сряда, 3 декември 2008 г.

Лукс



Като ми кажат "Лукс" и си представям онзи неприятно миришещ сапун от зората на демокрацията. Явно обаче има хора, които го възприемат много насериозно. Днес ми се наложи да отида по работа до изложението "Лукс Онли", което се провежда в Софийския интер експо център и през цялото време изпитвах нужда да ударя организаторите с нещо тежко по главата. Сигурно не са лоши хора, сигурно и от такива изложения има нужда всеки голям град. Но! Аз не искам да присъствам. 50-годишни жени, с изпилени от ботокс лица, се опитваха да ме убедят как аз цял живот съм мечтала да имам телефон за 300 хиляди евро. "Това е нещо дълбоко скрито у вас, дори на себе си не смеете да го признаете, но желанието е там - нека си го признаем!" Последва заговорническо намигване. И усещането ми, че съм попаднала в секта.

Имаше яхти, имаше коли, имаше тон колони на стойност 150 хиляди лв., имаше и пушка, около която се виеха две огромни змии(?), имаше и пури, и телефони, и мебели. И там някъде между тях - изникваха тук таме по някоя тракийска огърлица, по някой римски пръстен, някой възрожденски костюм или пък някоя ханска коронка - за разкош! Предметите били любезно предоставени от Националния исторически музей, явно под мотото "Още малко кич никога не е излишен"...

Какво правят историческите експонати насред изложение за ценители на скъпите стоки или по-накратко мутри, не ми стана ясно. Божидар Димитров? Отговорност някаква? Знам само, че техни реплики или там копия са били продадени тази нощ на търг. Някъде по времето, в което се е провеждала и играта "Познай ментето", чиято цел е от няколко наглед еднакви предмета гъзарите с един поглед да успеят да намерят подобието на оригинала.

Не ме разбирайте погрешно. Не съм никакъв социалист. Но и луксът си има граници - би трябвало да стига до там, където очертанията на удобството напълно са се размили и остава само лъскав кич и мерене... на и аз не знам какво.

Няма коментари: