петък, 26 септември 2008 г.

Колко струва музиката в един хотел?



Хотелите да плащат авторските права върху музиката, която пускат на територията на обектите си, предвиждат промените в Закона за туризма, предложени от царския депутат Пламен Моллов. Според него това е „мярка срещу масовото използване от туристическия бранш на защитено музикално съдържание във формата „публично изпълнение”. Идеята е всеки хотелиер или ресторантьор да плаща годишна такса, изчислена в зависимост от броя места, които предлага, за излъчването на музикален сигнал – независимо дали той е излъчван от телевизор, радио-предавател или музикална уредба със собствени дискове/касетки/мп3-ки.

Ясно е, че когато някой създаде една красива мелодия, интересен филм или книга, заслужава да получи нещо насреща от слушателя/зрителя/читателя. Интересно обаче колко точно би стигнало до този творец след като гореописаните промени бъдат приети.
Въпросителните са много. Нали телевизиите и радиата плащат достатъчно солено авторските права върху излъчваната музика? Защо да се плаща втори път? И каква е логиката, ако ще се плаща за това, че някой е пуснал МТВ в заведението си, да не плаща друг, който любезно е предоставил на клиентите си книги за четене? Техните автори също имат авторски права върху произведенията си. Интересен е също и другият момент – според плана, за тези права ще се плаща един път, за цялата година – като абонамент. Как обаче инспекторите от държавните институции биха могли да оценят каква точно музика се слуша в заведението и изобщо слуша ли се? Не съм запозната с цената на авторските права. Но някакси съм сигурна, че тези върху музиката на Ролинг Стоунс биха стрували повече от тези върху творчеството на Ивана, примерно. А и какво би било отношението към заведения/не че са много де/, които пускат класическа музика от XIX век?

Въобще проблемът с правата върху музиката става все по-сложен. А законодателната и изпълнителната власт не помагат особено с прибързаните и не винаги адекватни решения за справяне с него. Всяка година има нападнати – дали ще са хотелиери или интернет-доставчици, или просто редови потребители. Технологиите, а наред с тях и светът, бавно върви към логичния извод – музикантите съвсем скоро ще печелят само от изнасянето на концерти. Това само може да ги мотивира да са по-добри на живо...

сряда, 24 септември 2008 г.

Класически популизъм



...или колко лесно е ББ да обещае

Преди около година и половина се събудих от силен шум под балкона ми. Десетина човека водеха ожесточен разговор помежду си - ръкомахаха, сочеха ту нагоре към съседния блок, ту надолу към една пропаст, обикаляха в кръг и най-вече цъкаха - цъ цъ цъ.

Месец по-рано бяха започнали работите по строежа на нов блок на ъгъла между столичните улици "Райко Алексиев" и "акад. Методи Попов" в кв. Изток. Демек - изкопаха една дупка или изкоп /ако трябва да звуча по-професионално/. Обаче очевидно некачествено. Защото съседният блок се пропука и а-ха да падне в гореописаната дупка. Евакуираха хората, затвориха пътя, надойдоха медии да снимат с едни големи камери... и, предполагам случайно, точно по това време се намеси и самият кмет на София Бойко Борисов. Разпространи писмо до медиите, в което сърдито посочваше, че е поискал отнемането на разрешителното за строеж на строителната фирма - http://www.sofiadnes.com/modules.php?m=news&nid=31438.
Разказвам тази история не защото ме интересува нечия нездрава любов към камерите, нито факта, че проверки от страна на Общината имаше чак след "публикации и изявления в медийното пространство". Вълнуващото е, че имам неподправено доказателство, буквално под носа ми, какъв е резултатът от едно Бойково обещание.
В конкретния случай, той е 6-етажен блок с няколко реда кулички отгоре, очевидно също пригодни за живот, въпреки че по първоначалния план сградата трябваше да е около 4-етажна. Затова не знам до какво води отнемането на разрешително за строеж в София - но със сигурност не е до спиране на строежа...

3, 2, 1



„Описание на блога?”, светва въпрос в графата за мен. Измърморвам си под носа и го подминавам. Два дни по-късно, третият ми опит за блог стои празен и на заглавната му страница се мъдри само една зелена ябълка. Може би не мога да събера смелост и да отговоря на самата себе си за какво ми се пише, за какво си мисля. От всичко по малко със сигурност би звучало твърде тъпо – все едно си правя сборен диск с латино, метал и бийтълс, а после се чудя защо нещо не му е наред.

И все пак – започвам, пък каквото стане. Важното е да ги има първите 2 изречения, които винаги са най-трудни. Но все пак са пътят към узряването на ябълката..

Интересувам се от политика – вътрешна и външна. Дразнят ме политиците, които не обръщат внимание на проблеми като замърсяването, незаконните строежи, потъпкването на свободното слово. Все пак съм далеч от мисълта, че за тези проблеми не е виновно и самото общество – семейното възпитание, "лайфстайлът" на 4-членните семейства с по 4 коли, изхвърлянето на храна и вода и т.н. популярни в /почти/ целия свят проблеми. Наред с това се интересувам от филми, книги и музика и смятам, че в тях се крие поне част от разковничето на смисъла.