събота, 31 януари 2009 г.

Madonna през лятото





От вчера Мадона е на дневен ред. Очертава се в края на лятото да направи концерт в България. Ако това наистина се случи, ще бъде сигурен знак, че вървим накъм оправяне:) Щом бизнесдама като нея е преценила, че е рентабилно да направи концерт тук, значи не е случайно.

вторник, 27 януари 2009 г.

Идеалист 3



През октомври миналата година пуснах ентусиазиран пост на тема бъдещото списание, наречено "Идеалист". Имаше идеята то да са превърне в първата напълно независима медия в България, да прилича малко на Тайм, на Гардиан и т.н. хубави чужбински списания. После обаче идеята се разпадна и написах разочарован пост на тема колко гадно, свършили им парите на хората и няма да излиза. Днес (тъй като съм в сесия и имам само два дена до изпита) нямаше какво да правя и цъкнах да видя дали има все пак нещо ново в блога на списанието. И попаднах на някакви многострадални панаири, в които журналистите пишат против издателя, коментиращите ругаят на воля, издателят ту се оправдава, ту напада, ту се прави на готин и демонстрира спокойствие и демократичност. И цялата тази работа е - за пари.

Смешничко! Уж идеализъм, а само за пари се говори. Като искам да подчертая, че по мое мнение и двете страни звучат еднакво нелепо.

По отношение на Гамизов другите коментиращи са се справили достатъчно добре с критиката. Даже леко попрекалили. Така че аз ще се въздържа да коментирам детско поведение тип: Защото всички ме мразяят... на сериозен възрастен мъж.

Ама и журналистите и те са ми смешни. Според мен първоначално блогът стартира добре, но после стана досадничък и доста лайфстайл. Това хич не се връзваше с идеята на екипа да прави независима журналистика, разследвания. Представях си предизвикване на скандал след скандал в държавата. Ама не от тези жълтите на 24 часа и бТВ, а качествени, аргументирани, с доказателства и мнения на всички заинтересовани страни. Там четях за разни изложби, разни тъпи български филми, гледах някакви снимки - неща, дето мога да намеря и в Капитал Лайт, и във всеки хубав сайт за фотография. Нищо уникално и различно. Явно нямаше кой да ги стегне тия хора, защото съм чела и доста хубави неща на някои от тях.

Сега че не е хубаво да не се плащат парите - не е. Не е морално, не е и законно. Но в повечето подобни случаи хората са отишли да работят на определеното място с ясна цел: пари. Докато в Идеалист идеята беше да се прави нещо, защото го смяташ за правилно, идва ти отвътре и досега не си имал възможност да го направиш. Или аз не съм доловила промените в смисъла на думата "идеализъм"? За съжаление етичният кодекс е изтрит, но от кешовете на Гугъл намирам следния цитат:

"Познати пък ни поздравяваха по улиците с думите: „В „Идеалист“ ли си? Уауу! Та там стартовата заплата e 4000 лв!“. Мммм, не точно. Но явно за някои хора е супер трудно да приемат идeята, че тук се идва заради кауза, не заради чували с пари." Явно не само на тях им е трудно... А и сигурните източници твърдят, че добре - 4000 не е било, но е надвишавало обикновените журналистически заплатици и то с доста. Което е една добра причина да си напуснеш на сляпо предишното работно място. Ааах... и идеализЪмът, разбира се - насмалко да забравя.

Другото е за широко коментираната известност на журналистите. Айде да си го кажем честно. Първо, че не всички са толкова популярни. Второ повечето известни имена са от Капитал. А него кой го чете - аз, ти и още няколко човека, формиращи не повече от 2-3% от населението на България. Може да са елитарни, но не са популярни, напълно обективно казано. Защото и аз не смятам, че Валерия Велева и Бареков трябва да бъдат лицето на бг журналистиката, но са. И това е факт.

Ясно е, че парите са важни. Ясно е, че и идеалистите имат нужда от тях. Но защо те трябва да се превръщат в основна тема върху сайта на медия, която е натрапвала независимостта си именно от тях. В такива случаи или се разбираш насаме с човека, който те ощетява, или се свързваш с компетентните за това органи.

За мен тази ситуация води към два извода: В България финансово независима медия скоро няма да има. Защото за нея трябват все пак пари, а те не падат от небето. И второ - когато човекът с парите няма право на кадрови подбор, стават недоразумения. И то големи и смешни. Така че вторият извод: В България медия, независима от шефа си, скоро също няма да има.

Мен не ме боли особено от тези изводи. И съм далеч от мисълта, че проблемът е само на местно ниво. Ама е хубаво да се имат предвид при следващи подобни проекти.

неделя, 25 януари 2009 г.

Phuture shock @ Backstage




Phuture Shok @ Backstage
Originally uploaded by c.za..
Час и половина в препълнения клуб Бекстейдж снощи и за пореден път се убеждавам, че големи таланти в България има, но те далеч не са тези, показвани по музикални телевизии и риалити предавания. Защото освен да си добър музикант, трябва да имаш и добри идеи - твои си, уникални, различни и същeвременно модерно звучащи. Точно такива са Phuture shock. Музикантите са на високо ниво, а гласът на Деси е идеален - кадифен и спокоен, без да ангажира, без да се натрапва.



Равносметката обаче е странна - един единствен клип в ютюб и вибокс. Качвам него, въпреки че снощи пяха в малко по-различен стил. Поне обещаха нов сингъл съвсем скоро. Следващата песен в ютюб-плейлиста, която звучи от колоните ми в момента също е доказателство за хубавата музика - Мефисто - 9-ти септември:) по текст на Димитър Воев от Нова генерация.



Така като гледам май целия плейлист ще си го доизслушам. Това някаква нова възможност на ютюб ли е? Защото неспирането на музиката, въпреки приключването на избраната от теб песен е супер добра идея. Особено като са в един стил. Така ютюб би станала реална конкуренция на ласт ефем и (вече само) американското пандора. Но по-скоро опцията съществува от самото създаване на сайта и аз съм единствената, която не я е забелязала:)

Бг Мисъл в Харвард



Бойко Борисов изнася лекция в Харвард на 2-ри февруари! Темата е свързана с бъдещето на България. Информацията е толкова нова, че никой не е дал още разумен отговор на въпроса кой е избрал нашия храбър кмет, защо точно в Харвард, кой ще му напише лекцията /не че подценявам възможностите му/, на какъв език ще я изнесе. Изборът на дата за това паметно събитие, дори не бих си позволила да коментирам. Но по непотвърдени данни масово български студенти в Бостън ще посетят лекцията с по два чифта обувки. В Бостън е кишаво в момента и да не им настинат на хората краката по време на дългата лекция, де. Вие пък веднага...

четвъртък, 22 януари 2009 г.

Заглушител на бормашина?



От около седмица съм в сесия, страдам, кафето престана да работи, всичко ми пречи и т.н. Замислих се, че по главата ме удариха два основни проблема на българското общество и управляващи.
1-во - липсата на реформа в българското образование. Особено висшето. Аз съм пример, че нещо там не е наред. Един месец учиш като побъркан, после правиш каквото си искаш. В повечето случаи исканията на хората напълно съвпадат и пътищата им се преплитат на места с усилена консумация на алкохол. Което през този един месец води до недоспиване, прекаляване с енергийни напитки, натоварване на очите и т.н. - абсолютна подигравка с организма ти. И, понеже дали учиш през семестъра или не - е въпрос на твой личен избор, болката е много по-голяма:)) Така някакси не ти е удобно да обвиниш само системата, а и ти минаваш от отбора на виновниците. Което не е готината страна. Ако се погледне по-глобално - в крайна сметка от университета излизат хора, които са учили на тъгадък /много приятна дума/ сложна материя, която изисква задълбочаване. И вливат проблемите на висшето образование и в други проблемни области. Не са всички такива де, но мнозинството.
2-рото е застрояването на столицата, което наред с липсата на всякакъв план, пълната разруха на инфраструктурата в малки едно-време-приятни квартали като моя, замърсяването, погубването на дървета - МИ КЪСА Нервите в момента. Работниците, строящи блока срещу нас в момента са на ниво седми етаж /въпреки че по първоначалния план, представен на квартала такъв етаж изобщо нямаше/ - идеално съвпадащ с моята стая. Чувам ги как обсъждат мадамите, минаващи по улицата, как се секнат и храчат, как "д-му-еб-м-г'та тая стена еди-какво-си", как слушат любимата си музика и си припяват, но най-дразнещото е
---бормашината---

Boring a hole
Originally uploaded by elliotjo
, с която не спират да си играят. Което ми напомня още един проблем - еднопосочното развитие на новите технологии. Как може постоянно да се измислят нови приспособления за джиесеми, а никой да не се сети за елементарен заглушител на бормашина?:) Айде де, не ми се смей, възможно е.

вторник, 20 януари 2009 г.

I have a dream



Имаме си официално /оппа - грешка - американците си имат/ президент с тъмен цвят на кожата по рождение /не по загар, Силвиооо/. И самият факт колко бързо времената се променят /в нашия случай - към по-добро/ действа вдъхновяващо. Не вярвам чейндж-ът да е кой знае колко осезаем за мен, но все пак - отдавна не бях търсила клипчета в нета с политически речи. И изобщо за политици. Тук се изкушавам да пусна онзи с Гари Каспаров и летящия мъжки полов член, но ще е някой друг път. Защото прословутата реч на Мартин Лутър Кинг чака на опашката и не върви. Ама хич. И какъв по-подходящ повод да пролее човек някоя сълза по повод надмогването на ужасните човешки грешки. Никаква логика в този пост, мани. Просто трябваше някакво предисловие, за да публикувам "I have a dream", която, между нас казано, прочетох чак днес. Публикувам част от нея и обещавам да не я изтрия при първата издънка Обамова. Една победа все пак вече е факт.



And so even though we face the difficulties of today and tomorrow, I still have a dream. It is a dream deeply rooted in the American dream.

I have a dream that one day this nation will rise up and live out the true meaning of its creed: "We hold these truths to be self-evident, that all men are created equal."

I have a dream that one day on the red hills of Georgia, the sons of former slaves and the sons of former slave owners will be able to sit down together at the table of brotherhood.

I have a dream that one day even the state of Mississippi, a state sweltering with the heat of injustice, sweltering with the heat of oppression, will be transformed into an oasis of freedom and justice.

I have a dream that my four little children will one day live in a nation where they will not be judged by the color of their skin but by the content of their character.

I have a dream today!

I have a dream that one day, down in Alabama, with its vicious racists, with its governor having his lips dripping with the words of "interposition" and "nullification" -- one day right there in Alabama little black boys and black girls will be able to join hands with little white boys and white girls as sisters and brothers.

I have a dream today!

неделя, 18 януари 2009 г.

Референдум-манджи



Днес прелиствах съботните вестници на две на три и попаднах на статия в Стандарт за политическата система, в която се съобщава, че Слави Трифонов изпратил писма до "Дондуков" 2, Министерския съвет и Народното събрание, в които призовава за референдум за преминаване от пропорционална към мажоритарна избирателна система. Не спирам да се учудвам от този социален феномен Слави. Това беше човекът, който едно време провеждаше интервютата с кандидат-президентите, след като малко по-рано е провел такова със Сашка Васева примерно. Той беше човекът, който преди последните парламентарни избори събра на една маса всичките си сценаристи и покани един след друг представители на основните политически сили, след което всички дружно сринаха доверието в тях /не без основание все пак, но по крайно популистичен начин/. Впоследствие той беше този, който беше безкрайно притеснен от факта, че човек като Волен Сидеров е събрал народното недоволство и е стигнал до Народното събрание. В същото време той промотираше ББ до безкрайност и му даде думата вечерта след като излезе статия за същия този ББ в авторитетно американско списание, в което се твърдеше, че той стои зад немалко поръчкови убийства в страната ни. Защитата беше пленителна. Същият той канеше изпълнители на класическа музика и ги караше да свирят чалга. Канеше и популярни чужди изпълнители и им говореше за българските проблеми по напълно непреводим начин. Това е и човекът, чийто рейтинг се срина почти колкото доверието в политическите партии напоследък. И направи музикален албум в познатия стил, в който ругае и псува на поразия. Този същият човек до скоро нямаше завършено висше образование. И въпреки че май успя да го завърши, то е музикално.

Това, което мен ме интересува, е какво точно го кара да си мисли, че е компетентен по някаква друга тема, освен чалгата /въпреки че и там певческите му дарби са поставяни под въпрос/. И то сега - когато никой вече не го бройка. Всъщност аз си задавам и отговора - явно по този начин си прави пиар акции, след като стана ясно, че драматизмите с тежки болести вече се поизчерпаха.

В конкретния случай ме притеснява фактът как точно той е преценил да се изказва по теми, които са дълбоко противоречиви. По които трудно можеш да имаш крайно мнение, черно върсъс бяло няма там. Освен ако нямаш лични интереси, защото мажоритарната система промотира хора, не толкова политически идеи. Но оставям настрана конспирациите относно негова бъдеща политическа кариера. /Леле леле за секунда си представих картинката - 4 години ББ премиер и след него още 4 - СТ/

Проблемът за мен е, че напоследък с лека ръка се промотира идеята за референдумите. Без кой знае какъв обществен дебат. Някакви хора като Първанов и Слави ги предлагат и казват, че това е нещо добро, защото народът участва активно в политическия живот. Той хубаво, че участва. Ама кой точно народ? Знаем колко е ниска избирателната активност на най-важните вотове - тези за народни представители. Представете си колко би била тази за някакъв си референдум... В такъв случай един глас наистина ще има значение. А тези които имат интерес от "да"-то или "не"-то със сигурност биха отделили финансов ресурс. Другото, което притеснява са самите "да" и "не", защото обикновено в политиката много трудно може да има точен и едносричен отговор. Колко лесно е манипулируем българският народ, а и не само българският? Безкрайно. Направи едно чело на 1-ва страница на ВАЦ-овете, подай точните въпроси в "някоя сутрин", избери точните експерти и накрая си вземи някой шут с негледаемо шоу да ти прати тук-там по едно писмо. И ето ти едносричният отговор на населението за някой и друг блок, ама не сутрешен. Има и още.

Всичко трябва да се подлага на обсъждане. Ако не на друго, поне на това ме научи факултетът, в който уча. И особено любимият ми асистент по конституционно право, който ти задаваше въпрос на упражнение. Примерно одобряваш ли референдумите. И винаги те караше да се изчервиш в крайна сметка от глупостта си. Защото с еднакво адекватни аргументи защитаваше и едната и другата теза.

Така че ако някой ще разпраща писма и ще обсъжда с народа някакви теми, то нека поне първоначалния тон го дадат специалисти с обективно мислене. Не примерно виолончелисти, или историци със съмнителни цели...

петък, 16 януари 2009 г.

Хоро и тухли в стената



Тази новина във фокус ме плени току що. Протестно хоро се изви на площад „Народно събрание”, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Млади и по-възрастни се хванаха на хорото пред централния вход на българския парламент. Присъстващите видимо намаляха. Всеки, който желае, може да получи достъп до микрофона от импровозираната трибуна.
Протестът продължава с песни на „Пинк Флойд”

Без капка ехидност я пускам. Просто защото ми е смешна.

четвъртък, 15 януари 2009 г.

Ентропа





Прочетох за тази странна Чехска идея първо в медиапуул. Там пише, че "Шокиращият начин да се представи България е обяснен от авторката на инсталацията Елена Джелепова в книжката, подготвена за откриването на изложбата и цитирана от кореспондента на БТА: "За мен този проект е начин да си оправя сметките с фалшивия патриотизъм, да потърся облекчение от развалата в българския материален и духовен живот. Той ще нервира много хора и това е, което целя - да предизвикам скандал, особено вътре в България. Това е пънк жест, нарочно примитивен и вулгарен..."

Сега пък попаднах на статия в Ню Йорк Таймс, където се оказва, че "In the case of “Entropa,” Mr. Cerny presented the piece as the work of 27 artists, one from each country. But it was all a huge hoax." и то под подигравателното заглавие "Art Hoax Unites Europe in Displeasure".

И ми стана смешно колко лесно може да се напише в някоя книжка едно име, да се цитира даже въображаемата личност, стояща под това име и след това името да си заживее собствен живот из медийното пространство. Чудя се как му е дошло наум на този духовит Черни точно това име. Защото гугъл-вах досега. Написах го с "минус клозет" и нищо не можах да намеря. Поне се е постарал човекът да намери нестандартно, но вероятно българско име. Не като Дж. К. Роулинг с нейните куидич играчи Левски, Ботев и т.н.

сряда, 14 януари 2009 г.

И едно клипче



Политиците, обществото и условността



Такамм. Имах контролно в университета и минах през жълтите павета. И аз не знам за какво. Обичаен сеирлък сигурно. От няколко дни се каня да напиша нещо за този протест, който тече и в момента, макар и вече нелегално. Защото през последните няколко дни постоянно ми се налага да споря с вдъхновени приятели заради него. Излиза, че е въпрос на чест да си там. Дори не просто чест - ти не си българин, не си студент, не си граждански осъзнат, не те интересуват проблемите на държавата, ако не се включиш. Само че не е така. И аз не съм доволна от правителството, и аз смятам че много от политиците се държат нагло. Но не смятам, че този протест ще промени нещо. Не ме разбирайте погрешно. Не съм против протестите по принцип. Против съм протести, в които никой не е наясно за какво протестира човекът до него.

Наистина за какво се събраха гражданите днес? За да протестират за това, че Стоян Балтов беше убит по подобен нелеп начин? За това, че Студентски град се е превърнал в гето, в което се влагат пари за всичко друго, освен за образование? Заради корупцията по високите етажи на властта? Заради изсичането на гори? Заради застрояването на Иракли? Заради полицейщината? Заради зависимостта на България от Русия и подмазването на Путин? Заради излагациите пред ЕС? Заради спрените пари? Заради ниските температури напоследък и поледиците? Заради поскъпването на бирата? /която причина преди малко един приятел ми изтъкна/

Да. Ясно е, че е за всичко заедно. Но липсата на конкретика води до идеални условия за бягане от отговорност.

Освен това може ли някой да ми докаже, че най-активните участници гласуват? Искам някой да ми докаже, че поне 50% от хората, които викаха, са гласували на последните парламентарни избори. Защото, за мен всеки, който не гласува, няма право една дума да каже срещу Тройната коалиция, камо ли да организира протести. И колкото и условно да звучи логиката ми, държа да отбележа, че нямам един приятел-студент, който да живее в Студентски град и да е гласувал на вотовете, по време на които е бил в Сф /демек всички/. Имало "някакви бележки, някакви уверения - пък и един глас какво променя... нали Доган пак ще си ги купи изборите..." Гласувахте ли?

И какво ще стане, ако падне правителството в крайна сметка? Кой ще ни управлява тогава? Някой много морален ли? Някой много интелигентен? Нека не се лъжем.

Освен това плаката на събитието. Явно под боклук се разбират всички по-големи политически партии в България. Ако наистина ги изметат след днес, какво ще остане? Това, което днес крещеше един скинар: "Държавата - това съм аз"? Политическите партии са единственият инструмент за упражняване на демокрацията. Ако ги отречем напълно и се удавим в злоба, какво следва? Анархия? Тоталитаризъм? Неокомунизъм? Наистина не разбирам. И се съмнявам, че някой от днешните недоволни, има готова идея за нова система на управление.

Защото, нека си представим следната ситуация. Един ден е избран един депутат - един наистина сериозен, интелигентен, деен, съвестен човек, който иска да помогне. Възможно е, нали? Минава първият му работен ден. През него той чете във вестниците, че е боклук. Гледа сутрешния блок и му казват, че е боклук. Пред работното му място хората крещят, че е боклук. По стените на сградите около блока, в който живее, пише, че е боклук. В интернет пише, че е боклук. И т.н. Колко дълго той ще смята, че има смисъл да поддържа положителните си качества, при положение, че никой не му вярва. И в какво ще се превърне накрая? Имена. Защо не назоваваме имена? Защо само обобщаваме?

Имам и още. Основната част от хората, които видях на протеста, не са такива, които бих искала да срещна на тъмна уличка в някоя нощ. Това не са героите на днешния протест, които се опълчиха срещу безочието на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Това бяха скинари, с шалчета, якета и шапки, обсипани с българското знаме. Това бяха хора, които попиват всяка дума на Расате. Това бяха хората, които удивително приличат на тези, които биха участниците в гей парада през лятото. Това бяха хората, които чупят стадиони и автобуси след всеки мач Левски:ЦСКА. Те се нахвърлиха на полицаите, те мятаха тухли по тях, те чупиха прозорците на НС и на магазинчетата по Шишман. Това ли е правилната гражданска позиция? Така ли показваме на политиците, че поведението им не е адекватно и морално?

Тези хора не изразиха днес моето мнение. Въпреки че ми пука.

Изминавайки пътя от СУ до жълтите павета за пореден път си дадох сметка за нещо неприятно. Аз не просто съм недоволна от политиците, аз съм недоволна и от обществото. Поне си давам сметка за цялата условност на двата термина.

понеделник, 12 януари 2009 г.

Utopía




"La utopía está en el horizonte.
Camino dos pasos,
ella se aleja dos pasos
Camino diez pasos,
y el horizonte se corre diez pasos más allá.
Por mucho que yo camine, nunca la alcanzaré.
¿Entonces para que sirve la utopía?
Para eso, sirve para caminar"
Eduardo Galeano

"Утопията лежи върху хоризонта
Приближа се към нея с две крачки
А тя се отдалечи с две крачки
Приближа се с десет крачки,
А хоризонтът изтича десет крачки по-напред.
Колкото и напред да вървя, никога не я стигам.
Тогава за какво служи утопията?
За това - за да продължавам да вървя."
Едуардо Галеано


Галеано е уругвайски журналист и писател. Въпреки че е авторитетен и цитиран по блоговете, все още е жив и здрав. В момента живее в Монтевидео и е на 68 г. На мисълта му попаднах съвсем случайно току що и много ми се върза с един спор, който водех скоро на тема Че Гевара. Учителят ми по испански, много симпатичен кубинец, реагира ужасно остро веднъж, когато споменах нещо за националния герой Че. Той заяви, че това е най-големият убиец в историята на Южна Америка и романтичният му образ е основно творение на капиталистическата машина. Зарина ме с много информация, истории и солидна доза лично мнение. Бях напълно убедена. Дотолкова, че когато видях Че-снимката на профила на един приятел в скайп, се опитах да му обясня същото. Но, разбира се, аз не съм кубински дисидент, и мнението ми не е достатъчно убедително. Дали Южна Америка няма нужда от такива вдъхновяващи образи, каквато и истина да стои зад тях?

* 13.04.2015 - Галеано е починал днес в Монтевидео.

неделя, 11 януари 2009 г.

"I'm gonna start a revolution from my bed....."




И още една СУ-снимка. Пешо гордо е стъпил върху последния брой на "19 минути" пред входа на университета. Напоследък вестникът се раздава на ръка за около час. А останалата част от тиража, все още неразопакована, се захвърля в калта пред входа, откъдето заинтересованите граждани си дърпат по брой-два-три. Пешо явно е приел за свой дълг да се противопостави на замърсяването на територията около сградата, като пропука възможностите за лесно разпространяване.

ФОлк таргет







Влизайки в Софийския университет от най-използвания вход - този до спирката на 280, всеки посетител може да се полюбува на огромен плазмен екран или по-точно на прелестите на нашия поп фолк елит. От надписите между безкрайните полуголи фотосесии на Райна, Теодора, Малвина, Гергана, Биляна и всякакви там имена, които седят под силиконовите ц*ц*, става ясно, че ще се отваря нов клуб. Нов, нов - май просто "Дали" става официално чалга място. Интересното обаче е, че екранът се мъдри гордо върху сградата на Съюза на българските художници и безпогрешно се цели в таргет групата на студентите. Така стотици български студенти са посрещани всяка сутрин с готов план за вечерта им: чалга, ц*ц*, алкохол. А на мен не ми става ясно - предлагането ли ражда търсенето или е обратното.

CNN за България



сряда, 7 януари 2009 г.

Тръпка в очакване на 18-ти май



Ladytron ще подгряват концерта на Депеш в София. Британската група, в която участва българката Мира, е доста популярна на Острова и изненадващо неизвестна у нас. Невероятно хубава новина. Не мисля, че те въобще са свирили в Бг някога. Освен това ще свири и някоя друга група. Залагам на Ревю и Гравити Ко. Въпреки че съм сигурна, че пропускам някого много по-подходящ. Иска ми се и Блуба Лу, но въобще не ми се вярва някой да се сети за тях. А и не се връзват с Депеш. Както и да е. Сънувам 18-ти май. Честно.





вторник, 6 януари 2009 г.

Газтерор



Giving it up for GAS

Путин измисли схемата. Европа е стресирана. И всички подскачат в различни посоки без ясна концепция за действие. Словакия обяви извънредно положение. Полша ограничи подаването на газ към промишлени предприятия. Украйна, Хърватия, Босна и Херцеговина, Гърция - всички остават без газ от братска Русия. Гоце сее популистични идеи, а други ги поливат из интернет форумите. ББ се опитва да му спре водата. Станишев звъни ту в Украйна, ту в Русия. НДСВ ги призовава да се опра'ят. Сидеров съди Украйна. Това е тероризъм от най-нов вид. А Владимир Путин е неговият официален откривател. Нещо, което внася толкова много смут сред толкова много институции и граждани, не може да бъде наречено по друг начин. При конфликта в Грузия Путин демонстрира мускули, явно е продължил да работи за тях. Защото проблемът не е свързан толкова с енергетика, колкото с политика. Това е шамар за непослушните украинци. Както и "другарско" намигване към малки страни като нашата - "ейчч последно с нас ли сте или не сте?" И не смятам, че призиви от българска страна към двете държави да си решат двустранно конфликта са адекватни. Проблемът не е между Украйна и Русия. Проблемът е световен. И касае бъдещето на НАТО, отношенията между Русия и ЕС, възобновяемите енергийни източници, свръхконсумацията и в-момента-не-мога-да-измисля-още-ама-със-сигурност-има...

На мен все пак ми е спокойно. Може би защото не разбирам нищо от енергетика. Замислих се, че май засега имам достатъчно одеала вкъщи. А не е ли това най-важното, когато медиите прогнозират режим на всичко друго, което може да ме топли?

понеделник, 5 януари 2009 г.

Кризисен ПиаР



Логото на Xerox след като ги застигне кризата:



На Apple



и Best buy




Още такива смешки в Бисквитка ето тук.

неделя, 4 януари 2009 г.

Внимание! От покрива падат лавини!!!




WARNING
Originally uploaded by c.za..
Хижа
"Пионерска"
под
Рилските
езера...