описва как хората играят хоро и, предполагам, слушат българска народна музика. А после си пускат Флойд. Предполагам си слушал и двете. И знаеш каква е разликата.
Другото смешно е фактът, че си пускат точно Флойд, което за мен е доказателство, че повечето днешни млади хора са отгледани с историите за протести. Било то за децата на цветята в САЩ, било за падането на Берлинската стена или най-скромно, но най-близко - за протестите през 90-те в България. Всички тези събития са обградени от някакво романтично сияние и не са прекалено отдалечени във времето. Има живи хора, които са присъствали на тях, правят се филми, пияат се книги, прави се и музика. И точно за музиката ми е думата. Като чуя за народни вълнения и си представям или "Another brick in the wall", или "Let it be". И хем отпечатъкът на тези събития влияе върху мисленето на днешните млади в Бг, хем най-нелепо те са ги подминали с 10-20...50 години.
Така че това е още една причина да отидат да протестират срещу нещо, макар и да не знаят точно какво.
Това е в общи линии. Не звучеше толкова сложно, докато ми беше просто смешно.
А това дали искам нещо да се проваля или не - изобщо нито съм го имала предвид, нито честно казано съм се замисляла.
Виде ли колко нещо изписа като те провокират? Така се става журналист :-)
Така че това е още една причина да отидат да протестират срещу нещо, макар и да не знаят точно какво.
Според мен знаем срещу какво протестираме. Просто както каза Скарлет Йохансон във "Вики Кристина Барселона": Защо трябва да слагаме етикет върху всичко? ;-)
Това си е моят любим цитат от филма!!!
Публикуване на коментар